Първо бяха трибагрениците на петъчния мач Славия - Ботев. Беше красиво, макар и не масово. Отделни фенове се бяха сетили, че в неделя е най-важният празник за нацията ни. Футболът е част от живота на социума, трибуна, афиш.
В събота хиляди фенове на ЦСКА вдигнаха хореография с националното знаме, както и транспарант с думи на Апостола : „Близо е времето вече - българинът не ще бъде роб, а свободен". Като на празник. В неделя така бе и в Бургас на мача Черноморец - Левски, а и по всички стадиони.
Че на феновете на ЦСКА им развалиха празника, ясно. Но как и кой - това е въпросът.
Това, което Литекс прави вече 2 години, заслужава уважение. Не са две, всъщност. Само от толкова налагат в първия отбор по няколко юноши накуп. Но поне от 10 се работи здраво в школата и пансиона, събират се таланти от цяла България. И се създава манталитетът им, който е много различен от този на младите играчи у нас по правило.
Юноша на Литекс - това звучи като някой, който не умира да си показва татуировките, говори рядко и обикновено изтъква водещата роля на треньора си, шефовете на клуба и по-старите в отбора. Георги Миланов е най-добрият пример. Всеки друг на негово място вероятно би хленчил, че не е вече във Киево или Сарагоса, където да се бори да не изпадне в ролята си на резерва. Литекс не продава бързо. Налага и учи, когато трябва и с назидателни методи. И дава път в първия отбор без притеснение.
Кой е по-подходящ да засили респекта у прохождащи звезди от най-голямото име във футбола ни? С появата на Христо Стоичков в Ловеч бе сигурно - звездата е треньорът, другите сте изпълнители и слушате. Добър треньор или слаб треньор - всеки си има мнение. Времето ще покаже. Но Стоичков е авторитет, влизането му в съблекалнята вероятно предизвиква тишина. Камата има възгледи и методи за възпитаването на един играч, насадени у самия него в годините на комунизма. Респект към по-големите, битка за място под слънцето с цената на всичко и никакво фукане. Понякога дори с крясъци и нахокване. Така навремето онова смугло момче отнякъде се появи в ЦСКА, подстрига дългите коси, сложи номер 8, взе лентата и стана суперзвезда. Не за един ден. С битка и набиване на канчето.
Тогава в ЦСКА имаше поне 10 национали.
Сега под ръководството на Стоичков играят пак толкова, като броим младежки и юношески. Първи пролетен кръг срещу ЦСКА като гост? Никакъв проблем - нареждам до „опитните" Илия Миланов (21 г.) и Страхил Попов (22), дебютиращия в такъв мач Антон Недялков (19 г.). Това е защитата, която да спира селекцията от Платини и Камбуров. Без притеснение, без мисъл за възможен провал. Та какъв провал е да загубиш някакъв си мач в някаква си „А" група?
Симеон Славчев е на 19 години, а вече има 11 мача в „А" група. Редом до Георги Миланов, който на 21 е шампион, Футболист на годината и национал.
Това са пет имена на българчета, които нямат 23. Край тях до 14 (с влезлите три резерви) за победата на „Армията" изброяваме общо 11 българи. Средна възраст на отбора под 23 години, и то при наличието на 34-годишния Небойша Йеленкович. Удоволствие е да гледаш такъв състав. Особено навръх националния празник. Връща ти вярата, че има нещо в българския футбол. И това го постигна клуб, който тръгна към мястото си в йерархията преди 16 години с методите на 90-те в най-първичния им вид. Който купуваше чужденци на килограм, плашеше съдии и ... правеше всичко, което е характерно за грозното лице на футбола ни. Как се променят нещата.
Насреща в събота бяха Нюаджи, Варела, Присо, Платини, Кириакидис... Треньор, който не говори и дума български, въпреки че вече му се събират към 3 години на работа у нас. Собственици, които нехаят за отбора си, дори не ходят да го гледат. Строят едно игрище за школата си от 2 години, а през това време юношите им тренират където падне, с каквито екипи падне. Стадион, който е влез лиценз по странни критерии, но го изкараха „Олд Трафорд". На онзи стадион в Манчестър му викат Театър на мечтите. На този в София дошлите в събота хора мечтаеха само тези в зелените екипи да са в червени. Това да е лицето на техния отбор, а човекът, който спокойно и самоводолно се усмихваше от скамейката като треньор на победителите, да е в техния клуб. В неговия клуб.
Вместо това там са сърбинът, неговорещ български, директорите, говорещи само глупости, и собствениците, които по-добре да не казват нищо.
През десетилетието, в което „Армията" се рушеше в ръцете на мегабогати собственици, в Ловеч изградиха клуб. Нищо и никакъв уж, с реална 16-годишна нова история, наричан „мижав" и без феновете на грандовете. Но в него се работи.
В ЦСКА основно се говори, и то на много езици и диалекти.
