Група „D”: За обезкървена Германия всичко под полуфинал е провал

Германия

Вторият най-успешен отбор в историята на световните първенства - Германия, заминава с огромни проблеми за Южна Африка. След като титулярният вратар Роберт Енке се самоуби, а заместникът му Рене Адлер се контузи, ще се разчита на Ханс-Йорг Бут от Байерн, който допусна много грешки през изминалия сезон. Въпреки това 35-годишния страж е за предпочитане в сравнение с алтернативите Мануел Нойер от Шалке и Тим Вийзе от Вердер.

Като капак на всичко капитанът и без всякакво съмнение най-добър играч на немците Михаел Балак получи тежка травма в глезена, а поканеният за негов заместник Торстен Фрингс отказа категорично с думите „Аз просто нямам доверие на националния треньор. Така че, каквото и да се случи, просто не съм на разположение".

Останалите главоболия, които се стовариха на селекционера Йоахим Льов са контузиите на още двама от халфовете - Симон Ролфс от Байер и Кристиан Траш от Щутгарт, на които също няма да може да разчита.

Освен това проблемът при германците е и поколенчески, тъй като те просто не разполагат с друг играч, който да е от класата на Балак, като с много уговорки до него се доближават новоизбраният капитан Филип Лам и Бастиан Швайнщайгер.

Съставът, избран от Льов, е мултикултурен микс, заради който бедният Хитлер вероятно се върти в гроба - там са турците Сердар Ташджъ и Месут Йозил, нигериецът Денис Аого, ганаецът Жером Боатенг, арабинът Сами Кедира, бразилецът Какау и поляците Мирослав Клозе, Лукас Подолски и Пьотр Троховски.

Колкото и безопасен да изглежда Бундестимът обаче, той никога не трябва да бъде отписван. За справка вижте титлата от 1954 г., както и примерите от най-новата история - второто място през 2002 г. и третото през 2006. Първият път падат от Унгария с 3:8, но си връщат на финала, а в другите два случая по правило се казваше, че това е най-слабият германски състав в историята. Както и сега впрочем.

Аргумент в полза на сегашния отбор на немците може е статистиката на техния наставник - Йоахим Льов е треньорът на Германия с най-висок процент победи от мачовете си в историята, а зад него са величията Юп Дервал (европейски шампион през 1980), Берти Фогтс (европейски през 1996), Хелмут Шьон (световен през 1974 и европейски през 1972), Сеп Хербергер (световен през 1954) и Франц Бекенбауер (световен през 1990).

Контузеният капитан Балак формулира много ясно целта пред Бундестима на Мондиал 2010 - полуфинал, независимо от кадровата криза... „Германия е нация, която винаги трябва да побеждава. Трябва да изстрадаш пътя до точката, от която започват истинските страдания.  Тук си уважаван, само ако побеждаваш. Брутално е. Особено за младите спортисти. Но това е положението. Ужасно е, че отборът ще може да се забавлява от играта чак когато достигне полуфиналите. Защото всичко друго би означавало провал. Това те мотивира и те бута напред, но е една игра без милост".

Австралия

Австралийската футболна федерация предприе решителна мярка наскоро, като излезе от Футболната конфедерация на Океания и стана член на Азиатската конфедерация. Досегашната практика показва, че „кенгурата" винаги печелеха безпроблемно срещу Нова Зеландия и останалите тихоокеански острови, но обикновено се проваляха на баража срещу петия в зона „Южна Америка".

При новите обстоятелства австралийците срещат по-силни съперници, но сигурните места, за които се борят са пет плюс още едно, което по новата квалификационна система се разиграва на бараж с победителя в „Океания". Така „кенгурата" се класираха на първо място в група с Япония, Бахрейн, Катар и Узбекистан.

Начело на отбора е станалият традиционен за Австралия холандец. След Гуус Хидинк и двама временни наставници сега на поста е сънародникът му Пим Фербеек. Той често е критикуван за скучния си стил на игра с два опорни халфа и само един нападател, но не може да му се отрече ефективността, особено на фона на застаряващия състав.

