Понякога се случва животът и съдбата на човек да бъдат предопределени от едно единствено събитие - една дума, едно движение, едно решение. Особено често това се случва по време на война.
Фриц Валтер, млад немски национал, през 1945 г. попаднал в лагер за военнопленници в Унгария. При оттеглянето на съветските войски той щял да бъде пратен някъде далеч на изток. От тази съдба го спасил един от пазачите - унгарец, който бил гледал Валтер в няколко мача и излъгал съветските органи, че той е австриец и е бил принуден да служи в германската армия след аншлуса през 1938.
Валтер се върнал в Кайзерслаутерн, почнал пак да играе футбол и в крайна сметка станал един от хората, помогнал на Германия да си върне поне малко самоуважение след най-позорния период в историята й.
Удивителната резултатност на Валтер, който играел като втори нападател (общо в клубната си кариера нанизал 415 гола в 429 мача) далеч не била единствен израз на неговия футболен талант.
Фриц се върнал в новосъздадения национален тим на ФРГ едва през 1950 г., когато вече бил на 30, но веднага се станал най-важният човек в отбора. Той не викал, не стряскал съотборниците си и изобщо се държал много скромно. А в основна фигура се превърнал изцяло благодарение на футболните си умения. Бил ненадминат като техника, скорост и разбиране на играта.
Футболната кариера на Валтер продължила дълго. Той станал любим играч на знаменития треньор Сеп Хербергер, автор на популярни твърдения като „топката е кръгла" и „мачът трае 90 минути". Селекционерът, който останал начело на националния отбор на Германия близо 30 години, твърдял, че именно нападателят претворявал на терена неговото разбиране за качествен футбол.
За ФРГ Фриц продължил да играе до 38-годишна възраст и извел отбора като капитан на две световни първенства. През 1958 г. турнирът за него приключил с контузия на полуфинала (тогава германците губят от Швеция), а Световното от 1954 остава в историята като „Чудото в Берн".
Преди финала на въпросния турнир блестящият унгарски отбор натрупал 31 мача без загуба. В групите маджарите разгромяват немците с 8:3, но тогава Хербергер хитро пуснал в игра резервите.
Решаващият мач за титлата се играл под пороен дъжд. И до ден днешен, когато вали като из ведро, в Германия понякога казват, че това е времето на Валтер, който по време на войната преболедувал от малария и не се чувствал особено добре на слънце. „Времето е идеално като за теб, Фриц", казал треньорът преди мача. „Нямам нищо против, шефе", отвърнал футболистът.
В 10-ата минута германците вече губели с 0:2. Играчите се спогледали, но се въздържали от взаимни упреци и обвинения. Макс Морлок се провикнал: „Няма значение!". По-малкият брат на Валтер - Отмар, подхвърлил на капитана: „Още можем да бием, Фриц!".
В крайна сметка играчите на ФРГ върнали един гол след корнер, изпълнен от Валтер-старши, изравнили резултата още преди почивката, удържали натиска на унгарците през второто полувреме и вкарали победния гол в 84-ата мин.
Две години по-късно, когато в Унгария избухнало въстание срещу комунистическия режим и повечето унгарски национали решили да не се връщат в родината, Валтер се захванал да им помогне да стъпят на крака в чужбина. Фриц помнел, че дължи кариерата си, а вероятно и живота си, на един унгарски пазач в лагер за военнопленници.
Що се касае до успеха на Световното първенство през 1954 г., това е първото голямо постижение на футболна Германия на международната сцена. Историкът Йоаким Фест смята, че „Чудото в Берн" е първата стъпка към освобождаването от тежкото наследство на войната.
„В известен смисъл денят на основавенето на ФРГ е 4 юли 1954 г.", пише той. Нищо чудно, че всички, допринесли по някакъв начин за онзи неочакван успех, се превръщат в любимци на цялата страна като хора, върнали на германците поне част от националното самоуважение.
Всеки наистина велик футболист, освен успехите, трябва да остави в историята и някой емблематичен финт, пробив или гол. Валтер не прави изключение.
През 1956 г. се състоял необичаен мач между шампиона на ГДР Визмут и шампиона на ФРГ Кайзерслаутерн. На трибуните на новия стадион в Лайпциг се събрали около 110 000 души.
Лаутерите спечелили с 5:3, но след двубоя всички обсъждали само едно - „гола на столетието", вкаран от 36-годишния Фриц Валтер (на снимката вдясно). След един корнер нападателят усетил, че топката, която лети към него, е твърде неудобна, плонжирал и я намерил с пета във въздуха.
По-късно подобни шедьоври успяват да сътворят и други големи играчи като Денис Лоу, Рафаел ван дер Ваарт, Златан Ибрахимович, но Валтер е първият известен, успял да изпълни този удар в европейския футбол.
И до днес не се знае със сигурност защо капитанът на Бундестима така и не приел нито една от щедрите оферти, които получавал от испански и френски клубове.
В Кайзерслаутерн оценили по достойнство предаността на играча, който останал в системата на клуба близо 30 години, а през 1985 г. още приживе преименуваха стадиона в негова чест.
Някои смятат, че причината Фриц да остане в родния тим всъщност било нежеланието на жена му да се мести. Други твърдят, че футболистът имал твърде тежки спомени от престоя си в чужди страни по време на войната.
Самият той винаги отговарял лаконично на този въпрос: „Родината си е родина".
* Материалът е част от поредицата на руския сайт Спорт Сегодня - „Недосегаемите", посветен на футболисти, прекарали цялата си кариера в един клуб.
Превод: Арам Потурлян
