Какво е общото между Ботев (Пловдив), Бохемианс (Прага) и Стяуа (Букурещ)? Освен че се радват на вярна фенска подкрепа, българският и чешкият клуб не могат да се сравняват по успехите си с румънците.
Само че има нещо, в което техните привърженици изпревариха тези на Стяуа, успявайки да се преборят с ненавистните собственици на любимите си клубове за историята и традициите на отборите на сърцето им.
Именно по този път са тръгнали сега и феновете на "стелистите", отчаяни от управлението на Джиджи Бекали, когото с омраза наричат "овчаря", визирайки първите му крачки в бизнеса - със стадата на баща му. Това, което преля чашата на търпението, бе изпадането на клуба в положението на бездомник, обикалящ румънските стадиони за домакинските си мачове, след като президентът не се споразумя с Министерството на отбраната за наема и дълговете си за стадион "Генча" в Букурещ.
Така Стяуа прие българския ЦСКА в Клуж, а други свои домакински срещи игра в Плоещ и Констанца. Тази несъмнено странна ситуация няма как да е приятна за няколко милиона фена на румънския клуб, но последният човек, който се интересува от това, е самият Бекали. Бизнесменът обеща, че ще строи нов стадион в покрайнините на Букурещ, но малцина са тези, които му вярват, защото той има славата на човек, който като ти каже "Добър вечер", трябва да погледнеш небето.
Като аргумент на своя страна обаче Бекали има това, че за разлика от печално известния Димитър Христолов, разполага с много пари и влияние и купува играчи, а отборът му постига успехи, макар и не толкова често, колкото в миналото.
Късайки последната връзка с румънската армия, откъдето води началото си клубът, която беше стадион "Генча", Бекали изцяло превърна Стяуа в свое собствено владение, а това няма как да се харесва на привържениците.
Най-успешният тим не само в Румъния, но и въобще в Източна Европа (КЕШ през 1986, финал през 1989 г.), е основан през 1947 г. под името АСА (Спортна асоциация на армията). Впоследствие се нарича ЦСКА, а от 1950 г. КЦА (Casa Centrala a Armatei - Централен дом на армията). Сегашното си название Стяуа ("звезда") носи от 1961 г.
Постоянното скитане не е нещо ново за клуба, като от самото си основаване клубът е домакинствал на много на брой стадиони, не само в Букурещ, но и в цялата страна... На тази практика се слага край с построяването на ст. "Генча" през 1974 г.
От това лято обаче Стяуа отново води номадски живот и за феновете това вече просто не е Стяуа, а Бекалия.
Тези, които живеят с жълтата звезда в сърцето си, са склонни да извървят пътя от ниските нива на румънския футбол, но отборът да се управлява от хора, милеещи за историята и традицията на Стяуа.
В момента инициативната група на привържениците, сред които има и хора с тежест и влияние в румънското общество, водят разговори с Министерството на отбраната, което да се опита да получи по съдебен път правата върху името, символите и историята на клуба.
Надежда за това дава мътната история около начина, по който Бекали се сдоби с акциите на Стяуа, трансформирайки по типичен за бившите комунистически страни начин правния статут на клуба, създавайки ново юридическо лице през 2003 г., за да бъдат премахнати натрупаните дългове.
Знае се, че възможен вариант за осигуряването на футболисти за тази нова Стяуа може да бъде юношеската академия на най-голямата легенда на клуба Георге Хаджи - ресурс, напълно достатъчен за преминаването на ниските нива на румънския футбол.
Ако този романтичен проект на феновете се състои, то това ще е поредната щастлива любовна история в света на футбола, а стадион "Генча" отново ще заживее с ритъма на червено-синята агитка!
Да им пожелаем успех в битката с "добрия пастир"!
