Редовният сезон в НБА приключи и сега започва истинската битка - плейофите. Няма отбор, който продължава напред и да не разчита на някоя голяма звезда.
Истината е, че за да вземеш титлата в НБА се нуждаеш от някое голямо име. Човек, който прави нещата да се случват. А ако имаш двама такива, то тогава имаш още по-големи шансове. Много клубове дори опитват да имат „Голямата тройка", но често това не се получава. Винаги е въпрос на разбирателството между двама.
И тази година в плейофите ще има невероятни тандеми. Голдън Стейт Уориърс ще разчита на Стеф Къри и Клей Томпсън. Къри счупи рекорда за най-много тройки през един сезон и е с огромни шансове да бъде избран за №1 през годината. Клей Томпсън пък удиви всички с рекордните 37 точки отбелязани в рамките на една четвърт. С тях двамата Войните имат отлични шансове да атакуват титлата.
В Лос Анджелис Клипърс също имат прекрасен дует - Блейк Грифин и Крис Пол. Ножиците никога не са били фактор в НБА, но сега с тях двамата имат добри изгледи. Същото важи и за Хюстън Рокетс. Джеймс Хардън почти до края на сезона бе №1 като резултатност, преди да бъде изпреварен от Ръсел Уестбрук. Като добавим към известния със страшната си брада гард и Дуайт Хауърд виждаме как Ракетите имат може би най-силния си тим откакто Хаким Олайджуон беше там.
Портланд през миналия сезон за първи път от 14 години преодоля кръг от плейофите. Причината? Деймиън Лилард и Ламаркъс Олдридж. Тандемът наистина върна Трейлблейзърс към добрите времена. След като взе четвъртото място в изключително трудната западна конференция, Портланд изглежда като един от фаворитите да продължи напред.
Най-застрашителен обаче изглежда дуетът в Кливлънд Кавалиърс. ЛеБрон Джеймс и Кайри Ървинг стряскат с добрата си игра. Като добавим и невероятния Кевин Лав, кавалерите са сред фаворитите да титлата.
Един тандем, който няма да видим в плейофите е Ръсел Уестбрук и Кевин Дюрант. Звездите на Оклахома Сити Тъндър останаха извън борда, след като отборът завърши 9-и на Запад. Оклахома бе с равни показатели с Ню Орлийнс Пеликанс, но по-лоши резултати в преките мачове. Уестбрук стана най-резултатният играч за сезона, но контузиите през целия сезон и най-вече на Кевин Дюрант попречиха на Тъндър да стигне до плейофите.
И други отбори имат своите звездни дуети. В Сан Антонио отборът винаги е бил пред индивидуалностите, но там са Тони Паркър, Ману Джинобили и Тим Дънкан. В Чикаго пък имат Пау Гасол и Дерик Роуз.
Кои от тези двойки ще остави отпечатъка си през този сезон в НБА предстои да видим. За тях обаче има много път докато се наредят до наистина великите дуети в историята на НБА.
Понякога можеш да влезеш в историята и без да спечелиш титла. Така се случи с Джон Стоктън и Карл Малоун. Причината те никога да не станат шампиони с Юта всъщност беше един друг тандем от Чикаго, за когото ще говорим по-късно.
Стоктън и Малоун се разбираха по изумителен начин. Всеки, който иска да научи какво е „пик енд рол", трябва да гледа записи на тези двамата. Техните успехи може да не са големи, но Стоктън е №1 по асистенции в историята на играта, а Пощальона е на втората позиция по отбелязани точки и то със сериозен аванс пред третия Коби Брайънт.
Стоктън и Малоун изиграха 18 фантастични сезона заедно, като във всеки от тях Джазмените стигаха до плейофите, а два пъти играха и на финала. Те може и да не спечелиха пръстен, но бяха наслада за окото и показваха, какво означава отборната игра.
Друг знаменит тандем без много отличия е Джулиъс Ървинг - Моузес Малоун. Двамата не играха много заедно, но оставиха следа във Филаделфия. Ървинг залагаше на финес, атлетизъм и фантазия, а Малоун бе много здрав физически и отличен борец под коша. Двамата бяха в основата на спечелената титла през 1983 г., въпреки доминацията по това време на Бостън и ЛА Лейкърс.
Понякога, за да печелиш трябва да бъдеш малко лош. А едва ли е имало отбор в историята на НБА, който да е бил пълен с такива бойци като Детройт Пистънс от края на 80-те. Наричани „Лошите момчета", Буталата наистина тормозеха всеки съперник. Агресивната игра им донесе 2 титли през 1989 и 90 г., а това бе отбора, който толкова много тормозеше Майкъл Джордън и Чикаго Булс, че двата тима заформиха едно съперничество, което не е изстинало и до днес.
