Войникът, който стана генерал

- Вижте, имаме си вече и африканец в отбора!

- Сигурно пристига от бившите колонии в Намибия - ще го наричаме Афро!

Запалянковците, дошли на тренировката на Байерн Мюнхен, не спираха да се шегуват с бухналата прическа на пристигналото в отбора 19 годишно момче. Само на треньора Удо Латек му беше безразлично как ще се подстригват играчите му - на него му трябваха бойци, а не манекени. Този младеж беше пълен с енергия, безкомпромисен в единоборствата и притежаващ изключително силен шут.

Той искаше да вилнее в средата на терена, но останал в един момент без трима от защитниците си поради контузии, Латек го премести на левия бек. Там го постави и „човекът с карирания каскет" Хелмут Шьон, който го извика в националния отбор през 1971 г.

Той бе започнал да подмладява вече състава, изпращайки „в пенсия" старите верни бойци Шнелингер, Вебер, Шулц и Зелер. Макар че вече „холандският майстор" Ринус Микелс бе създал тоталния футбол и от въображението му, той се беше пренесъл по терените на Европа, изпълняван брилянтно от Аякс, опитният немски пълководец имаше също своите „малки"идеи.

Макар и бивш банков чиновник, той обичаше да чете трудовете на фелдмаршал Хелмут Молтке за светкавичната война и маневрирането на армията. Беше рабрал,че използването на крилата с мълниеносна скорост разкъсва отбраните и заварва противника неподготвен, а когато крилата се дублират от крайните защитници, ефектът е опустошаващ...

Може би най-доброто представяне на западногерманския отбор бе на Европейското първенство през 1972 г. Воден от Бекенбауер, който държеше маршалския жезъл и раздаваше пасовете с финно изящество, в отбора имаше и други знаменити фигури.

Сеп Майер на вратата бе непробиваем, Паул Брайтнер - неуморим, "човекът с обувки номер 47" Гюнтер Нетцер покриваше невороятни пространства (Гордън Бенкс бе казал, че ударът му притежава „черна магия"), а отпред Герд Мюлер бележеше с бепощаден инстинкт. ФРГ победи с 3:0 Съветския съюз на финала и стана европейски шампион за първи път в историята си.

Следващите две години бяха най-успешните за Брайтнер. Байерн спечели трета последователна титла в Бундеслигата, а на финала за КЕШ повали Атлетико Мадрид с 4:0 (след драматично повторение на първия финал, завършил 1:1 и изравнителен гол за баварците в последната минута от Шварценбек).

През 1974 г. Западна Германия бе домакин на Световното първенство, а големият фаворит бе Холандия на Йохан Кройф. Само след 63 секунди на финала в Мюнхен „лалетата" вече водеха с 1:0.

Но когато в 25-та минута съдията Джон Тейлър отсъди дузпа за германците, всички нападатели се отдръпнаха, ужасени от съдбовната отговорност. Само Брайтнер пристъпи напред и се нагърби с изпълнението. "Погледнах в очите му и знаех,че ще обележи", каза по-късно Мюлер. Попадението имаше „турбо" ефект за отбора на ФРГ - всички повярваха в себе си, а Мюлер заби гола на победата.

Същата година Брайтнер реши да смени клубния си отбор. Обявен по-рано за „интелектуален бунтовник" поради откритата му симпатия към Че Гевара и китайския лидер Мао, Паул нарече Байерн „център на новозабогатяла аристокрация" и пое към Реал (Мадрид). Тук, заедно с бившия си съотборник от Бундестима Нетцер (Брайтнер напусна и националния отбор), той трябваше да възвърне славата на Кралския клуб, пометена брутално от Барселона на Кройф и Неескес.

Треньорът Милян Милянич го премести в халфовата линия и чудото бе факт - Реал стана два пъти поред шампион и стигна до полуфинал за КЕШ. През 1977 г., "наситил се на испанското слънце", Брайтнер се завърна в Бундеслигата. Игра един сезон в Айнтрахт (Брауншвайг), но родният Байерн бе закъсал в класирането и следващата година той реши да му помогне, заравяйки „бойната секира".

Бекенбауер играеше вече в Ню Йорк Космос и отборът беше без командир. Оставен да играе в средата на терена, "Афро" показа на какво е способен. Като мъдър и всеотдаен генерал, постигнал забележително взаимодействие с Румениге, той поведе баварския колос към две последователни титли.

Но националният отбор буксуваше в навечерието на Световното първенство в Испания...

-Хер Дервал, трябва да върнете Брайтнер в отбора, ако искате да постигнем нещо! - Румениге и група играчи се изправиха пред националния треньор Юп Дервал, заменил стария Шьон.

Наставникът не упорства, а прояви своята мъдрост - Брайтнер бе не само отново част от отбора, но и неговото пулсиращо сърце. И това даде своя резултат. В една „мастилена" Севилска нощ на полуфинала ФРГ обърна Франция на Платини от 1:3 в продълженията и ги отстрани с дузпи.

„Добре дошли в страната на чудесата Андалусия!". На финала обаче ФРГ изгуби от вдъхновения тим на Италия с 1:3, въпреки че Брайтнер вкара гол и се нареди до Пеле, отбелязвайки на два световни финала.

Въпреки противоречивата си същност, притежавайки всестранни качества, Брайтнер показа как от редник може да бъдеш произведен в генерал и да станеш легенда. Завинаги.

#2 Fedar 20.11.2012 в 13:19:09

Не знам кой е глупакът тук и този, който се опитва по евтин начин да оригиналничи, но май не е уебкафето. Източна и Западна Германия, както Северна и Южна Корея, са широко използвани популярни названия на съответните държави. Предполагам, че ако някой напише Холандия вместо Кралство Нидерландия, или Бразилия вместо Федеративна Република Бразилия, пак някой отворко като теб, дето се мисли за много знаещ, ще тръгне да се заяжда за глупости.

#3 паяка 20.11.2012 в 14:06:57

Ама не се карайте! Имената бяха: Източно Немачка и Западно Имачка.

#4 Антикомунист 20.11.2012 в 14:48:34

Паул Брайтнер - срамът на Западна Германия,заради комунисти4еския си уклон,а после и с глуповатите си критики срещу Кайзер Франц! Един работник или войник си остава цехов плъх и редник и никога не става аристократ ,като Бекенбауер. С идиотската си брада пък и копиране на убиецът Че Гевара бе осмиван из цяло ФРГ.

#5 Ray 20.11.2012 в 15:06:10

Тук не става въпрос за политически убеждения,а за поведение на терена,за дух и за себераздаване,ако тези понятия имат все още някакво значение.Става въпрос как да разкъсаш противника(естествено с позволени средства) и че онзи тим на Германия(добре Федерална,а не Западна) никога не би допуснал мекушавостта да му бъде изравнено при 4:0...Останалото е просто заяждане.

#8 Ray 21.11.2012 в 08:02:05

Така е, Брайтнер върна Байерн в мача в София.Но пък после Питър Уит ги наказа на финала в Ротердам

Новините

Най-четените