Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Турският рахат локум - не стреляйте по сериалите

Това, което обединява, е женското присъствие в сериалите - героините са силни, независимо къде се намират по света, те искат да отстояват себе си
„Пепел от рози“ (2011) е един от най-популярните сериали в Турция, а Берен Саат печели наградата за най-добра актриса за превъплъщението й в образа на Фатмагюл, скромна девойка от провинциално селце. Нейният възлюбен Мустафа се отрича от нея, след като е изнасилена от членовете на влиятелна местна фамилия. В един момент всички се изправят срещу нея...
„Листопад" е смятан за най-успешния сериал на Турция. Създаден е въз основа на известия роман на Решат Нури Гюнтекин - "Чучулигата". Историята се върти около патриархалното семейство на Али Ръза и съпругата му Хайрие, които се местят с петте си деца от малък град в космополитния Истанбул, където начинът на живот е съвсем различен.
"Забраненият плод". Главната героиня Бихтер намира утеха в обятията на доста по-възрастен от нея богаташ, който й помага да преодолее смъртта на баща й и интригите на властната й майка. Всичко се преобръща наново, след като среща племенника на съпруга си Бехлюл, а между тях пламна бурна любов.
Ферхунде е съпругата на единствения син на Али Ръза в сериала „Листопад“. Тя е лошата в семейството и прави всичко, за да постигне целта си.
„Великолепният век“ разказва за живота на една от най-ярките личности на Османската империя - султан Сюлейман Великолепни. Зад неговия блясък обаче стоят няколко влиятелни жени и много интриги.

Рахат локумът е турски специалитет; рахат означава- спокойствие, безгрижие, а локумът, турска заемка, отдавна е навлязла в родния език и мнозина едва ли вече си спомнят, че е дошла откъм Босфора.

Безбройните телевизионни саги на южната ни съседка оприличавам точно с рахат локума- спокойствие, безгрижие (е, не съвсем винаги), в повечето случаи сладостно- разтегливи, достатъчно дълги и занимателни, винаги красиви.

Уморих се, омръзна ми да ме блъска в лицето камерата на непрестанните екшъни с едни и същи сюжети: кръв, насилие и секс - „от вратата за краката" (прощавай, драги читателю), за минута три убийства; първо стреляш, после мислиш (ако въобще тази дейност ти се отдава).

Вездесъщите американски „миролюбци" нима не промиват мозъци и не губим ли така националната ни идентичност? Защо аз, дългогодишната радиожурналистка в БНР, със специалност Славянска филология в СУ „Св. Климент Охридски" и Кинознание във ВИТИЗ, харесвам и гледам турски сериали?

Ще се опитам с аргументи, факти и красноречиви примери да защитя моята теза и мнението ми на специалист.

Преди всичко тв сагите не се нагаждат към модни настроения, те се настаняват в определената им ниша в едно трудно, тежко и критично време.

Турската телевизионна мелодрама борави със знакови наложителни искания - жените и техния социален статус. Те се борят за своите права и упражняват „мъжки" професии: полицайките от „Опасни улици", архитектката Шехерезада от „1001 нощ", психоаналитичката и лекарката от „Пепел от рози", извоюваният с упоритост и твърдост авторитет на адвокатката Нарин от „Милост".

Не липсват и властни, демонични женски образи като противовес: Ферхунде от „Листопад", непреклонната майка от „Забраненият плод", Всесилното женско царство на султаната от „Великолепният век"- Валиде султан, Хюрем, Махидебран. А аудиторията, която гледа сериалите от Босфора, е преди всичко от нежния - „силен" пол.

Жените в днешна Турция се борят и отстояват правата, свободата и достойнството си.

Първият турски сериал, излъчен по наша телевизия, бе „Хиляда и една нощ", с премиера през декември 2008 г. След „1001 нощ", през 2009 г. тръгват устремно „Мелодията на сърцето"- Нова телевизия, „Листопад" и „Перла" по bTV.

Ето какво казва проф. д-р Вера Найденова, моя преподавателка във ВИТИЗ, с която дълги години ме свързва истинско приятелство: „...Както във фолклора, така и в турските сериали, практичното и романтичното се обединяват и създават силен емоционален отговор у зрителя. Има място за поука, има и послание, обърнато към морала и душата на зрителя. Всичко това ни отвежда към поетиката на фолклора. Намирам в тези сериали романтика, облекчение и душа."

