30 септември, четвъртък
12:30 (Гринуичко време)
Събуждам се, след като съм писал милото дневниче до 7 сутринта и с прискърбие установявам, че това, за което имаше симптоми вчера, вече е факт - гърлото ме боли, а носът ми тече като из ведро. Измамно високите температури през деня в Южна Европа не са показателни за това, което те чака вечер и не е достатъчно да си носиш суитшърт, трябва си и яке.
Както и да е, това са бели кахъри, нали довечера ще стана свидетел на футболен празник!
Инвестирам част от дневните си за капки за нос и крем за под носа, вместо за бира и отивам да закусвам (обядвам). Явно няма да се къпя в океана, както си го мислех.
13:15
Време е за малко културна програма - престъпление е да пренебрегнеш историческото наследство на красивата португалска столица. Но за това ще ви разкажа по-късно в пътеводителя на футболния стопаджия - спирка Лисабон.
16:00
Прибирам се в хостела, преди да тръгна към стадион "Жозе Алвеладе", и написвам една вдъхновена статия за малкото чудо в Шампионската лига Копенхаген. Докато проучвам темата, се оказва, че те не са малки, ако ги гледаме финансово, особено на фона на българските клубове.
Дано утре Левски да е в тази роля - на изненадващ притежател на пълен актив от 6 точки...
17:30
Слизам от метрото на станцията, която се намира точно до стадиона. Два часа и половина преди мача нищо не подсказва, че ще се играе футболна среща, с изключение на сергиите с шалове, на които преобладава моделът, посветен специално на мача -наполовина с Левски, наполовина със Спортинг.
Разхождам се в района на стадиона и изведнъж отнякъде се появява... паун. Красивата птица крачи гордо по паважа и хич не й пука от хората, които се суетят около нея. Правя няколко снимки на животинката и не си губя времето да търся обяснение на присъствието й.
Колега от вестник "Труд" ми праща sms с въпрос колко българи са на стадиона, има ли някакви проблеми с местните запалянковци и въобще как стоят нещата преди мача. Отговарям му, че все още нямам никаква идея, всичко изглежда пределно неорганизирано.
17:45
Ето че най-сетне виждам познато лице - колегата Иво Славейков от сайта Livesport, който снима с камера наоколо. Заедно се отправяме в търсене на български фенове и не след дълго намираме група мъже, екипирани като за мач. Те работят като строители в Португалия и изваждат българско знаме, на което на латиница е изписано името на родното им село - "Valkosel". Питам къде е това и разбирам, че Вълкосел е в Гоцеделчевско.
Заприказваме се с други три момчета, които пият бира пред стадиона. Двама от тях живеят в Лондон, а третият - в Мадрид. Постепенно започват да се събират и още българи и пространството пред "Жозе Алваладе" се оглася от песни за Левски.
18:00
Влизам в магазина на Спортинг и съм изключително приятно впечатлен от голямата площ и разнообразието на дрехи, сувенири и какво ли още не за феновете. Има и бебешки ританки с цветовете и емблемата на клуба - за какво да говорим повече! Само поглед към подобен магазин на европейски клуб е достатъчен да ни покаже колко безкрайно далеч сме у нас от футбола като индустрия.
Не че ако Левски (или ЦСКА например) произвеждат подобни артикули, няма кой да си ги купи. По-скоро в клубовете няма кой да разработи тази ниша като продуктова гама и като реклама. Сигурно ще се научим някой ден...
18:15
Пробвам да си разменя шалче за спомен от мача с три местни момчета поред, но не се навиват. Започва да ми писва и точно тогава при мен идва един фен, който сам ми предлага такова нещо. Именно с тази идея си нося два шала на Левски и обогатявам колекцията си от разменени шалчета с европейски противници с още един.
Човекът се казва Жозе-Луис и прави ексцентрично изказване - надявал се да бием Спортинг, за да махнат треньора Бенто. Казвам му, че ще се радвам, ако Левски може да помогне в тази насока, макар и не това да не ми е най-важното.
