Чудо ли е станало? България победи Холандия в Амстердам на футбол, при това с прилична игра. На скамейката на отбора има човек, който не се плаши да признае, че вярва в победата преди мача, а на терена няма уплашени зайци, а спокойни типове, които изтискват максимума от възможностите си. Ето това вече е новина.
Това, което не бива да правим сега, е пак да пълним тир с очакванията. Отборът на Любо Пенев, и най-вече заради Любо Пенев, дотук се представя чудесно ... в две контроли. Не толкова резултатите са важни, макар че победа над Холандия е страхотен бонус за самочувствие. Важното е, че с мижавия материал, който безспорно притежаваме, новият селекционер прави един здрав и корав колектив.
Преди мача в събота написахме: резултатът няма значение и не бива да има истерия при тежка загуба. Разбира се, това бе най-логичното очакване на букмейкъри и хора, разбиращи от футбол. Същото обаче важи и за случая с победата. Нека сега не натоварваме отбора с някакви свръхочаквания, все пак минали са само две стъпки от развитието му. На игрището продължават да са момчета от Лудогорец, Литекс, Газиантеп и Лече, не звезди от Ман Юнайтед или Барселона. Нека просто се порадваме, че спечелихме една от най-престижните 4 победи в историята си (чисто статистически) и да се надяваме Любо и отборът да следват избрания път.
Защо е една от четирите най-престижни ли?
Само още три пъти България е победила на футбол актуален отбор-финалист от световно първенство. През далечната 1963 г. бием в София Чехословакия с 1:0 в контрола. Година по-рано съперникът е загубил световната титла във финал с Бразилия - 1:3.
На световното в Щатите през 1994-а опукахме за две седмици Аржентина с 2:0 и Германия с 2:1. А на предишния мондиал от 1990 г. финалът бе Германия - Аржентина. Това тогава реално са отбори №1 и 2 на планетата.
Сега бихме Холандия, която преди 2 години плака след загубен финал на световното от Испания. И то като гости, което се случва за първи път. За разлика от двата удара през 94-а обаче, все пак в събота спечелихме контрола.
Във вторник е следващата проверка на новия отбор на Пенев, този път срещу Турция. И отново, както и в събота, е важно да се запази спокойствие и да се знае най-важното: Това е само контрола, подготовка. Независимо какво се случи, да не правим еуфории и трагедии. Никой в Европа не тръгна да се самоубива от смешното 3:5, с което Германия падна от Швейцария, нито от това, че Португалия не можа да бие Македония. В Холандия също не си избодоха очите, че са паднали от нас. Тези резултати нямат значение, важно е да се види позитив в играта. Ние видяхме такъв, а дори и при загуба, той пак щеше да е явен. Без глуха защита, опити за изнасяне на топката с едно докосване и най-приятното: Постоянните указания, които чувахме при тв предаването от нашата скамейка. Те гласяха - подай я, извади я на крилото, опитай двойно... Нито веднъж не чухме до болка познатото: Махай я... Дори и с 3:0 да загубиш срещу видимо по-класен отбор, важното е, че опитваш да играеш футбол. Това е свеж полъх в нашата футболна психология, която често е „резултатът на всяка цена". Фактът, че в 90-ата минута Манолев опитваше пробиви, подкрепян от поне 2-3 съиграчи, а не чистеше или бавеше за „скъпоценния" равен резултат, топли най-много.
Така трябва да се работи, да се играе. Любо, както обикновено, е коректив и най-сигурната бариера за еуфория, разлигавяне, самонапомпване... Важно е тази линия да следват и медии и запалянковци. Футболистите са си свършили или не работата, не са герои при победа, не са и грешници при загуба. Особено пък в контрола.
Футболните национали вече са на чисто пред феновете. Сега ги чакат 4 спокойни месеца до септември, когато е истинското начало. Дотогава вече имаме спокойствие, че воланът е в сигурни ръце. Това понякога стига, нали.
