Дали бърка в окото на колега от противниковия отбор или „бърка бетон" пред собствената врата, никога не можеш да си равнодушен към него.
Той е от хората, които или не можеш да понасяш, или харесваш силно. Или уважаваш, или презираш.
Обикновено отношението ти зависи от това от кой отбор си.
Защото Жозе Моуриньо е боготворен от привържениците на всеки клуб, в който е работил - главно заради успехите си, но и заради страстта в работата, заради приятелството с футболистите и феновете.
Изисква се известна дистанцираност от нещата, поглед отстрани, за да го харесаш, ако симпатизираш на противниците.
Така например, по стечение на обстоятелствата, след Порто той винаги е работил в клубове конкуренти на тези, които подкрепям съответно в Англия, Италия и Испания.
Независимо от това, си давам сметка за огромното влияние, което този голям треньор и личност има върху съвременния футбол.
От все сърце му желая да се провали и куфея от радост при поредната победа на Барселона в „Ел Класико", но циркаджийските му номера не ме карат да го уважавам по-малко.
Защото Специалния е важна част от шоуто на съвременния футбол и дори когато го разваля с „бетонна" тактика, както направи в Интер, или когато е всичко друго, но не и джентълмен (често му се случва в психологическите войни, които води с Барса), той създава емоции и е последният човек, когото можеш да обвиниш в посредственост.
Представете си и колко гладка и скучна би била хегемонията на лустросаните каталунски херувимчета, ако не беше облеченият в черно злодей, който с всички средства се старае да я наруши, че и понякога успява.
Да благодарим на Мо, че го има, защото дори победата не е така сладка, когато е постигната лесно!