 „Кенгурата" бяха приети като забавна екзотика на миналото световно първенство, но тогава изненадаха неприятно хърватите, класирайки се на осминафинал за тяхна и на Япония сметка.

Сега обаче ги няма Марк Видука, Джейсън Чулина, Джон Алойзи, Йосип Скоко и Тони Попович, а Хари Кюъл, Тим Кейхил, Крейг Мур, Брет Емертън, Марк Брешано, Скот Чипърфийлд, Винс Грела и Лукас Нийл са с 4 години по-стари - най-младият от тях е на 30. Накратко, едва ли има сила, която да ги отлепи от четвъртото място в групата.

Сърбия

Сърбите наскоро смениха прякора си „плави" („сините") с „белите орли" заради новия цвят на фланелките си и герба на своята страна.

Въпреки това символично обособяване от наследството на федерацията Югославия, сърбите са горди наследници на впечатляващата й статистика, която включва два полуфинала (1930 и еквавивалентната на полуфинал втора групова фаза през 1974 г.) и четири четвъртфинала (1954, 1958, 1962 и 1990). След разпадането обаче май по-голямата част от югославското футболно богатство остана в Хърватия, която се окичи с бронзовите медали през 1998 г.

Прекъснатата на миналото световно първенство традиция балкански отбор да прави сензация (след България през 1994, Хърватия през 1998 и Турция през 2002) сега е малко вероятно да бъде възродена от сърбите, гърците и особено от словенците.

Все пак следва да се очаква, че Сърбия ще създаде проблеми на конкурентите си за място на осминафиналите Германия и Гана и група „D" ще бъде много интересна.

Уважаваният треньор Радомир Антич създаде много силен състав, който се класира първи в доста тежка квалификационна група, оставяйки Франция да се мъчи на бараж.

Съставът е композиран от опитни и утвърдени играчи като Деян Станкович, Неманя Видич, Никола Жигич, Марко Пантелич и по-младите и утвърдени играчи като Бранислав Иванович и Милош Красич. 

Гана

В сравнение със съперника си в групата Германия Гана е ставала по-скоро световен шампион - миналата година, но за младежи до 20 години. Осем от тези довчерашни тийнейджъри, които спечелиха финала срещу Бразилия, са сега в състава за Мондиал 2010.

Към тях трябва да прибавим и опитните Съли Мунтари и Стефан Апиа от Серия „А", и Ерик Адо и Матю Амоа от холандското първенство, които изхвърлиха Чехия и САЩ от миналия Мондиал. За съжаление най-добрият играч на отбора - Микаел Есиен от Челси, не можа да се възстанови от продължителната си контузия, но въпреки това Гана е достатъчно респектиращ отбор, с който всички да се съобразяват и който е способен да поднесе очакваната африканска изненада.

Предвид неособено страшните очаквани съперници на осминафинал САЩ и Англия, нищо чудно „черните звезди" да надминат постижението си от 2006 и да достигнат поне четвъртфинал.

Интересни родови отношения свързват отбора на Гана с противниците им в групата. Богато татуираният Кевин Принс Боатенг от Портсмут, който с малоумното си влизане на финала за Купата на английската футболна асоциация изхвърли Михаел Балак от световното, е брат на германския национален защитник Жером Боатенг.

Треньорът на ганайците Милован Райевац е сърбин и след до голяма степен очакваното отстраняване на сънародниците му вероятно ще му бъде трудно да се прибере в родината си. Самото назначаване на Райевац, чиято върхова точка в кариерата е извеждането на скромния клуб Борац до участие в Купата на УЕФА и отстраняването на Локомотив (София), беше доста сензационно.

Сънародникът му Драгомир Окука, който доскоро водеше столичните железничари, упорито твърдеше, че ще го убеди да вземе крилото Дерек Асамоа, но явно Райевац не се е вслушал в съвета му и Раис Мболи от Алжир си остана единственият представител на „А" група на Мондиал 2010.

Новините

Най-четените