UFC се премести в Полша за една вечер и на UFC Fight Night 118 в Гданск станахме свидетели на раждането на потенциална звезда в клетката.
Дарън Тил (16-0-1 в ММА, 4-0-1 в UFC), точно както обеща, разби един от ветераните в лицето на Доналд Серони (32-10 в ММА, 19-7 в UFC) с ТКО още в първия рунд и продължава великолепното си представяне в ММА.
24-годишният боец, родом от Ливърпул, е висок 182 см и се бие в полу-средната категория (до 77 кг), но изглежда значително по-голям от опонентите си, а уменията му в октагона са неоспорими.
„Имам повече бонуси за Мач на вечерта (5), отколкото ти имаш двубои (4)! Дори и да влезеш в залата ми, пак няма да мога да те позная“, бяха думите на 34-годишния Серони в промото преди мача помежду им.
На които младокът отговори „скромно“, с увереност дори по-голяма от тази на Конър Макгрегър: „Аз наистина си вярвам, че съм най-великият в историята на UFC.”
И с основание. Победа още в първия рунд срещу 10 години по-възрастен и повече от двойно по-опитен противник, срещу един от най-зрелищните бойци на UFC, и то в основно събитие, е перфектен начин да приковеш вниманието към себе си.
„Той е едно от най-големите имена в ММА. Той е пионер. Но просто не ме интересува. Ако някой ме предизвика и каже, че не мога да направя нещо, нарочно ще го направя. Напрежението не означава нищо за мен“, каза преди мача Тил.
И, наистина, 24-годишният англичанин се е справял с много по-сериозни предизвикателства в живота си от обикновено напрежение.
Започва да тренира муай тай на 12, а на 14 напуска училище и се фокусира единствено върху кариерата си на боец. Става европейски шампион по К-1, но когато е на 19, един инцидент преобръща живота му.
„Бях намушкан два пъти в гърба. Просто се случи – бях на купон и започна бой. Отидох да помогна на мой приятел и изведнъж някой ме намушка два пъти в гърба. Случват се такива неща в живота, но за мен това беше просто поредното предизвикателство, с което трябваше да се справя.“
Така, през 2012-а, по заръка на треньора си Колин Херън, Тил пропътува почти 10 000 км и се мести да живее от Ливърпул в Балнеарио Камбориу на южнобразилското крайбрежие на Атлантическия океан.
Родителите и приятелите му не са особено очаровани от постъпката му и са скептично настроени към преследването на мечтата. А Тил заминава за Бразилия без никаква репутация, без да знае езика и с пари, колкото да плаща спането си.
„Бях се борил само няколко пъти. Честно казано, винаги съм имал добър бой в стойка, но бях много зле в граплинга. Но с постоянство, вяра и талант, мога да заявя, че отказвах дори черни колани, докато бях там.
Първите два месеца бяха трудни. Не знаех точно какво правя там или накъде вървя и не бях сигурен дали ще постигна нещо. Успях обаче да се събера и сега чувствам Бразилия като втория си дом.“
Тил започва с три победи като аматьор и веднага след това се прехвърля при професионалистите. В дебюта си печели след съдийско решение, но в следващите си девет двубоя приключва съперниците си, четирима от които още в първия рунд.
Не толкова стриктните правила в Бразилия позволяват на бойците да се бият доста по-често и Тил бързо трупа опит. През 2013-а британецът изиграва цели осем мача.
Постепенно си изгражда име и така идва обаждането от UFC. На 30 май 2015-а дебютира със страхотна победа с нокаут над Вендел де Оливейра във „втория си дом“ Бразилия, където оттогава не се е бил.
След последната му победа над Боян Великович в началото на септември, идва и неочакваната оферта – да се бие в основното събитие в Гданск след по-малко от два месеца. Без да се замисля и за секунда, Тил приема, а след няколко дни разбира, че за съперник ще има каубой. Въпросният Каубой, разбира се, е Доналд Серони.
„Трябва да се възползвам от този шанс и да си изградя име, а за това ще използвам Доналд Серони. Той направи грешка и не трябваше да приема този мач, защото аз съм горила. Влизам в клетката просто за да набия Доналд Серони. Няма друг възможен изход от този мач освен един – ръката ми ще бъде вдигната накрая, гарантирам ви.“
Всички смятаха, че това са обикновените закани преди всеки ММА мач. Серони контрираше с това, че си няма идея кой е противникът му, че излиза срещу него, без да е гледал нито един от мачовете му. Но бе накаран да върне думите си назад много бързо.
Дарън Тил не само остана непобеден, но и постигна 16-ата победа в кариерата си след впечатляващо ТКО още в първия рунд. Серони пък трябваше да преглътне третото си поредно поражение, след което бъдещето му в UFC остава несигурно.
Какво предстои за Тил?
„Не искам мач за титлата – каза британецът още преди двубоя със Серони. – Не мисля, че съм го заслужил. Не бих се отнесъл така неуважително срещу шампиона (Тайрън Уудли – б.а.). Той си е заслужил мястото с години боеве. Но няма кой да ме победи. Всички са смешници. Аз съм най-добрият. Дори и в лека-тежката категория няма по-добри от мен. По-добър съм от всеки от тях.“
И Тил спази обещанието си. След победата над Серони не поиска мач за титлата. Вместо това, набеляза Майк Пери за следващия си опонент. Пери обаче трябва да се бие срещу Сантяго Понсинибио в средата на декември, като се очаква следващият противник на Тил да бъде победителят именно от този двубой.
Наистина, все още е рано да се прогнозира колко голям ще бъде Тил, но бъдещето пред него изглежда светло. А с увереността и качествата си в октагона, изглежда, че Дейна Уайт и UFC намериха нова потенциална „златна кокошка“ от породата „Конър Макгрегър“, която да забавлява публиката както с двубоите си в клетката, така и с изказванията си.
Можем да очакваме шумът около 24-годишният англичанин да се усилва постепенно в следващите месеци и заради желанието му все още да не скача на най-добрите в дивизията, а постепенно да се изкачва към върха с подобни впечатляващи победи срещу бойци от неговата черга.
