Считано от понеделник (19 февруари) Холандия има спечелени общо 123 медала от зимни олимпийски игри. Три са във фигурното пързаляне, три в шорттрека (два от които в Пьонгчанг) и един в сноуборда. Останалите 116 в бързото пързаляне с кънки.
Ниската земя завоюва вече цели 11 отличия в коронната си дисциплна, с което е само на едно от целта, поставена преди началото на Олимпиадата – 12. В Сочи през 2014 г. холандците взеха 23 от общо 36-те разиграни медала, с което се превърнаха в най-доминиращата страна в който и да е спорт на която и да е Олимпиада.
С постижението си холандците засилиха митовете около една от най-големите мистерии в модерния спорт. Как е възможно една нация да обира толкова огромно количество медали в една дисциплина?
Според една вече доста остаряла теория това се дължи на ниската надморска височина на градове като Амстердам, чиито канали замръзват през зимата. Те се превръщат в транспортен коридор от нов вид и позволява на всички, които умеят, да достигат от едно място до друго чрез пързаляне с кънки.
А също така е и забавно. Може би още повече, ако си напушен. И с букет лалета в ръка. На път за някоя вятърна мелница. Но, както е с повечето неща, така и истината е доста далеч от широко разпространените легенди.
Теорията бе изговорена отново от журналистката на NBC Кейти Курик по време на ПьонгЧанг 2018. Преди четири години няколко други нейни колеги също направиха връзката между многото холандци пътуват за работа по замръзналите канали с кънки и успехите на олимпиади на спортистите от Ниската земя.
За съжаление, каналите в Амстердам не са замръзвали от 2012 година. Известният маратон с кънки Elfstedentocht пък не се е провеждал от 1997-а, защото зимите вече не са достатъчно студени и не създават условия за провеждането му.
Вярно е, че холандците имат традиция в този спорт, както и че първото Световно първенство по бързо пързаляне се е провело в Амстердам през 1889, а също и първият им златен медалист – Гари Гейсен през 1968 г., сам признава, че понякога се е пързалял до работа. Но причината за успехите им е доста далеч от това.
До средата на 90-те години Холандия има централизирана програма за бегачите с кънки, наречена Kernploeg, която е позволявала на по шестима състезатели едновременно да тренират пълноценно и да се занимават със спорта на изцяло професионално ниво. Впоследствие двама от преминалите през Kernploeg кънкьори създали свои професионални отбори.
В днешни дни целият спорт е децентрализиран, а в страната действат осем професионални отбора, които се издържат сами и сами си намират спонсори. Сами търсят таланти и сами ръководят програмите им за развитие. В осемте отбора тренират общо 80 професионални състезатели.
Повече от половината от тези 116 спечелени медала идват именно след децентрализирането на спорта.
В Холандия има 20 писти за бързо пързаляне с кънки. За сравнение, в САЩ те са шест. А в местната Федерация тренират 7000 деца на различни възрасти. Което отново не е кой знае колко, имайки предвид, че във Федерацията по плуване сили мерят общо 75 000 таланти.
Тайната е, че всички 7000 кънкьори се занимават изцяло с бързо пързаляне, докато в други страни перспективните деца са под обща шапка със състезателите по шорттрек, хокей на лед и фигурно пързаляне.
Разбира се, холандците невинаги са първи. Понякога дори не стигат и до почетната стълбичка, както се случи в понеделник. Хавард Лорентзен спечели бягането на 500 м с нов олимпийски рекорд, а зад него се наредиха представителят на домакините Мин Кю Ча и китаецът Тиню Гао.
И все пак си остават нацията, която трябва да бъде победена и с най-големи амбиции към отличията в този спорт.
А що се касае до щастливото напушено летене с кънки по амстердамските канали с букет лалета в ръка - звучи забавно, романтично и вероятно се случва, но със сигурност не е правдоподобно обяснение за просперитета на холандските кънкьори.
