Едва ли е толкова изненадващо, че след злополучния мач с Кристъл Палас и кунгфу удара на Ерик Кантона, мениджърът на Манчестър Юнайтед сър Алекс Фъргюсън иска да линчува футболистите си. Шотландецът обаче е изненадващо толерантен към виновника за един от най-големите скандали по английските терени в цялата история на играта.
Изминаха почти 30 години, но атаката на Крал Ерик срещу фена на "орлите" Матю Симънс се помни така, сякаш беше вчера.
"Просто не можехме да повярваме - разказва бившата звезда на Юнайтед Лий Шарп в подкаста Sacked in the Morning, преживявайки отново онази вечер на 25 януари 1995 г. - Той вече беше изгонен, а с 10 души бяхме подложени на огромно напрежение. Мъчим се на терена като грешни дяволи, а той се врязва в тълпата и рита някакъв пич на трибуните. Всички си мислим: "О, Боже, мениджърът направо ще го разкости след мача!"
А ние си мислим, че сме в ситуация "ни лук яли, ни лук мирисали". Тренерът не може да ни каже и "копче". Бяхме играли зле, но Кантона едва не бе убил човек."
Шарп асистира на Дейвид Мей, който дава преднина на Юнайтед, но бившият мениджър на националния отбор на Англия Гарет Саутгейт изравнява 10-ина минути преди края и попречва на гостите да излязат начело в класирането във възлов момент от кампанията.
"Влизаме в съблекалнята, а Рой Кийн ни побутва и ни инструктира: "Слушайте ме сега - главите надолу, сваляте обувките си, махате корите и никакъв зрителен контакт с него. Мениджърът ще избухне жестоко, ще хвърчат глави. Само гледайте."
В следващия момент Фъргюсън влиза с шут, който едва не откача вратата от пантите. Якето е съблечено, ръкавите на ризата са навити. Побутваме се като ученички и сме на ръба да се разкикотим, но вместо да погне Ерик, той се нахвърля върху всички.
"Палистър, не можеш да играеш с глава, никакъв те няма в единоборствата. Кийн, за цял мач не успя да се сбориш с никого. Шарп, не можеш да тичаш, не можеш да пресираш, не можеш и да подаваш. Анди Коул, ти не можеш да хванеш и торба с цимент. Ерик, ти пък не можеш да идваш тук и да правиш такива неща, синко!"
Само седях и слушах вцепенен, без да мога да повярвам. Беше невероятно."
"Продай си къщата, колата и кучето и колата"
До този етап в кариерата си на "Олд Трафорд" Шарп би трябвало вече да е свикнал с честите избухвания на сприхавия шотландец, но на фона на тирадите приятните моменти за него също не са никак малко.
Привлечен по настояване на Фърги от Торки Юнайтед на 17 години, бившето крило спечели три титли във Висшата лига, два трофея от турнира ФА къп, Купата на лигата и Купата на европейските носители на купи - всичко това преди да е навършил 25.
"От първия ни досег се държеше много бащински - спомня си Шарп за великия мениджър, който го посрещна на гарата в Манчестър в първия му ден в клуба. - Пробих до титулярния състав доста бързо, като вероятно нито аз, нито той го очаквахме. Сър Алекс ме пазеше от пресата и бдеше над мен да не се забърквам в проблеми. Със сигурност ме обгрижваше като баща, въпреки че ако аз се грижех за децата си така, както той за мен, не се съмнявам, че щяха да имат някои оплаквания!"
По време на своите 26 години в Манчестър Юнайтед Фърги спечели невероятните 38 значими трофея, като по някакъв начин все намираше време да знае и най-малките подробности от живота на играчите.
"Той управляваше клуба от горе до долу - спомня си Шарп, който едва навършил 18, се премества да живее с приятелката си след изричното разрешение на сър Алекс. - Каза ми, че ми позволява и ме попита дали ще се женим. Бяхме гаджета, откакто бях на 12 и именно това беше планът. Фърги обаче ме предупреди, че ако формата ми пострада, ще ме върне обратно в общежитието. "ОК, това не е проблем", казах си аз.
Но за зла участ формата ми започна да спада...
От всички места на света той реши точно срещу Ливърпул на "Анфийлд" да ни смени схемата и да играем с трима в защита и петима в халфовата линия.
С Райън Гигс тичахме като мухи без глави, без да знаем кого да пазим. Мачът ни се изплъзваше, а на полувремето треньорът ми каза: "Ти си абсолютен безполезник!", само че не си послужи с толкова много думи.
"Утре си продаваш къщата, кучето и колата. Изпращаш приятелката си обратно при техните в Бирмингам и отново идваш в пансиона", заповяда ми Фърги.
Очевидно не играх добре и ме смени около 20 минути преди края. Прибрах се вкъщи и казах на гаджето си, че трябва да се прибере у дома. Това беше краят на историята. След това поне по веднъж на седмица идваше при мен по време на тренировките и ме питаше: "Оженихте ли си вече?" А аз недоумявайки, отвръщах: "Дали съм женен?! Та вие изгонихте приятелката ми да си ходи у дома!"
"Плюеше и се пенеше, наклони ми перчема"
Година по-късно Шарп получава първата от осемте си повиквателни за националния отбор на Англия, подписва нов договор на "Олд Трафорд", премества се да живее в собствен дом и се опитва много-много да не застава на пътя на Алекс Фъргюсън.
"Чувах стъпките му по коридора и тръгвах в обратната посока - спомня си той. - Просто се опитвах да го избягвам на всяка цена, доколкото това беше възможно. Всъщност - доста играчи правеха същото."
Да финтираш съра обаче със сигурност не е било лесна задача заради склонността му да улавя детайлите. Това прекомерно внимание и проницателност се простира чак до осуетяването на нощни разходки и купони.
Не един и двама бивши играчи на Юнайтед могат да разкажат невероятни истории с шотландеца в главната роля в тяхното ежедневие, но тази на Лий Шарп и Райън Гигс е потресаваща.
Фърги получава "анонимен сигнал" и цъфва пред вратата на първия.
"Едва миналата година разбрах, че майката на Гигс се е обадила и му казала: "Райън току-що отиде до къщата на Шарпи с няколко приятели. Ще е хубаво да отидете там", с усмивка разказва 53-годишният бивш играч.
"Изрита всички и след това ни дръпна конското на живота ни. Пенеше се и плюеше върху нас. Ето защо перчемът ми върви на една страна и до днес. Наклонен е от страната, от която ми викаше!"
