Драматичните полуфинали в Шампионската лига между „Барселона" и Интер още дълго време ще бъдат обект на внимание, спорове, дискусии и коренно противоположни мнения. Кой всъщност е „правилният" футбол - този на Барса или на Интер?
Реалностите в съвременния футбол от доста време показват, че само с красива игра, галеща окото, много трудно се постигат големи успехи. Вярно е, че през миналата година Барселона направи нещо наистина уникално, печелейки всички възможни купи в Испания и на международната сцена - цял сервиз от шест трофея. Не само у нас, но и в целия свят се развихри едва ли не истерия, превъзнасяща футбола на Барса - атрактивен и резултатен.
Вглеждайки се обаче по-детайлно в нещата ще видим, че каталунският гранд съвсем не е онзи непобедим отбор, какъвто ореол той си бе създал. Още миналогодишните полуфинали с Челси по нагледен начин доказаха, че „Барса" може да бъде поставена на колене с чисто футболни средства. Преди това Байерн на Юрген Клинсман бе буквално разнищен на „Камп Ноу", инкасирайки четири гола само през първото полувреме, като баварците оставяха цели магистрали за нахлуващите на висока скорост и като на парад играчи на Барселона. Просто нямаше начин „старата лисица" Гуус Хидинк да допусне подобен наивитет. Той приложи перфектна тактика и в двата мача и от атрактивния стил на Гуардиола не остана и помен. И ако не бяха невероятните пропуски на Дрогба и компания, уникалният късмет с гола на Иниеста в добавеното време и най-вече съдийското ограбване на Челси, Барса щеше да си остане само с испанските отличия.
Сега сценарият сякаш се повтори. На четвъртфинала Барса си поигра като котка с мишка с Арсенал на Арсен Венгер, а Меси си разиграваше коня, както пожелае. Неслучайно той вкара и четирите гола, а англичаните така и не можаха да намерят противодействие на развихрилия се аржентинец. Щеше ли това да допусне Жозе Моуриньо? Никога! Специалния не само бе видял нагледно лекцията на Хидинк. Неговата футболна философия по фантастичен начин е не само докосване до магията на Хеленио Херера, а той просто се явява съвременната разновидност на гениалния аржентинец, издигнал треньорската професия в институция.
Всъщност през годините Интер никога не е впечатлявал с атрактивен и красив футбол, за да се очаква подобно нещо от него. Успехите на Херера се дължаха на желязна тактическа дисциплина, суров прагматизъм и блестящо използване качествата на наличния потенциал. Величан и хулен, възхваляван и отричан, той се издигна на пиедестал, от който никога няма да бъде свален. Бил „баща на катеначото"? Когато в последното му интервю го попитах дали това е така, той ми отговори: „Критикуваха ме за защитната тактика и в същото време ме копираха, защото винаги излизах победител. Но ме копираха лошо, защото нямаха точните играчи на точните места."
В първия мач в Милано Интер на Моуриньо не само доказа силата си. Той обърна развоя на събитията по начин, по който едва ли някой е в състояние да го направи срещу Барса. Както и срещу Челси миналата година, така и сега звездата Лионел Меси нямаше полезен ход, хванат в клещите на бранителите. Да, той е голям футболист, но също така е предсказуем. Обходните му действия от дясната страна на нападението, рязкото му свиване с левия крак, дрибълът и търсенето на нанасяне на моментален удар са компоненти, които вече се знаят от всички защитници по света. И само наивници като Клинсман и Венгер биха го оставили да има неограничена свобода на действие. А когато има кой „да му диша във врата", Меси се изнервя и капацитетът му рязко спада надолу. Той бе разгадан и обезвреден напълно още от бразилците на финала на „Копа Америка" през 2007 г. във Венесуела, когато разгромиха Аржентина с 0:3.
На реванша на „Ноу Камп" видяхме другото лице на Интер на Моуриньо. Барса трябваше да бъде неутрализирана и Специалния отново доказа, че е ненадминат като прозорлив стратег при смяната на тактическата постройка. А когато още в 27-ата минута Интер остана с 10 играчи, бункерът задължително трябваше да бъде блиндиран. И дълбоко ешелонираната защитна конфигурация на „нерадзурите" спусна своята предпазна паяжина пред вратаря Жулио Сезар, в която се омотаха и бяха изпепелени надеждите и илюзиите на вече бившия европейски шампион. И отново ще хвърля мост във времето на великия Херера. Когато през пролетта на 1967 г. на четвъртфинал за Купата на шампионите Интер победи Реал с 2:0 на „Бернабеу", след мача журналист от списание „Франс футбол" попита Херера защо е заложил на дефанзивна тактика. Тогава Магьосника му отговори: „А вие какво искате? Да атакувам с 5-6 играчи, за да ни хванат на контраатака и да ни напълнят мрежата с голове?! Ако вие мислите така, това означава, че не разбирате нищо от футбол!" Думи, които не се нуждаят от коментар и се отнасят с пълна сила до днешните псевдоанализатори и апологети на барселонисткия инфантилизъм...
По този начин Моуриньо буквално парализира нападателните пориви на Барса. Домакините имали подавляващо преимущество по отношение притежанието на топката - и какво от това?! Крайно време е да се престане да се спекулира с този показател. Та за целия мач освен гола каталунците имаха само две реални голови възможности след ударите на Меси и Къркич, което говори за твърде нисък коефициент на полезно действие.
Така след 38 години „Интер" отново е на финала в шампионския турнир. До купата остава последната преграда - Байерн на Луис ван Гаал. Финалът ще бъде своеобразен сблъсък на двама големи стратези. А духът на великия магьосник Хеленио Херера възкръсна, въплътен в специалния Жозе Моуриньо. Ако дон Хеленио гледа от небето, той със сигурност би поздравил португалеца, носещ в себе си неговата победоносна футболна философия.
