Такова е времето - за оценки, равносметки и награди. Само на най-заслужилите! А в спорта и футбола ни през годината доста хора заслужиха да бъдат дарени с призове за принос.
Приз „Димитър Пенев"- Найден Найденов
Човекът е чаровен с умението си да говори глупости, а още по-куриозна е способността му да си мисли, че има основна заслуга за четвъртото място на олимпиадата, постигнато от волейболистите. При цялото ни уважение треньорът на националите определено бе друг - Камило Плачи. Наката просто викаше „Айде, айде", пляскаше надъхващо, потупваше играчите и правеше онези негови гримаси, които и чичо Пенчо не може да възпроизведе. Класика е тропването по масата, че си тръгва, ако не го направят постоянен главен селекционер. Защото седмица по-късно сложиха Плачи, а Найденов с удоволствие се съгласи да му е помощник. Симпатяга, а и като е асистент и не се занимава лично с ръководенето на отбора ще ни е малко по-спокойно.
Приз „Димитър Борисов" - шефовете на Етър и Ботев (Вр)
През тази календарна година Борисов и „Титан" уволниха само един треньор, за което заслужават да бъдат похвалени. Но босовете във Враца - някакви мистични италианци, испанци или уругвайци, заслужават приз на името на най-скандалния бос във футбола ни. Почти загробиха клуба, добре че около 7-ия кръг ги разкриха и отборът живна малко, та да има шансове за спасение. Във Велико Търново ситуацията е още по-тежка, там спасение май няма. Някакви турски шефове правят глупост след глупост, смениха местния любимец Цанко Цветанов, който работеше неуморно за каузата на клуба. На нож са с феновете, а това не е довело никога до нещо градивно. Етър е пътник към „Б" група, което е жалко...
Приз „Лионел Меси" - Димитър Рангелов и Жоао Силва
Рангелов бе привлечен от Люцерн за голове и победи, но се разписа само веднъж за цялата есен. Успя да се сбие, да се скара и да бъде нарочен за главен виновник за трагичното представяне на отбора. Жоао Силва има три гола за Левски, но те дойдоха в последните 3-4 кръга на есента. А дойде за 400 000 евро през лятото. Дори видимо тежкия и неособено заинтересован бразилец на ЦСКА Тасио наниза повече попадения в първенството - 4.
Приз „Гара Дембеле" - Драголюб Симонович, Александър Барт и Асен Бербатов
Дуци е класик, за неговата интимна връзка с бутилката се носят легенди. След като черните очила не са скрили как е водил тренировка на Сливен пиян, на зимния лагер на ЦСКА в началото на 2012-а играчи бяха в шок от неговите засядания на маса с големия играч в областта Димитър Пенев. И докато Стратега може да си позволи вече и да не става от софрата, след всичко постигнато, Дуци продължава да е никой във футбола ни и ще бъде запомнен само като „онзи с хитрата усмивка и вечно ухаещ на бъчва". Освен ако някой друг мозък не го назначи да му тренира отбора, което изглежда почти невероятно.
Френският защитник на Лудогорец се издъни преди най-важните мачове на отбора си, хванаха го да кара прилично почерпен. Барт се проваля на теста за въздържание за втори път, защото и Любо Пенев го хвана в крачка преди години в Литекс.
Братът на Димитър Бербатов пък рискува да бъде осъден ефективно, след като през тази година успя да бъде спрян за шести път с промили над разрешеното, а в колата му намериха и следи от кокаин. Асен Бербатов е главоболието на брат си, който се чуди за кое по-напред да мисли - за слабата форма на Фулъм при гостуванията, за новородената си втора дъщеричка или за непорасналия си брат, който гони 30-те, но не спира да се забърква в глупости.
Приз „Ал Бънди" - Стойчо Младенов
Мърморещият симпатяга от сериала поне винаги намира позитивната страна на нещата. Стойчо не спря да се оплаква цяла година от времето, вятъра, топките, шефовете си, съперниците и националната политика. Младенов почти успя с тактиката си, защото това определено бе тактика напролет, и отклони напрежението от отбора му. Наесен обаче ЦСКА крета на четвърто място, отпадна срамно от скиорския Мура. Стойчо не спира да се оплаква и сега. По-ведро, господин Младенов - Коледа е!
