*Този материал съдържа умерено количество спойлери
Сериалът на TNT "The Alienist" започна колебливо, въпреки добре направената амбициозна реклама и интересния трейлър. Повечето зрители оцениха автентичната обстановка на първия епизод, но не успяха да повярват достатъчно на героите. Просто главните персонажи - доктор Лазло Крайслер и илюстратора Джон Муур - напомняха твърде много на до болка експлоатираните Шерлок Холмс и д-р Уотсън.
Втори и трети епизод от поредицата обаче успяха да наваксат пропуските, но за съжаление поставят и твърде много въпроси за това дали сериалът ще продължи да бъде успешен.
Не можем да не отбележим някои от наистина добрите страни, които все повече откриваме с гледането. Образът на алиенистът доктор Крайслер ни показва началото на модерната психология и психоанализа. Във времена, в които мастурбацията се приема за болест и се лекува с ледени бани и пиявици, той се опитва да помага с терапия. Само че годината е 1894-а и всички гледат с повече доверие в свещеника, отколкото в учения.
Бохемът Джон Муур също показва повече от личната си история и образа си, който далеч не е само на заклет почитател на алкохола и леките жени. Муур е човек със сложно минало, за което тепърва ще научаваме повече.
В ролите на двамата главни мъжки персонажи са Даниел Брюл (за българския зрител може би най-известен като редник Цолер от "Гадни копилета") и Люк Евънс ("Хобит"), които се справят все по-добре и се чувстват все по-комфортно "в кожата" на персонажите си.
Любопитството на зрителя и желанието мистерията с убиеца на момчета от публичен дом да се разплете също се засилват.
Труповете стават повече, появяват се все по-загадъчни улики, граничещи с фантастика. Освен първите стъпки в психологията виждаме и основите на съвременната криминалистика. Всичко това се превръща в мрачно и кърваво зрелище, което не е добре да гледате, докато вечеряте.
Както писахме и в предния материал, атмосферата на "The Alienist" е изключително правдива и ви пренася в един кален и мръсен Ню Йорк от края на XIX-ти век. Корупция, дрога и проституция разяждат града, а нощните пейзажи са смес от ужасяващи сгради и лъскави салони.
Във времената на #MeToo, разбира се, няма как да минем без силен женски персонаж и това е госпожица Сара Хауърд - първата жена служител в полицейското управление на Ню Йорк и единствената неомъжена сред връстничките си.
Образът на Сара можеше да е един от стълбовете на сериала, но за съжаление тук кастът е по-скоро провал, отколкото успех, какъвто са Брюл и Евънс.
На Дакота Фанинг е поверен вероятно най-оригиналният персонаж от сценария, който с нашумялата борба за равноправие между половете би трябвало да събира още повече фенове, но младата актриса не се справя с ролята.
Костюмите й са забележителни, само че Фанинг е била твърде много време заедно с Кристен Стюарт на една снимачна площадка. Вследствие на това говори безразлично и равно, гледа бездушно и в нея липсва каквато и да било емоция.
От тук започват и нещата, които биха могли да превърнат набралия скорост сериал в абсолютен провал.
Първото от тях е да превърнат сравнително реалистичната мистерия в измислица, изпълнена със създания, които повече биха подхождали на Джоан Роулинг. Няколко кадъра вече ни накараха да си представяме летящи същества или поне такива, които не са с изцяло човешки произход.
Загадката кой е убиецът и какви са мотивите му е достатъчно интересна сама по себе си, за да бъде развалена от фантастични елементи. Това би направило иначе интригуващите психологични и криминални елементи да изглеждат просто като кръпка в действието.
Другото, което би спънало динамичния сюжет, е любовен триъгълник с доктор Крайслер в центъра - нещо, за което също има все по-сериозни намеци.
Но само времето ще покаже дали опасенията ни ще се оправдаят или, напротив, "The Alienist" ще продължи да ни изненадва все по-приятно. Остават 7 епизода, за да разберем...
