Целта е нищо. Пътят към нея е всичко.
Подобна философия е твърде рядко срещана в съвременния спорт, където се въртят милиарди и се ценят единствено светкавичните резултати. Тя все пак задава посоката на един български отбор, който при това носи смазващото име ЦСКА.
Разбира се, не става въпрос за футболния тим на червените, където треньорът се сменя още на втората загуба - не само в най-новата мрачна ера „Титан", но и в исторически план като цяло.
Мъжкият волейболен ЦСКА поставя пътя през целта вече 12 години. Тоест от 1998 година, когато на треньорския пост застана Александър Попов. Той самият признава, че е особен и неразбран. Че предпочита да налага модел на общуване и работа с хората, вместо просто да ги експлоатира в името на титли и купи.
Подобна нагласа обаче е почти самоубийствена, когато отзад на анцуга ти пише ЦСКА. Червените фенове и ветераните на тима, качвали го безброй пъти на върха в България и Европа, нямат никаква склонност към търсене на вътрешна хармония и търпеливо очакване на циклични процеси.
Затова Сашо редовно бе оплюван и обиждан. Той обаче не даваше външен израз на негативни емоции и когато нещата в залата не се получаваха, отиваше на метъл концерт или просто покоряваше Мусала с волейболистите си. Тези походи бяха част от личностното им израстване, което според разбиранията на Попов е далеч по-важно от моментния фойерверк край мрежата.
Кошмарните първи години от престоя му на 4-ти километър, когато за титлата бе абониран само Левски Сиконко, вече са в историята.
Преди 3 сезона треньорът с излъчване на източен мъдрец изведе ЦСКА до златото за първи път от 13 години и най-накрая получи доза признание. Той обаче си остана все така сдържан и умерен, защото не е вчерашен и добре знае, че днешният успех е без никаква стойност утре. Затова запретна ръкави и опита максимално да използва инерцията и финансовата инжекция в лицето на Георги Георгиев.
Шансът за участие в Шампионската лига не бе за изпускане и ЦСКА се вкопчи в него.
Тук обаче пътят стана откровено стръмен. През първия сезон в най-елитния турнир на континента червените загубиха и шестте си мача. По своя си начин Попов обра всички негативи и защити играчите си с леко пресиленото оправдание „млади са и нямат опит".
Той самият понатрупа опит, поучи се от грешките и през миналата кампания армейците станаха първият български отбор, преминал груповата фаза в новия формат на Лигата. Голяма еуфория, много радост. Само един човек обаче поглаждаше замислено бузата си и мислеше задълбочено. Да, познахте. Сега Попов имаше нова задача - да предпази своите от политане в облаците, а феновете - от прекомерни очаквания.
Така неусетно пътят изведе ЦСКА до снощната катастрофална загуба с 0:3 от Унтерхахинг в група А. Тя бе приета особено болезнено именно поради споменатите очаквания. Които пък, в интерес на истината, са си съвсем резонни - на полето бе най-добре комплектованият български клубен отбор през последното десетилетие. Потенциалът му е огромен, а имената в него - повече от впечатляващи. Дори и Сашо ще признае, че сега не липсва нито опит, нито талант.
Проблемът би могъл да се търси в слабите противници, които ЦСКА среща във вътрешното първенство. Или във формата на някои от ветераните, които трудно смогваха на бързото темпо, наложено от противника. Или дори в някои от треньорските решения - това по принцип е най-срещаният похват, когато червените загубят.
Нека обаче погледнем малко по-надълбоко и ще установим, че това поражение е просто поредната стъпка, макар и крива, по дългия път. И тази грешна стъпка е почти необходима в стремежа на ЦСКА отново да си извоюва място сред най-големите в Европа.
И така, да обобщим.
Червените спукаха гума в Германия още на първия километър, но въпреки това остават на магистралата. Загубата може да се окаже фатална, но тимът може да се класира напред и въпреки нея. Важното е да се извлекат точните поуки. А именно това е специалитетът на Александър Попов. Треньорът, който умее да вижда отвъд точките, геймовете и титлите.
