Ако съдбата понякога си връща, тази година ще трябва да върне с лихвите на мосю Венгер и неговите "бебета", които през 2007 г. изпуснаха титлата в първия си сезон без крал Анри, когато водеха със седем точки в класирането за Коледа.
Всички признават, че тази година Премиершип е по-интересен и заплетен от всякога, а това ще се отрази и на конкуренцията на Арсенал, който също много обича да прави тъпи гафове. Просто тази година грешките на "артилеристите" пак се повтарят, но са по-малко на брой от тези на конкуренцията.
Ливърпул на Рафа Бенитес вече отпадна от борбата, а това означава и един конкурент по-малко. Астън Вила и Тотнъм са страхотни засега, но суровият опит показва, че късите им скамейки и липсата на опит да взимат мачове без усилия ще им спукат гумите още през февруари-март, когато всъщност се разиграват местата за топ 4. Този прочут шампионски опит и убийствената рутина, с която сър Алекс побърква конкуренцията - само неговият отбор може да взима по петнайсет мача на сезон с по 1:0 и без да припотява фланелките.
Разбира се, и гадните рефери - те редовно подаряват по десет мача на Манчестър Юнайтед, но тази година и това няма как да помогне. Авантите вече станаха прекалено много - като онази несвирена дузпа срещу Арсенал и подаръкът, който получиха домакините от "Олд Трафорд". Формацията на Съра е само меко казано „странна". Основното - Бербатов не оправда очакванията да стане лидер след напускането на Кристиано. Един Уейн Рууни, колкото и да е нахъсан и гениален, не е достатъчен да вземе мачовете с Челси и Арсенал и да направи отбора си пак шампион.
Манчестър Юнайтед са отбор с много стари, уморени и контузени халфове тази година (Гигс, Скоулс, Харгрийвс), а странните и анонимни младоци от Португалия и Сърбия, за които бяха хвърлени десетки милиони просто не оправадаха надеждите. Защитата на отбора също е далеч от идеалната представа за нея и без Рио Фърдинанд и с колебливия Неманя Видич неприятните изненади ще продължават. Хайде, да не броим Юнайтед за титлата, поне не и през тази година! Някак си не го заслужават нито те, нито лигата в този им вид. Дори би било обидно за тяхната конкуренция в лицето на професор Венгер и Карло Анчелоти.
Стигаме и до върха, където само засега е Челси. Може ли първият сезон на татко Карло в Англия да се окаже шампионски и той да повтори подвига на Моуриньо. Много трудно. Челси понастоящем е в серия от 7 мача само с една победа, а това е стара слабост на треньора, позната от дългия му престой в Милан само с една шампионска титла. Отбор в такава слаба серия, от която няма сили да излезе, рядко е ставал шампион във Висшата лига. Този шантав сезон не заслужава чак толкова объркан шампион.
Без отложените мачове разликата между сините и техните съперници от Северен Лондон е само една точка. През януари и февруари, когато ще се играят шест мача само от първенството, Анчелоти няма да има в отбора си най-доброто от сезона - Дидие Дрогба, Микаел Есиен и Саломон Калу, които отиват да ритат цял месец за Купата на Африка.
Арсен Венгер изглежда най-спокоен. Само трябва да си върне двама-трима от контузените и съставът ще бъде боеспособен за втората част на сезона. Защитата го дъни в рамките на нормаланото и почти играе прилично, а нападението му е най-доброто в лигата, макар че головете сега вкарават най-вече халфовете Фабрегас и Аршавин. Всъщност тази уникална двойка атакуващи халфове е най-големият коз на мъдреца от Елзас и Лотарингия. Никой друг отбор няма подобна двойка играчи напред. Остава да ни го покажат и в реванша срещу враговете от Челси на "Стамфорд бридж" и титлата ще бъде за четвърти път в ръцете на Венгер.
До тук Арсенал показва най-красивия и постоянен футбол в лигата. След 4 години суша от купи на Емирейтс този странен и нелогичен сезон във Висшата лига може да донесе голяма радост за "топчиите". Стига Арсен да стиска достатъчно силно палци малките отбори като Стоук, Съндърланд и Бирмингам да продължат да играят за него в мачовете срещу преките му конкуренти.