Причината за успехите на Детройт бяха две - Айзея Томас и Джо Дюмарс. Томас беше един от най-добрите пойнт гардове в историята. Можеше да вкарва, подава, атакува и да се бори, докато Дюмарс със своя ръст, сила и прекрасна стрелба, допълваше идеално Айзея Томас.
Преди Тони Паркър, Ману Джинобили и Тим Дънкън да сформират незабравимо трио в Сан Антонио, „Тими" беше невероятен тандем с Дейвид Робинсън - Адмирала. Наричаха ги Кулите Близнаци. Да имаш двама интелигентни, толкова високи и комбинативни играчи е едно от най-големите оръжия за който и да е треньор. Двамата обаче бяха изумителни в защита, което правеше почти невъзможно някой да победи Сан Антонио.
Това, което беше странно и интересно при тях е, че Робинсън беше в края на кариерата си, а Дънкън - в началото. Така Тим използва това, че има толкова опитен играч до себе си и изучи играта. Благодарение на Адмирала, Дънкън се превърна в един от най-добрите баскетболисти в историята, а Сан Антонио спечели пет пъти титлата. Първите два бяха с Кулите Близнаци един до друг (1999 и 2003).
Една от най-големите династии в НБА е Бостън Селтикс. Отборът има няколко много силни периода в историята си. През 50-те, 60-те и 80-те години на миналия век. Може би най-впечатляващ бе отбора през 80-те, когато един до друг бяха Бърд, Макхейл, Периш, Джонсън и Уолтън. И тук имаше голямо трио (Бърд, Макхейл и Периш), но истината е, че двама караха нещата да се случват - Лари Бърд и Кевин Макхейл.
Те се разбираха толкова добре, че без съмнение са един от най-великите дуети в историята на НБА. Бърд беше невероятен стрелец, отличен подавач и прекрасен борец под коша. Това помагаше на Макхейл, който имаше скорост и точност, а и беше един от най-добрите защитници. Двамата заведоха Селтикс на 5 финала и спечелиха 3 титли в едни от незабравимите сблъсъци с ЛА Лейкърс.
При Езерняците горе-долу по същото време играеше може би най-великият тандем от всички в историята. Карим Абдул Джабар и Меджик Джонсън. Двамата се събраха в Града на ангелите през 1975 г., но никой не знаеше, в какво ще се превърне това партньорство. Още в първата си година заедно Карим и Меджик носят на Лейкърс 60 победи в редовния сезон и след това титлата.
Във финалната серия тогава Джабар се контузва след 5-ия мач и младока Джонсън е поставен да играе като център. Той не само печели първата топка, но след това вкарва 42 точки, взима 15 борби и добавя седем асистенции. Меджик става първият дебютант, който печели наградата за най-полезен играч на финалите в НБА.
През 80-те Лейкърс печели още 4 титли с Джабар и Джонсън в състава. Това само по себе си е невероятно, но още по-стойностно го прави факта, че това е едно от най-силните десетилетия за НБА въобще. Тогава в лигата са Бърд и Макхейл, Доминик Уилкинс, Джулиъс Ървинг, Патрик Юинг, Клайд Дрекслер, Чарлз Баркли...
Меджик и Карим заедно имат 9 приза за най-полезен играч в НБА, 21 избора за мача на звездите, 5 приза за №1 на финалите в НБА, 5 титли и общо 56 094 точки.
Това е с 4761 точки повече отколкото звездния дует на Чикаго Булс - Майкъл Джордън и Скоти Пипън. Ем Джей може да е смятан за най-великия за всички времена, но Пипън също игра важна роля в невероятните 6 спечелени титли от Чикаго.
За качествата на Въздушния няма смисъл да се говори и пише. Но Пипън беше отличен защитник и се разбираше прекрасно с Джордан. Което утрояваше силата на Чикаго. Пипън трябваше да играе втора цигулка, но в тази подкрепяща роля донесе много от успехите на Биковете. Също така помогна на Джордан да стане №1.
Кой ще бъде следващият велик дует? Само времето ще покаже. Със сигурност Стеф Къри - Клей Томпсън, Блейк Грифин - Крис Пол, Джеймс Хардън - Дуайт Хауърд, Деймиън Лилард - Ламаркъс Олдридж, ЛеБрон Джеймс - Кайри Ървинг имат качествата да последват именитите дуети.
От тях зависи да влязат в историята. Плейофите им дават отлична възможност.