18:30
За пръв път в живота си виждам бира да се продава така свободно на стадион, без да е безалкохолна. Местните фенове въобще не са агресивни и заслужават тази привилегия. Нещо повече - на стадион "Алвеладе" има супермаркет, откъдето можеш да си купиш стек от 12 бири за 4 евро!!!
18:45
Най-после виждам и група, дошла от България - трийсетина човека, които се придвижват с песни и удряне на тъпан.
19:00
С пресаташето на Левски Сашо Касабов обикаляме стадиона, за да се намерим и да ми даде моята акредитация. Имаме уговорка да се чакаме на VIP входа на стадиона, но се оказва, че има три такива.
19:20
След лутане по разни катакомби, най-после съм в журналистическата ложа на седмия етаж на монументалното съоръжение, каквото представлява "Алваладе". Стадионът е много красив не само отвън и разноцветните седалки са изключително добро дизайнерско хрумване. Гледката е впечатляваща и въпреки че съоръжението има само 50 000 места, отвътре изглежда по-голямо от 80-хилядния "Сан Сиро" в Милано, който посетих предишния ден.
Целият стадион е покрит с козирка и акустиката е отлична. Засега се чуват само песни за Левски, като преброявам около 200 човека, разпръснати на три групи на стадиона.
19:35
Доглеждам по телевизията последните десет минути на мача ЦСКА - Порто с надеждата, че българският отбор ще изравни до края. Това обаче не се случва. За съжаление, защото България е над всичко и не приемам другата гледна точка на феновете, които се радват на загубите на противника в Европа.
19:50
Десет минути преди мача все още се чува само синята агитка - в един от секторите се е обособила по-шумна група привърженици на домакините със знамена, но са безмилостно надвикани.
20:10
Започнахме добре, мачът се движи равностойно. Този Левски май не се страхува от никого. Ех, ако Гара беше вкарал положението си в първата минута...
Започват да се чуват и песните на домакините, като се оказва, че съм ги подценил. Любопитно е, че няма нещо еквивалентно на нашите сектори "Б" и "Г", където да се събират всички най-шумни, а успявам да преброя четири агитки в различните сектори. Двете най-големи от тях си "подават топката" като скандират поред различните части на даден рефрен, което винаги е много ефектно.
20:50
Обсъждаме с колеги на почивката колко е глупаво да ни водят с два такива гола, допуснати след индивидуални грешки на защитниците и вратаря, без реално да са имали игрово превъзходство. Но това е белег на класа - силните отбори допускат малко подобни грешки и се възползват от всяка възможност.
Почти на шега казвам на Иво Славейков колко много ми напомня този мач за срещата в Шампионската лига с Барселона преди четири години - и тогава седях в журналистическата ложа, която беше високо, високо на трибуните, и тогава ни поведоха с 2:0 на почивката, и то без кой знае какво усилие...
Бях планирал за второто полувреме да ида в агитката, но при този резултат не си заслужава усилието да търся пътя към другия сектор, при това без да съм сигурен дали ще ме пуснат. Все пак си казвам, че ако вкараме един гол, тръгвам.
21:15
Голът пада, но е отново в нашата врата. След малко влиза и четвъртият и не мога да се въздържа да не ръкопляскам на страхотното изпълнение на Елдер Пощига, който разстреля Гошо Петков от поне 25 метра.
21:40
По дяволите, защо бях толкова прав в асоциацията си с мача с Барселона. Поне знам, че няма да има повече голове по тази логика.
Не ми се гледа и се чувствам уморен, болен и тъжен.
22:10
На пресконференцията питам Ясен Петров дали може да се извлече нещо положително от гръмката загуба - като например малко да се освестят футболистите, които явно са си повярвали твърде много. Той е на моето мнение.
22:30
Тръгвам си от стадиона. Нямам повод да си вържа шалчето на врата, макар че ми е студено.
Мисия Спортинг приключи не по начина, по който ми се искаше, но поне страхотният нощен живот на Лисабон си е тук.
Или както пише в един древен португалски стенопис: и да паднем, и да бием...
(Очаквайте пътеводителя на футболния стопаджия, спирка Лисабон!)