Сюжетите обикновено изследват сложните човешки комплекси и нашите типично балкански нрави - любов и омраза, кръвно отмъщение за честта, великата прошка.

За нея е създаден специален сериал - „Прости ми"- дълъг, дълъг, върти се и по Нова ТВ, както и по Диема фемили в късните часове. Младо момче, мой близък приятел и домашен майстор, все ме пита какво се е случило в поредната серия, тъй като работи като охранител на смени. С него обсъждаме героите. Всички се нуждаем от прошка - ние да дадем и на нас да ни простят!

Сериалите от Турция са продадени в над 100 държави и печелят аудитория от около 300 милиона души. Зрителите са предимно жени, вече знаете, защото те виждат „идеологията за щастието."

Болките и тегобите на зрителките от различни краища на земята са различни, нагласите им - също. Тези сериали им дават енергия и ги провокират да променят живота си, особено жените в Арабския свят, които често са обект на насилие и тормоз в дома си. От индустрия за забавление те се превръщат в импулс за жените, желание да мечтаят отново за любов, топлина, семейни ценности.

Могат ли този род сериали да променят съдбата на жените в Арабския свят?

Отговор търси документалният филм „Късмет" на Нина Мария Паскалиду, сниман в шест държави: Босна и Херцеговина, България, Египет, Гърция, Турция, Обединените арабски емирства. Героините са реални личности от различни страни и разказват за страстта си по тв историите от Босфора.

Българският продуцент Мартичка Божилова говори за турските сериали като за социален и културен феномен, защото оказват силно въздействие върху жените от Източна Европа, Северна Африка, Азия и Близкия Изток. Сюжетът и съдбите на героините грабват, тъй като става въпрос за еманципация, за начина, по който жените живеят в България и в съпоставка с останалите страни.

Къде се гледат „рахат локумите" от Босфора?

Например, един от най-известните и сексапилни актьори, любимец на публиката и в далечни краища на света, е Къванч Татлату (турският Брат Пит). Сериалите с негово участие „Перла", „Забраненият плод", „Север Юг" се излъчват в над 30 страни, включително в нетипични за турските саги дестинации, като Мексико, Чили, Китай.

Бурак Хакъ от „Мелодията на сърцето" и „Изгубени години" си има фен-клуб в Гърция. Когато гледах „Иффет" с Денис Чакър и Ибрахим Челиккол, се впечатлих от сериите на руски в интернет- разпространяваха се в Средноазиатските републики.

Голямо е влиянието на тази продукция за Арабска пролет, а „Пепел от рози" е подтикнал дамите в Саудитска Арабия да се застъпят за своите права.


По данни на Сдружението на турските износители, страната заема второ място в света след САЩ по продажби на сериали в чужбина. Пробивът на турските мелодрами зад граница започна преди около пет години с историческия сериал "Великолепният век", посветен на султан Сюлейман, продаден в около 70 държави.

Всеки открива нещо за себе си - в съдбовните срещи, трагичните любовни истории, красиви жени и левент мъже - монументална приказка, разказана на фона на древни времена, в много случаи. Историите, които са се предавали от уста на уста, днес се превръщат в привлекателни, интересни сериали. Въпреки някои недостатъци,основното послание завладява- носталгия по отминало време, традиции и изчезваща ценностна система (за съжаление, и у нас).

Ще завърша с думите на една от най-красивите актриси Туба Бююкюстюн, популярна с чудесните си героини в „Гордата Аси", „20 минути", „Мръсни пари и любов" и най-вече - на талантливото циганско момиче в „Огнено сърце":

"Главната причина е, че историите и проблемите, които се разглеждат в турските сериали не са свързани само с нашия народ, те преминат граници и засягат народи, които са с подобна култура и усещания. Според мен това, което се предлага от тези проекти грабва вниманието и чувствата на хората в страните от Средния Изток, особено арабите. Ние живеем в един и същ регион и имаме същите чувства, същите проблеми, живеем в подобни условия и следователно емоциите и историите, показвани в нашите сериали са универсални. Що се отнася до мен, голяма чест е да бъда обичана от арабските хора и да се възползвам от тази значима подкрепа извън моята страна. Това е като благословия. От цялото си сърце благодаря на всички ви."

Така че, без да сте ги гледали, не стреляйте по турските сериали!





 

Най-четените