Най-очакваното назначение от феновете на волейбола у нас вече е факт след като Радостин Стойчев бе утвърден за селекционер на националния отбор по волейбол.
Стъпката, която федерацията предприе е логична - в последните години Стойчев е най-успелият ни треньор на клубно ниво. При това го направи следвайки естествения път на развитие - от най-ниското стъпало - родния Славия, през Динамо (Москва), до Тренто, който собственоръчно превърна в гранд. И с който на два пъти покори Европа, веднъж света и два пъти Италия - като шампион и носител на купата.
През тези пет години, в които вървеше към върха той винаги правеше нещата по собствен начин, с голяма амбиция и почти нечовешко желание да върви напред. И успя въпреки трудностите. Затова има правото да поставя условията, при които ще работи. Както и да бъде сочен за най-подходящият човек, който да води националния отбор.
За Радостин Стойчев е настъпило времето да приеме подобно предизвикателство. След толкова трофеи на клубно ниво следващото стъпало е именно работата в национален отбор. Там където си повече селекционер, отколкото треньор. Там където не разполагаш с богати финансови възможности и не можеш да си купиш играча, който ти трябва, а се справяш с ресурса, с който разполагаш. Мястото, където можеш да провериш колко струваш. Ако някой не вярва може да пита Даниеле Баньоли. Италианецът е осем пъти шампион в Италия и пет пъти в Европа на клубно ниво, но така и не успява да постигне нещо значимо с националния отбор на Русия.
България пък е най-правилният избор. Няма я езиковата бариера, освен това Стойчев познава възможностите на състезателите, тъй като е работил с доста от тях. А и е точно такъв тим, какъвто наставникът винаги е признавал, че иска -способен да печели. И ако волейболистите ни не успеят да го докажат с него, значи няма да успеят с никого.
Остава обаче въпросът дали времето е подходящо. Дали това назначение не закъсня с две години?Или избърза с толкова?Не трябваше ли Силвано Пранди да остане до края на олимпийския цикъл, за да се види истинския ефект от работата му?
Естествено, резултатите, както и някои от взетите решения, не говорят в полза на италианеца, но ще стигне ли времето, за да се приспособи отбора към новите изисквания и поредните промени?А трябваше ли изобщо да се ангажира Пранди при наличието на Стойчев?
Не беше ли най-логично именно той да бъде наследникът на Мартин Стоев?Какво доведе до промяната в отношението на хората от федерацията? Все пак в Управителния съвет са почти същите личности, които през 2008 г. дори не започнаха разговори с Радостин Стойчев, а сега направиха и невъзможното да го убедят да приеме и в името на това се съгласиха с всичките му условия, които едва ли са се променили кой знае колко за това време.
На тези питания не чухме отговор от Управителния съвет. Дано това стане когато пристигне самият Стойчев. В противен случай съмнението и за това решение ще остане. Както и вероятността след година или две Радостин да си гръгне по същия грозен начин, както се случи със Силвано Пранди - без някой да го уведоми предварително, честно и почтено, че уговорката за нов договор няма да бъде спазена, а за поста му вече има заместник. Нищо, че и Професора бе посрещнат по същия начин като Радостин Стойчев - с фанфари, надежди и обещания за титли и купи.