Лято 2012 трябваше да е лятото на българския волейбол. Заради домакинството на олимпийската квалификация, заради финалите на Световната лига, заради наличието на най-успешния треньор начело на отбора.
Седмици преди Олимпиадата в Лондон едва ли има някой, който да не е безкрайно разочарован и отвратен от неочакваното самоубийство, което си направи най-успешният ни популярен спорт в последните години. Волейболът бе поставен на колене точно от тези, които се кълнат в него и работят уж в за неговото благо. И от това загубиха всички.
Радостин Стойчев, въпреки че показа принципност и твърдост, отблъсна много хора от себе си и свали до голяма степен ореола, който заслужи с огромния си професионализъм и успехи в Тренто. Сега мнозина поставят под съмнение чистотата на вижданията и подходите му.
Данчо Лазаров трябваше да обере плодовете на труда си, положен в лобиране пред международните волейболни структури и да покаже България като един от най-важните волейболни центрове в света. И след Олимпиадата спокойно да вземе важен пост във FIVB и да си добрува. Но самият той беше твърде уплашен да не изгуби поста си в най-сладката федерация, въпреки че се готвеше да го напусне през есента.
А Стойчев беше достатъчно голяма заплаха за него - млад, успял, с модерни виждания и широк замах. Поне на пръв поглед. И по тази причина Лазаров ангажира целия си наличен ресурс да громи потенциалния враг. Атакуваше с мощни медийни кампании, начерта цялата схема за изхвърлянето му от борда след евентуалната загуба в майската олимпийска квалификация. И броячът затиктака.
Планът беше кристално ясен - Стойчев се проваля и без сериозен успех начело на отбора вече не е никаква опасност за властта, федерацията го уволнява, но остава чиста пред обществото като задължена да го стори.
Но показното уволнение на треньора го направи светец и мъченик в очите на хората.
Последвалият отказ на Силвано Пранди да поеме отбора и намесата на премиера за връщането на Стойчев окончателно направиха за смях ръководството на централата.
Още след уволнението си на 13 май треньорът разкри, че е усещал страх у хората от федерацията. Страх, че е дошъл, за да ги бутне от власт. Случайно или не, след няколкото совалки до „Дондуков" 1, треньорът поиска публично оставката на Лазаров. Не я дочака и сам си тръгна. Едва ли можем да кажем със сигурност дали желанието за преврат е било спонтанно или обмисляно в дълъг период. Сигурно е едно, което Стойчев сам признава - той лично няма да участва във властта, дори да я спечели.
Заради майско-юнските волейболни циркове загуби отборът. Той бе разбит отвътре. Загуби колектива си, целостта си. В най-важния момент остана без най-важния си играч в лицето на Матей Казийски. Звездата си тръгна също с ултиматум за оставка към Лазаров и се отказа от мечтата, която всеки професионален спортист преследва в своята кариера - участие на Олимпийски игри. За щастие, за Матей все още не е късно да преосмисли своето решение. Защото връщането му в отбора няма да го покаже като слаб характер в очите на хората. Напротив - ще го направи национален герой.
Загуби и Андрей Жеков, който се отказа преди финалите на Световната лига и Олимпиадата. Освен шанса да си тръгне с отличие от поне единия форум, той загуби уважението на хората към себе си, въпреки че винаги го е заслужавал. Защото издържаше на най-голямото напрежение, постоянни критики, непрекъснати подмятания. Андрей имаше лошата участ дълги години да е единственият и безалтернативен състезател на най-невралгичния пост - този на разпределителя. И си тръгна точно, когато колегата му Георги Братоев имаше най-голяма нужда от неговите съвети и опит. Но с причина, която всеки би разбрал, макар да не е публично достояние.
Загубиха и феновете, които не можаха да видят своя любим отбор в пълния си състав да спечели първи медал от Световна лига, при това у дома в София. А вместо това цяло лято се питаха ще остане ли Стойчев, ще се върне ли Матей, ще си подаде ли Лазаров оставката, ще протестират ли на мача, ще бойкотират ли Лигата, прави ли са поляците да ни наричат овчари.
Единствените, които спечелиха от ситуацията, са конкурентите на България. Тези, за които разбит наш национален отбор е един труден съперник по-малко. Спечелиха и медиите, които цяло лято имаха възможността да пишат новините, които се харчат най-много - тези със скандално съдържание.
Лятото, което трябваше да е синьо и волейболно за спортна България, стана най-тъжното в последните години.
