В родината му продължават да го наричат „Ел Гуахе" - „момчето". Свикнали са с прозвището, макар роденият в Астурия хлапак отдавна да се е превърнал в мъж. И в световна футболна звезда, покорила последователно родната Испания, Европа, света.
По време на световното първенство в Южна Африка, а и след него, нападателят Давид Вия бе най-желаният събеседник за медиите. Лицето му грееще и от куп реклами по сайтове и телевизии.
Преди месец на „Ноу Камп" той събра 35 000. Хиляди го привестваха и на площада в Мадрид, и в Лангрео преди няколко дни.
Въпреки натоварената програма Давид не отказва - снимка, автограф, интервю. И сякаш се презарежда от любовта, която хората изпитват към своето „Ел Гуахе".
Преди да стигне до тук обаче героят на Испания е изпитал и болката, и разочарованието.
На четири години, докато играе футбол получава тежко счупване когато по-голямо дете пада върху десния му крак. Лекарите са сериозно притеснени, малкия Давид обаче се разминава само с гипсиране за период от шест месеца.
Въпреки травмата хлапакът не се отказва от любимата игра. Помага му баща му - Хосе Мануел Вия. Всяка вечер той отделя по два часа на сина си като рита топката към него, а Давид му я връща с левия крак. „Мисля, че поради тази причина сега той е толкова добър и с двата крака", споделя бащата.
Самия играч признава, че без него едва ли би станал това, което е. „Трудно мога да се сетя за тренировка, на която баща ми да не е присъствал. Никога не съм бил сам на игрището. Той беше до мен и ми подаваше топката отново и отново, карайки ме да я ритам с левия крак, когато десният ми беше в гипс, след счупването. Съветите, които съм получил от него са били винаги добри", разказва днес Давид.
Твърди, че именно баща му е човекът, който го е критикувал най-силно за изпуснатата на световното първенство дузпа.
Вия обаче продължава да следва и сега един от съветите на баща си: „Никога не изневерявай на себе си".
Може би затова, независимо от постигнатия успех, Вия винаги избира едно и също място, където да го отбележи. Това е родната Тулия. Малкото селище е типичен миньорски град, разположен на 20 км от Овиедо и на 35 км от Хихон. Мястото също остава непроменено с годините - селския бар „Ел Карли", който е декориран с негови екипи, естествено, лично подписани. Там са и бутонките, с които игра на европейското и с които вкара четири гола.
Мъжете в Тулия изкарват хляба си с работа в мините. Това е правил дядото на Давид, както и баща му.
Самият той обаче е убеден, че тази професия не е за него. „Никога не съм мислил да стана миньор, защото толкова много лоши неща им се случват - инциденти, часове, които майка ми е прекарвала по болниците. Никога не бих станал миньор, освен ако не умирам от глад", категорична е настоящата футболна звезда.
Училището също сякаш не е за него. За да подобрят резултатите му, учителите дори настояват пред родителите Давид да получи забрана да играе футбол. Срещат обаче категоричния отказ на баща му.
Той е готов да лиши сина си от карането на велосипед и видеоигрите, но не и от ритането на топката. Годините доказват, че е бил прав.
В училише обаче футболистът намира двама от най-верните приятели на Давид - Висенте и Марио.
След като се справя с контузията, за Вия следва ново разочарование. На девет години той опитва да започне тренировки в школата на местния футболен клуб Овиедо.
Ръководителите обаче го отхвърлят първо защото бил дребен за възрастта си и второ, защото не искат да се наемат с организирането на транспорт от дома на родителите му до стадиона и обратно.
Така Вия попада в Лангрео - клубът, чието шалче показа на света след финала на Мондиал 2010 в Южна Африка. Едва от тук започва пътят към славата.
Следват Спортинг (Хихон), Сарагоса, Валенсия и сега Барселона.
Докато е на стадион „Местая" предложенията към него следват едно след друго. Реал (Мадрид), Манчестър Юнайтед, Ливърпул, Челси, Манчестър Сити и още, и още. Всички го искат в състава си.
Битката печели Барселона, но от втори опит. През миналата година Вия бе на крачка от „Ноу Камп", трансферът пропадна в последния момент. Сега мечтата на Давид се сбъдна.
„Щастлив съм, че съм в Барселона, защото това е сякаш да продължа приключението си с националния отбор. Играем в същия стил и с почти едни и същи играчи!", обяснява Вия.
В клуба той се събира с приятели, създадени в годините като Пуйол, Шави и Иниеста.
„Невъзможно е да не се разбираш с играчи като тях. Отдавна сме заедно и те знаят къде да ми подадат. Двамата са добри, прекалено добри. С Шави говорим много за футбол, правим разбор на мачовете. Иниеста е гений", казва Вия.
Голмайсторът се надява, че към тях ще се прибави и Сеск Фабрегас. „Ще вкарвам повече с него", сигурен е звездата на Испания.
Къде ще прати всичко това Барселона?Вероятно там където Вия вече е свикнал да бъде - на върха.
