За жалост нямах възможност да си обновя рубриката в последния месец, тъй като имах много пътувания, много трябваше да играя, но за жалост неуспешно и нямах особено желание да пиша, защото щеше да е по-скоро негативно и мрачно настроено, а не бива така :)
И така, в тази серия от моя дневник ви се надявам да ви заинтересовам малко, като ви разкажа за пътуванията си миналия месец и споделя мнението си за покера като професия.
Емиии... освен да почвам:
В края на Януари посетих Лугано (Швейцария ) за IPT (Italian Poker Tour) с 2200 евро вход. Самият турнир се провежда в Кампионе, което е до границата между с Италия, но аз отседнах в Лугано, за да спестя някой друг франк.
И на главния турнир и на страничния не успях да вляза в парите. Играх доста добре, но просто нямах абсолютно никакъв късмет и загубих пет ситуации 50/50 за 20 минути. Така е, покерът не е особено справедлив :(.
За жалост, след това и на кеша на нива 10/20 загубих раздаване за 6000 франка, като един ненормален сърбин на при двама платили реши да краде блайнда със рейз от 1000, аз не му обърнах много внимание, като имах две дами и 3000 франка и му ги бутнах всичките. На нашия му стана много тъпо, ама реши да ми плати с J-9 от различни бои и да сглоби стрейт - поредният ми „бед бийт" за голям пот, но кво да се прави, така е тази игра...
За радост, Лугано се оказа адски красиво място, а и имах добри приятели наоколо , с който можеше да разтоваря малко, да се разходя из градчето, да се похилим на ненормалните италианци и да се надъхаме за следащия път, в който ще отидем и ще ги покорим :)
Доста скъпичко се оказа абсолютно всичко, но местенцето наистина е много красиво и си заслужава да се мине оттам, ако имаш работа наоколо.
Вдигнах високо глава с надежда за EPT (Еuropean Poker Tour) в Дювил, Франция, с вход 5300 евро, но и там беше същото...
Успях да се докопам до втория ден, но отново т. нар. „coinflip" ситуации не бяха в моя полза. След това опитах и страничното събитие с вход 2200 евро, но отново преди парите ме чукнаха болезнено. На флоп 3-2-7 имах перфектния чифт тройки, но като ми обърнаха 7-7 ми стана лошо! Предполагах, че „враго" може да има тази ръка, ама как да хвърля - по наште правила не е позволено да се метат такива силни карти :)
И така, пак ме напляскаха и сведох глава, добре че пак имаше приятели наоколо, с които да можеш да разпуснеш и да се похилиш малко...
Иначе, Deauville, се оказа супер приятно и кокетно градче, което успях да разгледам. Адски богаташки курорт, поршетата бяха като голфчетата у нас и в казиното идваха толкова много случайни хора, дето просто си цъкат покер за забавление и оставят по 5 бона за турнирче, доста е сериозна средната класа по запада :)
Поне това им е хубавото на тия турнири, като ти "нашокат репата", поне ти остава свободно време да отидеш да разгледаш супер дестинациите, които са избрали PokerStars:).
Тук е вмястото да вметна, че толкова много парички за толкова кратко време не бяха ми взимали и мисля, че малко се изхърлих с тези турнири и високи кеш игри. Доста удачно би било да ви посъветвам много внимателно да преценявате възможностите си и тогава да решавате какви игри да играете, или казано на покерджийски - да имате добър „Bankroll management". Без такъв наистина сте за никъде - колкото и добри да сте, като ви цапнат някоя такава ръчичка за много пари и направо позеленявате и не знаете къде се намирате... Докато, ако си имате парички зад гърба си, знаете, че ако играете добре, ще си ги върнете рано или късно :).Просто без сериозна дисциплина в тая работа не става!
Та така за пътуванията - интересни са винаги, но като ти вземат паричките, които си си приготвил за там и не останат даже за 1 бутилка от летището или подарък на близките е малко тегаво...
Естествено, това са доста нормални неща за тази професия, аз просто ви показах трудната страна :).Добрите покер играчи знаем, че е по-вероятно да не спечелим в турнири от 500-1000 човека от колкото да, колкото и да сме добри. Просто защото не става всеки път и за това не се впрягаме особено :)
Знаем, че ще ги дръннем някой път мъжката, както българчето, което преди няколко дена спечели $240 000 в големия турнир Sunday Million на PokerStars и си оправи живота за идното десетилетие :)
Интересна, емоционална, непостоянна, трудна, амбицираща, доходоносна - така бих характеризирал покер професията.В действителност има много възходи и падения, много успехи и разочарования, но според мен си заслужава и ще продължавам да я практикувам и да ви зарибявам и вие да си пробвате късмета!
Може пък да ви върже, дето се вика! Особено ако сте студент и имате някво свободно време.
Ами, това беше май от мен... Аз се запътвам малко към зимните ни курорти с девойката да се посдобрим, че само кавги напоследък!
А, да, и ако имате проблеми в личен план, не си и помисляйте да барнете покер, ще ви изпопребият, без да ви питат, оказва голямо влияние ...
И другата седмица - айде на топло в Малта за поредното IPT , за което се надявам , че ще има какво да разказвам! :)
