Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

"99" - сериалът за величието на "Манчестър Юнайтед" е доста посредствен

Да имаш такава велика история и да я разкажеш по толкова плосък начин Снимка: Amazon Prime Video
Да имаш такава велика история и да я разкажеш по толкова плосък начин

Вдъхновен от финала за ФА Къп в Англия тази година, където "Манчестър Юнайтед" победи напук на всички очаквания, реших да изгледам излязлата на скоро документална поредица "99", посветена на требъла на "Червените дяволи" от 1999 г.

От дете съм фен на отбора и именно победата във финала на Шампионската лига през 1999 г. срещу "Байерн Мюнхен" беше нещото, което закали любовта ми към "Юнайтед".

Затова и новият сериал на Amazon Prime Video ми се стори като добра идея на фона на сегашния слаб сезон за клуба.

Какво по-добро от това да си припомня онзи момент, в който те стояха на абсолютния футболен връх, както и да видя борбата, за да стигнат дотам? Особено предвид факта, че сега се навършват и 25 години от този триумф.

И е факт - наистина е удоволствие да видиш отново част от онези играчи, които си идолизирал като дете.

Проблемът обаче е, че чисто като документален спортен сериал "99" е откровено слаб.

Трейлър на поредицата за требъла на "Манчестър Юнайтед" можете да видите тук: 

Шоуто влиза с претенция да разкаже историята на този знаменателен сезон за "Манчестър Юнайтед", който започва слабо, минава през някои разтърсващи моменти, за да приключи с първия в историята на английския футбол требъл - победа в редовния сезон на първенството, в най-стария турнир в света - ФА Къп, и на европейската сцена - Шампионската лига.

И да, поредицата "99" прави всичко това, но сякаш без да си дава особено много зор.

За участие като интервюта са извикани някои от главните участници в отбора, включително треньорът сър Алекс Фъргюсън и футболистите Дейвид Бекъм, Гари Невил, Фил Невил, Пол Скоулс, Петер Шмайхел, Анди Коул, Дуайт Йорк, Теди Шерингам, Оле Гунар Солскяер, Денис Ъруин, Ники Бът, Яп Стам, Йеспер Бломквист и други.

Големият липсващ на този фон е капитанът на отбора Рой Кийн, който явно не се е съгласил да участва в сериала.

Той се вижда в архивните кадри и има стари интервюта с него, но усещането определено не е същото.

И макар липсата му сама по себе си да може да се преглътне, тя е сигнал за нещо друго - създателите на "99" така и не са влезли в дълбочина.

Историята е разказана някак повърхностно, маркирани са основните моменти, отбелязани са ключовите лица и толкова. Посочена е мечтата на сър Алекс да покори Шампионската лига и колко важно е подобно постижение за неговото наследство като треньор.

В общи линии, това е - три епизода с хаотично препускане през сезона 1998/1999 за "Манчестър Юнайтед" с кратки препратки към важни моменти от предишни сезони.

А това е зверско похабяване на невероятните и адски колоритни персонажи, с които е пълен отборът по това време. 

Отчасти причина за орязването е ограниченото време, тъй като в рамките на само три серии не е възможно да се развие оптимално цялата история на постигнатия требъл. За да се разгърнат напълно персонажите, се изисква да им бъде обърнато достатъчно време. 

Но проблемът е друг - творческият подход е твърде мек и неангажиран. 

Когато гледаме документални сериали, очакваме от авторите им да влязат навътре, да разчовъркат събеседниците си и да извадят от тях най-добрите и най-интересните истории. Да покажат пукнатините между отделните хора в отбора и какво ги е причинило.

За да може зрителят да изживее победите на отбора, трябва да премине през мрачните моменти и да ги почувства. А тук те просто са отбелязани. 

Перфектен пример е взаимната неприязън между нападателите Анди Коул и Теди Шерингам, която в шоуто само е загатната леко, без да се разкаже по-детайлно. Същото е със секс скандала около Коул, който за малко да му провали сезона, както и с напускането на Брайън Кид в средата на сезона. 

През есента на 1998 г. цяла Англия мрази Дейвид Бекъм заради червения му картон срещу Аржентина, но и това просто е посочено, без да се доразкаже. 

На толкова повече истории можеше да се обърне внимание - на враждата с Арсенал по онова време и на драматичните мачове с Ливърпул. Но това изисква както повече време, така и повече дълбочина. А тук няма нито едното. 

Затова и представянето на изключително емоционалната история за победи въпреки всички очаквания, просто не е достатъчно въздействащо. Липсват ѝ хубавите похвати за разказване, заменени от обикновено споделяне на спомени. 

Един фен може да гледа "99" и да му хареса, но това ще е заради хубавите спомени за времена на победи и титли. Не и заради добре разказаната история.

Качественият документален сериал може да накара хора, които не са фенове, да започнат да се интересуват и да ги спечели на страната на отбора или на спортиста.

Пример за това може да бъде The Last Dance за Майкъл Джордан и "Чикаго Булс" на Netflix или Welcome To Wrexham за малкия уелски отбор на Райън Рейнолдс и Роб Макълхени в Hulu.

"99" - въпреки че разполага с не по-малко вълнуваща история - просто няма шанс да се нареди до подобни заглавия.

Той е просто събиране на няколко бивши футболисти, които си спомнят за доброто старо време. Приятно, симпатично, но не може да те накара да го почувстваш, ако не си фен на отбора по принцип. 

Затова и въпреки цялата ми фенщина по отношение на "Манчестър Юнайтед", оценката ми за документалката на Amazon Prime Video за историческия требъл на отбора е само две от пет кафенца. Второто е само заради любовта към отбора.

Присъдата за "99" - 2 от 5 кафенца. 



 

Най-четените