Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

39 години без ТЯХ!

Снимката на двамата футболни джентълмени на фона на ужасната катастрофа
Снимката на двамата футболни джентълмени на фона на ужасната катастрофа

30 юни 1971 г. е една черна дата в историята на България.

Страната ни загубва две от най-талантливите си чеда - Георги Аспарухов и Никола Котков.

Освен великолепни футболисти от световна класа, двамата са и образец за достойно джентълменско поведение на терена и извън него.

След като автомобилът Алфа Ромео, управляван от Аспарухов, се сблъсква при прохода Витиня с изкочилия на пътя камион ЗИЛ, няколкостотин хиляди човека от цялата страна се стичат за последна почит на поклонението на Гунди и Котето на ст. „Левски" (дн. „Георги Аспарухов").

Комунистическата власт приема за опасно събирането на толкова много хора на едно място и на съвместно заседание на Политбюро на ЦК на БКП с колегиума на МВР от 13 юли 1971 г. Тодор Живков отправя обвинения за провеждането му към вътрешния министър Ангел Солаков, известен с пристрастията си към отбора на Левски-Спартак (както се нарича по това време).

„Участват в погребението над 150 000 души! Някои другари твърдят, че такова погребение в България не е имало!  150 000 души не са участвали в шествието при погребението на Георги Димитров!... 

Защо извърши погребението в часа, когато погребваха съветските космонавти? Защо трябваше да се огорчат съветските хора, на какво основание?

Ние уважаваме всички талантливи хора в нашата страна, в това число и футболистите, но не можем да търпим и няма да търпим да се издигат други кумири за нашата младеж и за народа, освен тези, които партията издига!", са част от думите на Живков в стенограмата от заседанието.

Така въпросният Солаков е отстранен от поста си, народната милиция започва да къса некролозите на двамата по улиците, а изразяването на почит към тях се приема като дисидентска проява, която се наказва.

След смъртта си Аспарухов и Котков се превърнаха в символ на нещо много повече от спортна слава.

Вече 39 години - повече отколкото двамата живяха на този свят, любовта към тях не увяхва.

А който е жив в сърцата на хората, е жив завинаги.

Вечна памет!

Задоволи любопитството си по най-удобния начин - абонирай се за седмичния ни бюлетин с най-интересените статии.
 

Най-четените