На 5 ноември цялото внимание на любителите на балканския футбол ще бъде насочен към Сараево, където един срещу друг ще се изправят вечните съперници Железничар и ФК Сараево.
Срещата в 18:00 ч. на култовия стадион „Гърбавица" противопоставя два отбора, които в момента поделят второто и третото място в местната Премиерлига и са само на три пункта зад лидера Широки брег.
Домакините определено ще имат предимство в мача, тъй като във връзка с последните инциденти в босненския футбол Комитетът за нормализация на положението (как само звучи!) в Босненската футболна федерация забрани посещението на гостуващи фенове за мача.
От ръководството на Сараево веднага реагираха и със специална декларация, в която нарича решението „повърхностно" и нарича разрастващото се хулиганство „резултат от инструментализирането на феновете за най-долни политически цели".
По ирония на съдбата първия отекнал залп от тази своеобразна война бе даден от феновете на Железничар, които провалиха шампионатния мач на своя тим срещу шампиона Борац (Баня Лука) през септември.
Още в 28-ата минута любимият им тим остана с човек по-малко и те обсипаха терена с предмети. Това доведе до прекратяването на мача, което пък отприщи агресия сред ултрасите на домакините, които потрошиха няколко полицейски коли.
Саботиран бе и бенефисът по повод 90-годишнината на Железничар срещу Хайдук (Сплит) в началото на октомври. Тогава поддръжниците на „Жельо" (галеното име на Железничар) се проявиха по-скоро като хайдушката чета на Жельо войвода и атакуваха близо 200-та гостуващи фена.
Улиците на Сараево се превърнаха в бойно поле на битката между ултрасите на „Маниаците" (феновете на Железничар) и „Торсида" (тези на Хайдук), а наличието на близо 10 тежко ранени наложи отменянето на мача.
Хубаво е горните редове да стигнат до президента на Локомотив (Пловдив) Константин Динев, който на всеослушание обяви, че заедно с колегата му от Цървена звезда Владан Лукич ще направят Балканска лига.
Без да правим лоша реклама на Босна, сме длъжни да отчетем, че там насилието се приема за нещо нормално и дори скорошната атака над американското посолство в Сараево не се разглежда като нещо изключително.
Най-лесното от всичко е да се обвинява войната за това, но в случая думите на големия писател Момо Капор, че „изранените сараевски квартали лижат раните си като котараци след сбиване" е меко казано актуална.
Що се отнася до самото съперничество между Железничар и Сараево, то датира от 1946 г., когато вторият тим е основан под името Торпедо.
„Жельо" води началото си от 1921 г. и както личи от името му, е създаден от железопътни работници и е първият босненски клубен тим в шампионата на Югославия (12-о място през сезон 1946 - 47).
Местните партийни функционери обаче решават да направят осигурилия си място в елита за следващия сезон чрез плейоф Торпедо витрина на сараевския футбол и „командироват" там голяма част от играчите на Железничар.
Останалите играчи на „железничарите", начело с опитния Йошко Домороцки обаче си го връщат с лихвите и още в първия приятелски мач с новия тим, го разбиват с 9:1. Впоследствие Сараево се представя катастрофално в елита и завършва на последно място в класирането.
За първото дерби помежду си на ниво Съюзна лига на Югославия двата отбора трябва да чакат до 1954 г.
Те имат общо три титли на СФРЮ - Сараево през 1967 и 1985 г., Железничар през 1972. При всеки един от тези случаи големият съперник е поне пет места надолу и така нито едно дерби не е със залог титлата.
След независимостта на Босна картината не се променя кардинално заради нашествието на множество отбори еднодневки (вижте колонката вдясно), но за разликата от преди и след Югославия могат да говорят отборите на Славия, Сливен, Левски и Литекс.
През 1982 г. „белите" срещат ФК Сараево и след 2:2 в София удържат същия резултат и на „Кошево" преди да получат два гола в последните три минути.
През 1984 г. Сливен пък среща „Жельо" за Купата на УЕФА и въпреки успеха с 1:0 при Сините камъни, е разбит с 5:1 в реванша (с хеттрик се отчита Бахтич).
За сравнение, след войната Железничар на два пъти среща български отбори, като в първия случай с него се изгаври Левски на Люпко Петрович (общ резултат 0:4 през 2001 г.), а във втория известният с „успехите" си в Европа Стойчо Младенов (2:1 и 7:0 за неговия Литекс през 2004 г.).
Така че дори и при липсата на феновете на Сараево, наричащи се „Хорде Зла" („Злата орда"), шоуто по трибуните ще бъде по-добро от това на терена.
И дори и отборът-гост да победи с 6:1, не очаквайте някой да вземе пример от Един Джеко и да се осмели да покаже шест пръста на домакинските фенове...
