Пълен шок... Щеше да е трагично, ако всъщност не бе смешно. Представянето на Англия срещу Алжир е най-слабото за отбора с трите полегнали лъва на гърдите от 60 години насам. През 1950 г. САЩ сензационно зашлеви британците на световното в Бразилия. Горе-долу, такива са измеренията и на това 0:0 в Кейптаун. Не че отборът на Капело е отпаднал, но той морално загуби правото дори да играе в третия мач. А и не е ясно какво ще търси във фазата на елиминациите, където съперници като Алжир няма да има.
Да си от Англия е болезнено и почти никога не ти носи възторг и положителни емоции. Но дори само заради тия 40 000, наводнили стадиона и похарчили хиляди лири, звездите на терена трябваше да поиграят футбол. Вместо това англичаните бяха надиграни от отбор, който вероятно е най-слабият на световното.
Трагедиите на тези футболни рицари на печалния образ удрят с шокираща цикличност милионите им фенове по света. Само за последните две десетилетия "трите лъва" минаха през толкова драма, че се събра материал за поне няколко пиеси на Уилям Шекспир. Трагедии в повечето случай, но винаги на ръба на комедията.
През 1990 г. последният истински голям английски отбор се би до смърт и отпадна с дузпи на полуфинал от бъдещия шампион Германия. Водеше го английският джентълмен Боби Робсън. Сър Боби. След него всичко е различно.
Далеч по-талантливи отбори от сегашния не успяваха, спъваха се рано, нелепо и конфузно. Но никога без бой, никога в такова безсилие, каквото видяхме в Кейптаун. Доказателството е едно - освиркванията, които хорово заляха стадиона в края. Това е агитката на Англия, тя никога не освирква своите. Тези фенове са изживели кошмара с дузпи от Германия на "Уембли" през 1996 г., ужасът с червения картон на Бекъм и пак дузпи от Аржентина (1998), лудостта на Фил Невил, подарил пак дузпа на Румъния и бутнал Англия зад борда (2000), безумния гаф на Сиймън, пуснал гол от центъра през 2002 г., и пак дузпи, дузпи, все тия проклети дузпи - в ръцете на Португалия два пъти поред (2004 и 2006). Не е лесно да си фен на Англия...
Но армията от английски рицари по трибуните никога не е предала своите. До вчера. Вулканът на недоволство срещу суперзвездите, играещи в големи клубове, струващи луди пари, а представили се по-бледо от снежнобелия екип на родината на футбола, изригна съвсем обяснимо.
Това бе театър на безсилието. С безопасния Емил Хески на върха на атаката, с изнемогващия Джейми Карагър в защита, с несигурните Джеймс, Тери, Глен Джонсън. С разрушителя Гарет Бари, индиферентния и невидим Лампард, хаотичния Джерард и нервния и тотално извън форма Рууни. Какво по дяволите се случи с тази Англия?
Това е отборът, вкарал най-много голове в европейските групи на квалификациите. Класирал се с 9 поредни победи, коя от коя по-убедителни. Този тим смаза Германия с втория си състав, направи зрелищно 2:2 в Холандия, в контроли преди световното. Води го Фабио Капело, един от тримата най-короновани треньори в света.
Явно екипът с трите полегнали лъва има ужасното свойство да превръща отлични играчи в безобидни полегнали котенца. Или заблудата на Висшата лига, изградила високо ниво главно с чужденци из отборите, започва все по-сериозно да удря по надеждите на цялата луда по футбола нация. През 2004 г. Англия игра приемливо, отпадна с дузпи, но с вдигната глава. Преди четири години след серия бледи мачове и мижаво 0:0 за 120 минути, пак елиминиране с дузпи. През 2008 г. направо не се класира на европейското. Сега - това.
В яда и безсилието си Рууни дори си позволи да наругае феновете. Не били лоялни. Явно това загубено поколение на английски звезди не разбира основния закон на играта. Привърженикът на британския отбор (бил той ирландски, шотландски, уелски или английски) иска да види гладиаторска битка. Той е зад своите и след 0:5, но с бой и кръв. А след представянето вчера освиркванията бяха гарантирани дори, ако в края Англия бе добутала някак топката във вратата на Раис М'Боли за победен гол. И ако Рууни и компания не разбират това, те скоро ще загубят привилегията да са най-подкрепяния отбор на планетата. Ще го загубят и наследниците им в белия екип. Защото Англия е най-обичана от веки веков, но на всеки рано или късно му писва да бъде все разочарован и шокиран от любимата игра.
