Американският спринтьор Ноа Лайлс върна олимпийската титла на 100 метра в родината си след 20-годишно чакане.
27-годишният атлет изпревари с миниатюрната разлика от 5 хилядни ямаеца Кишейн Томпсън в едно бягане, което ще се помни дълго.
Двамата завършиха с резултат от 9,79 секунди, но модерната система в Париж изчисли, че времето на Лайлс е с едва 5 хилядни по-бързо - 9.79.784 секунди срещу 9.87.789. Подобна разлика е неизмерима дори с фотофиниш.
Лайлс, който е световен шампион от първенството в Будапеща през 2023-та и бронзов медалист от Игрите в Токио на 200 метра, връща титлата в САЩ след агонизиращо дълго чакане, след като последната олимпийска титла в спринта за САЩ бе на Джъстин Гатлин в Атина преди две десетилетия.
Професионален договор вместо университет
Майката на Лайлс е сред хората, които не вярват, че синът ѝ ще стане голям спортист, но това започва да се променя, когато на 19 години Ноа и брат му Джоузеф подписват професионален договор с adidas, отказвайки предложението на Университета на Флорида за следване със спортна стипендия.
Лайлс започва да жъне успехи, но подготовката му за Токио 2020 се превръща в кошмар. Пандемията, масовите протести на движението BLM и отлагането на Игрите го вкарват в тежка депресия и е принуден да потърси помощ.
Депресията
"Изобщо не можех да тренирам - разказва Лайлс. - Постоянно имах паник атаки, сънувах Джордж Флойд (чернокожия американец, след чиято смърт започнаха протестите - б.пр.). Понякога имах пристъпи на неистов апетит, а понякога изобщо не ми се ядеше. В моменти на апатия просто лягах на бягащата пътека и прекарвах така часове."
Лайлс се консултира с лекар, който оценява състоянието му като тежко и му предписва антидепресанти. Спортистът започва да се чувства по-добре и се завръща към редовните тренировки. Но на Игрите в Токио достига само до бронз, а физическото претоварване и силните медикаменти, които приема, отново го сриват.
"Разбирах, че губя връзка с реалността, а понякога не разбирах дали е ден или нощ. Но в един момент реших за себе си, че просто искам да живея нормален живот. Помолих лекаря да ми спре хапчетата и да пробвам да се справя с помощта на психотерапевт и психолог."
Изглежда това дава резултат, а Лайлс решава да помогне и на други хора с подобни проблеми, като заедно с майка си създава благотворителна организация, която помага на чернокожи млади мъже и жени да преодолеят депресията.
