Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Лигата на обикновените

Две дивизии, 44 отбора и 528 ентусиасти доказват, че 
спортът все още е нещо повече от бизнес за милиарди
Две дивизии, 44 отбора и 528 ентусиасти доказват, че спортът все още е нещо повече от бизнес за милиарди

На 2 октомври тази година се изигра един от най-дългоочакваните мачове от световното първенство по волейбол в Италия. Един срещу друг в зала „Пала Росини" в Анкона излязоха хегемонът в този спорт през последното десетилетие Бразилия и един от претендентите за трона - България.

Малко повече от 6 хиляди зрители по трибуните се бяха настроили за страхотно шоу, но бързо се ориентираха в обстановката и най-напред започнаха да освиркват и скандират обиди, после се обърнаха с гръб към полето, а накрая окупираха касите и си поискаха парите обратно.

Причината бе направо отвратителна - Силвано Пранди пусна резервите срещу най-силния отбор на планетата, а колегата му Бернандо Резенде използва втория си диагонал вместо разпределител.

Заради извратения регламент на първенството, изготвен с единствената цел домакинът Италия да се прокрадне до полуфиналите, българи и бразилци правеха всичко по силите си, за да загубят. Накрая щастието се усмихна на Бразилия - явно към момента са по-добри от нашите дори и в изкуството да паднеш.

Само ден по-късно - на 3 октомври - у нас стартира един друг волейболен шампионат. Не става дума обаче за държавното мъжко първенство, закичено с грандоманските и същевременно будещи лекичка усмивка титли „Суперлига" и „Висша лига".

Не, съвсем не. Въпросната неделя в началото на октомври даде старт на шестото издание на Любителска волейболна лига „Волеймания". Случващото се край мрежата, естествено, нямаше нищо общо с извънземните изпълнения на Матей Казийски или Жиба, но върна спорта към неговите корени.

Към онази чистота, която изпълваше сърцата и душите на хората преди девизът Citius, altius, fortius (По-бързо, по-силно, по-високо) да се превърне в съвсем прозаичен бизнес за милиарди. С други думи - в Лигата на обикновените никой не пресмята премии, приходи от телевизионни права или реклама. И никой дори и не помисля да загуби нарочно.

В началото бе...

Любителска волейболна лига „Волеймания" е създадена с много ентусиазъм и двойно повече усилия през 2005 година, когато аналогичните баскетболна и футболна лига вече са набрали сериозна скорост. През първия сезон за участие се записват общо 7 отбора, а главният организатор - Цветелин Андреев - започва буквално от нулата.

Събират се символични такси за участие, играе се предимно в училищни салони, свирят състезатели от останалите тимове, а нивото на волейбола подхожда повече на параолимпиада. Въпреки всички трудности и изпитания първото издание приключва подобаващо - финалът се провежда в официалната зала на ЦСКА на Четвърти километър, която днес се казва „Васил Симов", а на трибуните е забелязана самата Антонина Зетова. Както се казва - след това пътят е само напред и нагоре.

Цифрите днес

Шестото издание на ЛВЛ „Волеймания", което започна в началото на месеца, изглежда коренно различно. Участващите отбори са цели 44, сериозна част от тях са от провинцията.

Освен в София, мачове се играят още в Пловдив, Кюстендил, Брацигово, Пазарджик, Казанлък, Етрополе, Тетевен, Берковица...Състезателите, всеки с индивидуална картотека, са повече от 500.

С цел балансиране на силите тимовете са разделени в две дивизии. Първата се състои от 12 отбора и заради сравнително високото ниво в нея вече е рядкост да се види играч, който да не е тренирал активно в миналото.

Единственото условие, което е взаимствано от подобни лиги в чужбина и на практика гарантира любителския характер, е да си бил извън професионалния спорт през последните 24 месеца. За официалните двубои се използват само най-новата одобрена от FIVB състезателна топка, а съдийството е поверено на рефери трета и втора категория към българската федерация плюс съответния секретар.

Отборът-домакин е длъжен да осигури зала със задължителни стандарти - височина и отстояния, температура, съблекални и така нататък, а всеки тим е длъжен да излезе с еднакви екипи и отчетливо видими номера. Много от съставите дори са си осигурили спонсори и носят техните имена, които могат да бъдат забелязани върху фланелките, а други разчитат на доказани в професията треньори.

Някои от дерби-мачовете пък се предават пряко в Интернет чрез стрийм, резултатите и класирането се актуализират своевременно на сайта volleymania.com, а финалите в дивизиите се играят в най-големите столични зали пред пълни трибуни и атмосфера, на която определено могат да завидят дори ЦСКА и Левски.

И за да не се заблудите, че цялата тази строга организация всъщност води към някакъв вид извратен полу-професионализъм, е важно да се отбележи, че идеята на организаторите е съвсем различна. Просто огромният интерес, който добива заплашителни размери с всяка изминала година, задължително изисква строги рамки и правила, за да е сигурно, че шампионът се наслаждава справедливо и безусловно на триумфа си.

Вместо 10 кутии цигари

Разбира се, цената на удоволствието неизменно расте заедно с качеството. Все пак всеки отбор трябва да осигури солиден бюджет в течение на сезона - започва се с таксата за участие (280 лева за Б дивизия и 350 за А), следват наемът на залата (за мачове и тренировки), поръчването на екипите, покриването на съдийските такси и пътните разходи при гостуване в друг град.

Простата сметка обаче показва, че в най-тежкия случай всеки от състезателите трябва да се бръкне с около 50 лева през всеки от седемте състезателни месеца. Точно така - колкото струват 10 кутии цигари.

А всъщност имат ли цена адреналинът, усещането за принадлежност към нещо позитивно и най-вече възможността да припаднеш на полето в опит да подчиниш противника, а после заедно да обсъдите всичко на приятелската трапеза след мача? Или, ако перефразираме една популярна телевизионна реклама - да си любител е безценно. За всички останали има...световно първенство и регламента на италианците.

 

Най-четените