"Il Diavolo" ("Дяволът") е по-малко известният у нас прякор на Милан, но в Италия често наричат най-успешния си на международната сцена отбор именно по този начин.
И наистина, има нещо дяволско и мистериозно в начина, по който "росонерите", както си ги знаем тук, се пребориха с обществените очаквания и уверено водят в Серия "А" в първия сезон на новия треньор Масимилиано Алегри.
Скептицизмът преобладаваше, когато бившият наставник на Каляри бе назначен да води гранда, а и първоначалните изяви на тима под негово ръководство бяха доста колебливи - само 5 точки в първите 4 мача от първенството, включително загуба от Чезена и домакинско равенство с Катания.
Естествената реакция на медии и фенове бе да си помислят, че 43-годишният треньор, който имаше само две години опит в елита просто не става за голям отбор, независимо че в последните два сезона бе печелил наградата за най-добър в Серия "А".
Постепенно обаче Милан си се укрепи като лидер в класирането и допусна най-малко грешки в сравнение с конкуренцията.
На фона на катастрофалните очаквания преди началото на сезона, когато всички се шашкаха от твърде възрастния състав, от неубедителната защита и от това как ще се отрази на атмосферата в отбора наличието на твърде много звезди в атака, Алегри и неговите възпитаници сътвориха истински подвиг, натривайки носа на всички скептици.
Нещо повече, през пролетта на 2010 се говореше какви огромни финансови затруднения изпитва клубът и че Силвио Берлускони бил готов да го продаде. Напук на всичко това, министър-председателят на Италия осигури средства за привличането на супернападателите Златан Ибрахимович и Робиньо.
Оттам нататък започна приказката на Макс Алегри...
Не само че "старците" като Неста, Дзамброта, Зеедорф и Гатузо не се оказаха троянски коне, ами те не се и умориха да показват неувяхващата си класа.
Наред с тях в титулярния състав нерядко попадаха и никому неизвестни хлапета като Родни Щрасер и Александер Меркел, които заедно с все по-силно играещия Пато са обещание за бъдещето на "червено-черните".
Неуспелият да се наложи категорично в Барселона Златан Ибрахимович попадна точно на мястото си в Милан и е най-резултатният играч на отбора. Дори и пристигането през зимата на още по-конфликтния Антонио Касано, който отгоре на всичкото се конкурира с шведа за място в атаката, не развали климата и всички зевзеци, които се обзалагаха кога двамата ще се сбият, останаха с пръст в уста.
И когато Златан си показа рогата, получавайки глупав червен картон при домакинското равенство с Бари, а в медиите заговорихме за "ибразависимост" на Милан и започнахме да оплакваме шансовете на отбора в дербито с Интер, при победата с 3:0 в събота се видя, че няма нищо подобно, а бързите бразилци Робиньо и Пато си правеха каквото искат с защитата на "нерадзурите".
Тази вариативност в нападението - с тежък и силен физически нападател като Ибрахимович или с бързи техничари като тях двамата, също е силен коз на "дявола".
Известна горчивина в този щастлив за привържениците на "росонерите" сезон внесе отпадането от Тотнъм в Шампионската лига, но техните любимци се бореха мъжки на реванша в Лондон и превъзхождаха англичаните, които бяха заложили на традиционно възприеманата като "италианска" дефанзивна тактика.
Както писахме и вчера, този Милан е способен да вземе догодина това, което не успее този сезон, а защо и настоящото поколение да не стане поредният голям отбор в клубната история, който да доминира и в Европа.
Предпоставките са налице, а Алегри очевидно има потенциала да стане новият Саки или Капело. Дяволска работа!
