В спорт, в който траштолкът е половината промотиране на мачовете, новата шампионка в категория „сламка“ е като глътка свеж въздух.
Тя е винаги усмихната и винаги позитивна. Тя е родена в САЩ, но е с литовски корени. Тя е само на 25, но вече е шампионка, разрушавайки смятаната за непобедима кралица при най-леките Йоана Йеджейчик още в първи рунд.
Тя е различна не само от полякинята, но и от всички жени, стъпвали в клетката на UFC. Няма нищо общо с Ронда Раузи, Миша Тейт, Пейдж Ванзант, дори с Холи Холм, чийто прякор е Дъщерята на свещеника.
Тя е Роуз Намаюнас.
Родена в Милуоки, Уисконсин, Роуз започва да тренира таекуондо на 5-годишна възраст. На 9 вече е притежателка на черен колан за деца и младежи (3-ти-4-ти Poom). След това се занимава с карате и джу джицу, а на 16 влиза в света на смесените бойни изкуства.
Баща й страда от шизофрения, когато тя е още тийнейджър, сексуално и физически насилвана е като малка. Всичко това обаче не я озлобява, а напълно обратното – обръща я към Бог, а Роуз е може би най-смиреният боец и вече шампион, който UFC някога е виждал.
По време на промотирането на мача Намаюнас и веднъж не се включи в траштолка. Дори по време на кантара, когато Йеджейчик допря юмрук в лицето й и говореше неща от сорта на: „ Торбалан идва за теб. Ще ти взема душата. Нямаш никакъв шанс. Не знаеш нищо за това какво означава да бъдеш шампион. Никога не си срещала никоя като мен“, Роуз рецитираше пасажи от Библията с шепнещ глас.
Думите за нея не означават нищо, само делата. И го показа на UFC 217. След три минути и три секунди всичко бе приключило. Реферът Джон Макарти сложи край на мача, след като полякинята се предаде под силата на бруталните удари на Намаюнас и вдигна ръката на новата шампионка.
„Все още не мога да го осмисля. Всичко е като на филм все още. Пишат се всякакви глупости в медиите, а аз просто искам да използвам дарбата си за бойни изкуства. Нека направим света едно по-добро място.
Този колан не означава нищо. Просто искам да бъда добър човек. Това (титлата – б.а.) е бонус. Страхотно е, но нека да си раздаваме прегръдки и да бъдем мили един към друг. Знам, че се бием, но това е за шоуто.
Чувствам се като обикновен човек. Това е. Обикновена съм. Няма нищо специално у мен“, каза новата шампионка веднага след мача.
Дали го признава, или не, има много специални неща около Намаюнас.
Спокойствието, което излъчва, въпреки крехката си възраст. Зрелостта в провеждането на мачовете и по време на интервютата. Фактът, че около нея няма нищо жълто, нито един скандал, а дори 13-годишната разлика между нея и годеника й Пат Бери, бивш състезател по ММА и сега неин треньор, не е ставала повод негативни писания по медиите.
Дори грешка с песента, на която трябваше да излезе преди мача за титлата, не успя да я разсее. Вместо „Sweet Freedom” на Michael McDonald, организаторите пуснаха „Supersonic” на Oasis. „Не знам коя песен пуснаха, но беше най-лошата възможна“, каза след мача Роуз.
„Тя (Йеджейчик – б.а.) е джедай-мастър в психологическите войни, но не може да контролира мен. Ключът в този мач беше да запазя самообладание и да не обръщам внимание на случващото се около мен.“
Победата на Намаюнас е само едно от нещата, заради което UFC 217 ще остане в историята като един от най-великите ивенти в исротията на организацията.
Във вечерта в Madison Square Garden цели три титли смениха притежателите си. Освен Роуз, като нови шампиони бяха короновани Ти Джей Дилашоу и Джордж Сен-Пиер, а някои определиха събитието като „затварянето на големите усти“ не само в лицето на Йеджейчик, но и в тези на Коди Гарбрант и Майкъл Биспин.
Със статистика от 8-3 в ММА и 7-2 в UFC и вече шампионка, Намаюнас ще попада доста по-често в заглавията и ще трябва да свикне с новия си статут и с по-голямото внимание към себе си. Най-важното е да остане вярна на себе си, да продължи с подготовката си по същия начин, както досега, и да не променя вижданията си за спорта и живота, като цяло.
