Светлините на "Олд Трафорд" бавно гаснеха.След заключителния спектакъл, артистите се прибираха от сцената на "Театъра на мечтите".Само един от тях, навършил скоро 36, не бързаше да напусне стария патил стадион.Той стискаше своя шампионски медал,едно малко парченце слава- неговият свещен Граал,към който отчаяно се стремеше от години.
Но сякаш някаква съдбовна обреченост,някакъв необясним полъх от иронията на боговете възпрепятстваха достигането на титлата, към която беше призван да води отбора.Имаше всички предпоставки,но все нещо малко не достигаше.Поне до тази нощ.Той беше хвърлил отчаяно може би за последен път заровете и с учудващо възклицание беше разбрал,че този път е спечелил играта.Странна усмивка беше озарила лицето на Брайън Робсън...
Той беше рекордната за Великобритания покупка на Рон Аткинсън в Манчестър Юнайтед през 1981."Това не е хазарт,той е чисто злато", каза тогава мениджърът и времето доказа неговата прозорливост. Младият капитан се вписа безусловно като липсващият елемент в мозайката на "червените дяволи"-един буен,яростен и непредсказуем тим,типичен представител на британската игра,превърната в невероятен спектакъл.
Колкото и странно да звучи, Робо бе доказателство,че рицарите все още съществуват. Те бяха там, на зелените футболни бойни полета - сурови джентълмени с искрящи очи, завладени от страстта на играта и играещи я заради самата нея, но по своите неписани във футболните правилници канони.
Те единствени ги познаваха и спазваха помежду си. И ни караха да мечтаем. Една химерна мечта - че справедливостта ще възтържествува,че романтизмът ще надделее над симулациите, че сметките ще останат атавизъм.
Пленници на може би изгубена кауза, за тях оставаше насладата от акламиращите тълпи, които бяха взривили със своето себераздаване. Тяхното вътрешно убеждение им нашепваше,че има и такива почитатели, оставащи безрезервно зад тях, дори когато губят, и пеенето им с пълни гърди ще продължава да оглася стадиона с песни, от които настръхваш. Нима има по-прекрасно чувство от взаимността?
Можах да се докосна до Манчестър Юнайтед през 1983 г. във Варна. Гостуваха на Спартак в осминафинален мач за Купата на носителите на национални купи. Видях достолепни футболни джентълмени,които играеха по невероятен начин, без следа от арогантност и пренебрежение към видимо по-скромния си противник.
И разгряването им преди срещата, и самата им игра бяха професионални. Над всички тогава бяха Робсън и Стейпълтън,които след мача не отказаха нито един автограф.
И след Спартак (Варна) на "Олд Трафорд" дойде Барселона на Марадона и Шустер. Може би това бе върховният мач на Капитана с непресъхващата страст. Загубили първата битка на "Камп Ноу" с 0:2, те сътвориха парченце история,побеждавайки с 3:0! Робсън се разписа два пъти и развълнуваната и признателна тълпа го понесе на ръце след мача...
Робсън е единственият капитан на Юнайтед, който е вдигнал купата на Англия три пъти - през 1983, 1985 и 1990 г. Яростен и твърд,той не избягваше единоборствата, а ги търсеше, но винаги в границите на корекността.
Той бе и вдъхновяващият капитан на Англия в 65 мача,но най-ярка следа в паметта ми остави оня забележителен спектакъл през 1987, в който бе капитан на отбора на английската лига, срещнал сборна формация от световни звезди, водена от Диего Марадона.
Само преди година аржентинският магьосник бе отстранил Англия с ръката си, но Робсън я пое на "Уембли". И Марадона получи своето сурово наказание - 0:3,а над всички бе отново вдъхновяващият Робо, наричан още „Captain Marvel"...
Съдбата нерядко поставя на изпитание именно смелите, за да тества докрай смелостта им. Брайън Робсън размести жестоко рамото си, хвърляйки се за безнадеждна топка и това струваше на Юнайтед титлата през 1986 г., а на него участието в повечето мачове от Световното първенство.
Той знаеше, че това е част от играта и беше приел жребия безусловно. Бе свикнал с капризите на съдбата, получил от нея, както блясъка на славата, така и сянката на разочарованието. Познаваше възходи и падения,но винаги изживени със страст - открито, а не безлично и с примирение.
Може би затова днес Брайън Робсън е посланик на футбола в Манчестър Юнайтед. Но той всъщност винаги е бил посланик на футбола със своята игра и страст - един истински футболен джентълмен!