Ще се обеси ли Венгер?

В края на месец ноември 2009 отговорникът за юношеските национални отбори по футбол Михаил Мадански заяви, че ако мениджърът  на Арсенал Арсен Венгер изгледа една тренировка на които и да е юношески отбор в България, то след това ще се обеси.

Силни думи, които ако са верни, показват, че положението е тежко. И специалистите мълчат защо става така. Треньорите на големите звезди са известни в цял свят, милиони фенове бистрят стратегията на Жозе Моуриньо, половин България боготвори или псува Станимир Стоилов, десетки хиляди почитатели на Левски викат за Георги Иванов, още толкова му се чудят на решенията и т.н. До безкрай. Но истината тръгва по-отдалеч.

Не само в България всички разбират от футбол и политика. И не се притесняват да кажат на висок глас мнението си. Но интересното е, че тези, които наистина разбират мълчат или ги няма в България, за да ги чуем.

В цял свят спортът е бизнес и се ръководи като такъв. Професионални мениджъри, треньори и служители градят кариера години наред, като тръгват от най-ниското стъпало и след това катерят стълбицата към върха. Някои като Пеп Гуардиола прескачат по няколко стъпала наведнъж, но са наясно с посоката, в която трябва да вървят. Все пак той сложи край на кариерата си на футболист през 2006, изкара треньорска школа в Пуебла и през 2007 вече беше начело на Барселона.

У нас, както обикновено е по-различно. Най-общо, за да работиш в професионалния спорт, трябва да си лицензиран - така е във футбола, така е и в другите спортове. Обаче се оказва, че това "препятствие" се заобикаля - който няма ценз за треньор става спортен директор, а треньорът нарежда конусите на тренировката. Може би единственото общо между някои наши клубове и Реал (Мадрид).

Има ли в България добри треньори? Отговорът на този въпрос е лесен: Естествено, че има. Колко от тях работят у нас? Може би, малко. Защо, който може, бяга в чужбина? Дали е само заради парите?

Отново се връщаме на изходна позиция. При треньорите, работещи с деца, които мечтаят един ден да станат новия Лионел Меси и които трябва да бъдат запалени по футбола (баскетбола, волейбола, картинга, ските и т.н). В редките случаи, когато медиите се обърнат към тази група треньори оттам се чуват страшни неща: мизерни условия за работа, ниски заплати, липса на перспектива и т.н. Мъка.

Но това не е всичко, чуват се и гласове, че има треньори, които работят с деца и юноши, които взимат пари от амбициозните им родители, за да попадат точно техните деца в титулярния състав. Представяте ли си? За мен е трудно, но със сигурност не съм си измислил този казус. Защото той е част от грозната реалност.

Как тогава да се очакват резултати?  Или може би Михаил Мадански е идеалист.

"След поредния неуспех за класиране на световно първенство на националния отбор, всички започват да атакуват подготовката на треньорите у нас и работата с младите играчи. Искам да разясня нещата, които често остават скрити", това заяви той в края на 2009. "През последната година треньорската школа е платила над 40 000 евро на водещи лектори, които да обучават нашите треньори. Първо се запознахме с треньорската школа на Холандия. След това с германската, италианската, белгийската и френската визия за футбол. Правило на ФИФА е директорите на школите да имат лиценз Pro. Само в Литекс и Черноморец е така."

Хубаво е да се знае и колко са тези семинари на година.

И още: "В България има много добри треньори. Разполагаме и с добри играчи, но те са неприложими в българските клубове. В България съществува залитането, че ще дойде някакъв магьосник - чужденец с вълшебната си пръчица или книжка, и ще оправи българския футбол. Това е погрешно схващане, трябва да се подготвят наши специалисти. Не трябва президентите да строят стадиони, а бази. Ако Венгер изгледа една тренировка на който да е юношески отбор в България ще се обеси."

Как така има добри треньори и състезатели, а те се оказват неприложими у нас? Къде тогава отиват? В чужбина, като не могат да пробият тук.

Да излезем за малко от футбола. Да обърнем поглед към изказването на бившия волейболен национал Стоян Гунчев, който пред plovdivvolley.com обясни много истини.

"Сега в България държавата не дава по-малко пари за спорт, отколкото се даваха през социализма", твърди Гунчев. "Но спортната система в България бъка от противоречия. Първото от тях е свързано с треньорите. Крайно време е те да се обособят в своя собствена гилдия, а не да са на хранилка към клубовете или към федерацията. В тази гилдия трябва да влизат всички треньори - от първия до последния. Задължително да се минава всяка година през опреснителни курсове, треньорите да четат, да се образоват да се развиват. В Италия тези курсове са задължителни.Най-заслужилите, които имат реални резултати, изнасят практически и теоретически лекции. Казвам - най-заслужилите, а не някакви случайни хора."

И като стана дума за случайни хора, колко мислите са треньорите по футбол, които имат у нас лиценз Pro? Точно 103. С други думи не са никак малко, но сред тях не са Георги Иванов и Адалберт Зафиров. Ама част от имената в този списък били неизвестни? Сигурно са си платили за лиценза. Те в УНСС продават изпити, че във футбола ли ще се посвенят?

Пред български всекидневник Аспарух Никодимов заяви, че част от тях най-вероятно са дали рушвет, за да вземат лиценз Pro. Сигурно от парите, събрани от амбициозните родители на малчуганите, за които гоненето на топката е радост, а не професия.

И така до безкрай.

Новините

Най-четените