Две от най-големите европейски футболни сили Испания и Холандия ще излязат една срещу друга във финала на ХХIX Световно първенство по футбол в неделя на ст. „Сокър Сити" в Йоханесбург.
По този начин Мондиал 2010 се превърна в исторически не само с първото домакинство на африканска страна в лицето на ЮАР, но и с това, че ще излъчи чисто нов шампион - държава, чийто национален отбор досега не е имал честта да вдигне световната купа.
Откакто Франция спечели титлата през 1998 г., не остана страна, която да е водещ фактор във световния футбол и да не е била шампион - с изключение само на Испания и Холандия.
И двете държави имат в колекцията си европейски титли - испанците през 1964 и 2008 г. и холандците през 1988 г. Клубните им отбори са хегемони в надпреварите на УЕФА в различни периоди: Реал (Мадрид) и Барселона имат общо 12 трофея в най-престижния турнир КЕШ и впоследствие Шампионската лига, а Аякс, ПСВ и Фейенорд - 6.
Когато става дума за световно първенство обаче, нещата стоят по различен начин - и двата отбора винаги тръгват с големи очаквания, но се връщат с празни ръце.
Докато Холандия поне е на крачка от завладяването на футболния свят през 1974 и 1978 г., когато губи в последния мач от отборите-домакини Германия и Аржентина, то Испания дори не е достигала до финалния сблъсък и най-големият успех на „Ла Фурия Роха" е четвъртото място през още по-далечната 1950 г.
При това положение не е чудно, че и двете страни са считани за класическите неудачници на мондиалите, но ето че от неделя нататък за една от тях това вече няма да е така.
Двете нации имат къде-къде по-сериозно историческо съперничество, отколкото във фугбола. То датира далеч назад във вековете - войната за независимост на Нидерландиите (1568 - 1648). Всичко започва с инцидент при катедралата в Антверпен (дн. Белгия), който довежда до бунт на протестантите калвинисти (каквато е най-разпространената религия в Ниските земи) и унищожение на църкви и изображения и статуи на католическите светци. В резултат на това Светият престол в Рим произнася смъртна присъда за цялото население на северните испански провинции по това време (около 3 милиона души), а крал Филип II пристъпва към изпълнението. След 80-годишни кръвопролития с политически, икономически и религиозен подтекст Република Обединени провинции (дн. кралство Нидерландия) се обособява от Испания.
Парадоксално, на футболното поле Холандия и Испания почти не са се срещали. За разлика от повечето финали на световно, в които съперниците имат богата история на сблъсъците помежду си (като Франция - Италия, Франция - Бразилия, Бразилия - Италия, Германия - Аржентина), то „червените" и „оранжевите" никога не са се срещали помежду си на голямо първенство. Единствените им официални срещи са при двете разменени победи в квалификациите за Евро'84 през 1983 г.
Общата статистика от осемте им двубоя е минимално в полза на „лалетата" - 4:3 победи и 1 равенство.
Първият мач помежду им (без да броим срещата на Олимпийските игри през 1920 в Белгия, завършила 3:1 за Испания) е контрола, играна през 1957 г. в Мадрид. По това време европейският футбол е категорично доминиран от Реал и в националния отбор блестят Франсиско Хенто и Алфредо Ди Стефано. Освен натурализирания аржентинец Ди Стефано, който е играл и за колумбийския национален отбор, за испанците се състезава и друг космополит - роденият в Будапеща нападател на Барселона Ладислао Кубала, който преди да играе за родната Унгария, се е подвизвал и в националната селекция на Чехословакия. Към тези тримата звезди трябва да прибавим и още един играч на Барселона - младият Луис Суарес, който седем години по-късно ще донесе европейска титла на „Ла Фурия". На фона на всичките звезди на иберийците Холандия все още е никой във футбола и закономерно губи с 1:5, а големият Ди Стефано реализира хеттрик.
Чак през 1973 г. двете страни ще се срещнат отново. Тогава нещата вече стоят по доста по-различен начин, тъй като домакините от Холандия разполагат със считания за най-силен национален отбор по това време, а Аякс гази по европейските терени. С Крол, Реп, Хаан, Кайзер и най-вече легендарния Йохан Кройф „оранжевите" печелят победа, която обаче не идва никак лесно за тях, тъй като третият решителен гол, дело на самия Кройф, идва чак в 90-ата минута.
Традицията домакините да побеждават се запазва и при следващата приятелска среща в град Виго през 1980 г. Тогава Испания печели с единствен гол на резервата Дани, а мачът е част от подготовката за неуспешното и за двете страни Евро'80. След него впрочем Холандия навлиза в осемгодишна криза и й предстои да не играе на голямо първенство чак до Евро'88.
В квалификациите за европейското първенство през 1984 г. във Франция „фурии" и „лалета" попадат в обща група, като отново си разменят по една домашна победа, а голът с цената на 2 точки (колкото се присъждат по това време) в Ротердам е дело на 21-годишния Рууд Гулит, който по-късно ще вземе „Златна топка" и ще стане един от най-великите холандски футболисти за всички времена. Двата фаворита в групата завършват с равни точки, допускайки само по едно реми - съответно испанците с Ейре и холандците с Исландия. Преди последния мач Испания - Малта нещата изглеждат решени в полза на „оранжевите", тъй като головата им разлика е 22:6, а на конкурентите им едва 12:7. Иберийците се нуждаят от победа с 11 гола разлика и... я постигат - 12:1. Мачът е очевидно уговорен, което едва не довежда до най-голямата криза в отношенията между двете страни от Нидерландската революция, за която стана дума, насам.
Следващата среща е отново приятелска - през 1987 г., преди „лалетата" да спечелят безапелационно Евро'88. Мачът в Барселона завършва 1:1, а Гулит не пропуска отново да се разпише срещу превърналите се в негови традиционни клиенти испанци.
Почти на предела между ХХ и ХХI век - на 15 ноември 2000 г. двете национални формации играят отново помежду си в Севиля и за пръв път победител е отборът-гост. Холандия печели с 2:1 с голове на Франк де Бур и Джими Флойд Хасълбенк, а в редиците на домакините са титулярите и до днес Икер Касияс, Карлес Пуйол и Шави Ернандес. При „оранжевите" няма никой, който все още да е в националния отбор десет години по-късно.
При последната до момента среща в Ротердам през 2002 г. „оранжевите" бият с 1:0, а отново автор на гол е защитникът и капитан Франк де Бур. На терена единствен от сегашните национали на двата отбора е Пуйол. Така Холандия повежда с една победа на Испания.
Кой знае, може би е време в неделя „Ла Фурия" да изравни баланса именно в най-важния мач от Осемдесетгодишната война насам...
