Царевицата ни заобикаля отвсякъде в живота ни, но важното е какво значение ѝ отдаваме.
Едва ли това е било тема на разговор, който сте водили с любимия човек, но точно това обсъждахме с Темз Арабаджиева, докато се прибирахме към вкъщи след посещение в Младежки театър "Николай Бинев".
Тъкмо бяхме гледали "Лисабон" на режисьора Яна Титова (филмите "Диада", "Доза щастие"), по текст на писателя и драматург Захари Карабашлиев, и пиесата беше от онзи театрални пътешествия, които те карат с удоволствие да се изгубиш в осмислянето и обсъждането им.
Но защо точно царевица? Тук, ще прощавате, идва задължителното "Идете да гледате "Лисабон" и ще разберете".
Не просто не обичам спойлери, но говорим за един от ключовите моменти в пиесата, по-различна от всичко друго на Карабашлиев, което може би сте чели или гледали, и в която по по-абстрактен начин са разказани темите за "свободата, идентичността и невъзможността за излизане от собствените ни затвори" (да, тук се облягам на официалното описание).
За енергията, с която актьорите подхождат към проекта, и защо партньорът на Яна в живота - Алек Алексиев - е така впечатлен от постигнатото от тях, вижте в този сегмент от епизода на подкаста "Първа страница", в който Яна и Алек ни гостуваха:
За Яна предизвикателството "Лисабон" е съпроводено и с много притеснения, но в съвместния им живот с Алек са намерили рецептата как да се подкрепят взаимно - не само в отглеждането на прекрасните си дъщери, но и в това да дават на другия време и пространство, за да може да реализира творческите си идеи.
"Осигури ми отделна стая, шумоизолирана, за да мога да спя", хвали Яна Алек, докато са в студиото при нас.
"Това е истина. Не е лъжа. И просеко ѝ осигурих", допълва Алек. Че как се твори без творческо гориво?
Въпреки всичко Яна дори сънува кошмари около работата по "Лисабон", а притеснението ѝ достига своя връх около два дни преди премиерата, което я кара да се обърне към Алек с въпрос дали този стрес е нормален.
"И той каза: "Ама то това е най-естественото нещо. Въобще не го възприемам като нещо странно. Баща ми (бел.авт. актьорът Стоян Алексиев) като е имал премиера, винаги е било така вкъщи". И това по някакъв странен начин ме успокои", споделя режисьорката.
"Лисабон" може да гледате в Младежки театър "Николай Бинев" на 28 януари, както и на 13 и 27 февруари.
Спокойна ли е вече? Тя казва "да", Алек се включва веднага с едно оспорващо "не". Тук Яна уточнява, че винаги ще се притеснява, когато пиесата се играе - особено когато не може да присъства.
"Последният път не успях да отида, защото бях болна. И ми беше много тежко. Стоях вкъщи и само ги спамех момчетата: "Какво става? Как върви?", разказва ни как е писала на актьорите в "Лисабон".
Те - Георги Гоцин, Юлиян Петров, Теодор Ненов и Стефан Додуров - отговорили, разбираемо защо, чак след като представлението приключило.
Яна обаче е така заредена с енергия (и време и пространство, браво, Алек!), че не се спира, дори след като сложен проект като "Лисабон" е завършен и е поел своя път към публиката.
"На сутринта [след премиерата] се събудихме и в 10 часа Яна вече беше поканила хората, с които работи по следващия си проект", разказва Алексиев.
Тя се оправдава, че не е имало друг удобен ден за срещата. А по-късно в същия ден в дома им е имало репетиция и за филмов проект, по който работи...
"Има едно много странно вълнение за всяко едно нещо, което започва, все още е в главата ми и още не е тръгнало да се случва чисто физически. И е нещо като... усещане за някаква много приятна среща, която ти предстои. Вълнението, пеперудите! Аз това всеки път го усещам в началото на всеки един проект", споделя Яна.
Е, усеща същото и всеки път като види Алек, както бърза да му каже. Докато си търсите билети за "Лисабон", пуснете си за фон целия ни разговор в епизода на "Първа страница", в която ще ви омагьосат с химията помежду си и историите, които без свян споделят с вас:
---
Яна ни е гостувала и преди в "Първа страница" - около премиерата на филма "Диада" и едноименната книга. Какво си говорихме тогава вижте тук: