Футболните обувки. Това е елементът, който е накарал Райън Гигс - един от най-емблематичните футболисти на последните 25 години, да осъзнае, че кариерата му на активен футболист е приключила.
По време на лятното предсезонно турне на Манчестър Юнайтед в САЩ, новият-стар помощник-треньор Райън Гигс събира футболните топки след едно от последните занятия на тима в Денвър, когато някой от играчите отбелязва, че той не носи известните му шарени бутонки.
Райън поглежда надолу и осъзнава, че той носи същите черни обувки, които носят и останалите членове на треньорския екип.
В този момент той си помисля: "Черни бутонки? Значи всичко вече е свършило".
Шест месеца изминаха откакто Райън Гигс записа последния си 963-ти мач с фланелката на Манчестър Юнайтед. Тогава Гигс бе играещ мениджър на тима, когато реши, че ще влезе в игра срещу Хъл Сити - мач, завършил с победа 3:1 в полза на Червените дяволи.
Наскоро излезе и специален филм, посветен на последния сезон на Райън Гигс като футболист - "Life of Ryan". В него бившият му съотборник и помощник-треньор на Гигс - Фил Невил, споделя, че най-трудното нещо за уелсеца е било да намери достоен завършек на дните му като активен футболист.
Тази събота, когато Гигс става на 41 години, отново Хъл Сити гостува на "Олд Трафорд" в повторение на своеобразния му бенефис. Райън обаче не споделя думите на Невил, като определя завършека на славната му кариера като по-лесен, отколкото е предполагал.
"Никога не съм се връщал назад и не съм съжалявам за решенията си. Това, че се наложи да стъпя в ролята на мениджър в края на миналия сезон избистри колебанията ми относно това дали искам да продължа. Наслаждавах се много на новото си амплоа и осъзнах, че искам да продължа да се развивам в тази посока. А това означаваше край на кариерата ми като футболист", казва Гигс и допълва:
"Лошият сезон не беше фактор, който обуслови решението ми. И преди съм имал неуспешни кампании. Просто разбрах, че това, че не играя редовно, не ми липсва толкова много. Естествено, по-приятно би било, ако бях се оттеглил в края на един успешен сезон. Очаквах да ми е много по-трудно, но работата като треньор ми доставя огромно удоволствие".
На въпрос дали е съумявал да съчетава добре работата си на треньор с тази на играч, той отговаря, че му е било трудно, защото е бил свикнал да отдава вниманието и концентрацията си в подготовката за мач. Тогава обаче е трябвало да мисли за целия отбор и организацията му - нещо, което се оказва, че му допада.
С идването на Луис Ван Гаал в отбора, Гигс стана негов пръв помощник-треньор.
И ако по време на престоя на Мойс Райън бе в щаба му по-скоро като жест към приноса му за клуба, то сега неговите отговорности са много повече.
Уелсецът отговаря за подготовката за двубоите, разузнаването на съперниците и анализ на стратегията, която да се използва за срещата.
"Когато Райън се изправи в съблекалнята и се обърне към отбора относно тактиката, която сме обсъдили и естеството на силните и слабите страни на съперника, той го прави с огромна страст и отдаденост. Всички му се възхищават и го слушат много внимателно", споделя Ван Гаал за своя помощник.
"Резултатите ни не са такива, каквито искаме да бъдат, но постепенно се приближаваме към желаната форма. Победата над Арсенал бе изключително важна, тъй като бе първата над един от по-големите отбори, като това ни вдъхна самочувствие. Интересно е как като играч никога не съм гледал таблицата преди 12-я кръг например, докато сега, като треньор, ми се налага по-често да я поглеждам", разказва Гигс.
Преходът от една част на кариерата към друга често пъти може да бъде неприятен. При Райън това не е така. Той символизира цяла една епоха в историята на клуба, пълна с успехи и слава.
Сега той е решен да докаже, че може да бъде отново сърцето на тима, само че не на терена, а до него.
Последният сезон бе кошмарен за Юнайтед. Нещо нетипично за отбора, поне в ерата на Сър Алекс Фъргюсън. Тази кампания започна с много надежди, след идването на Луис Ван Гаал, но няколкото загуби в началото разпалиха кошмарното усещане сред привържениците.
Постепенно обаче нещата се нормализират, а усещането, че клубът търпи преход от една ера към друга такава, става все по-силно. И позитивно. Новият Манчестър Юнайтед започва пътя си към новия си облик, като този път е успореден на пътя на Гигс.
И ако пътят му като треньор е наполовина толкова успешен, колкото кариерата му на играч, то пред "червените дяволи" стоят нови славни дни.
