"Още един луд мач", бяха думите на старши треньора на Левски Ясен Петров, диагностицирали точно второто инфарктно равенство 2:2 на отбора му за някакви си три дни и половина.
И наистина, този Левски е способен да доведе до инфаркт, както собствените си привърженици, така и тези на клубовете, с които играе.
Лудият Левски на Ясен и Гонзо се специализира в лесно допусканите голове и в обратите, които прави. С този Левски няма как да скучаеш.
И публиката го обича, въпреки безумните на моменти грешки и пропуски в нападение. Защото тя е най-верният индикатор за това дали отборът играе със сърце и се раздава до последно на терена.
Мачът със Славия, завършил преди час, бе поредното доказателство едновременно за харизмата и за саморазрушителността на този отбор. Ако ПФК "Левски" от есен 2010 бе човек, той сигурно щеше да е рок звезда.
Само в рамките на някакви си двайсетина мача той извървя многократно пътя от триумфа до провала и обратно. Минути след феноменалния гол на Владо Гаджев срещу Лил в четвъртък дойде и поредната левашка грешка в защита, отнела две безценни точки в може би най-важния мач на полусезона.
По-малко от минута след късметлийското попадение на Грийн срещу Славия, "сините" разрешиха на Галин Иванов - този български Марадона, да изтича по целия терен и да подаде топката на оставения сам-самичък Николай Божов (за кой ли път!).
През втората част пък смазаха съперника си, но и едвам стигнаха до точката, и то отново по най-щурия начин - след като защитникът на "белите" Йордан Петков, почти без да иска, фаулира в наказателното поле довчерашния тийнейджър Сашко Киров, който за 34 минути на терена бе най-добрият играч на Левски днес.
Лудият Левски игра в последната третина от мача по твърде странен начин с три крила, но това е само потвърждение на тезата колко необикновен е този отбор и как асиметрията е в кръвта му.
Освен тази инцидентна напречна асиметрия, той непрекъснато показва надлъжна такава - нападението му е едва ли не от световна класа, но защитата прави грешки като за отбор извън шестицата на българското първенство.
Поради тази особеност сегашният Левски е и непредвидим - като нищо той може да стигне до четвъртфинал в Лига Европа (ако не вярвате, помислете си дали вярвахте, че ще влезе изобщо в групите!) или да отпадне гръмко още в следващия мач на 1 декември с Гент.
А в българското първенство... Пука ли му на някого всъщност?