2020-а приключва и идва времето на обобщенията и равносметките.
Това е периодът, в който е подходящо да посочим и осмислим големите събития в тази непоносимо странна, луда, трагична година за спорта. Безспорно най-драматичната, която световният спорт е изживявал някъде от Втората световна война насам, както и най-непредвидимата и объркващата.
Въпреки всичко, сред спортните събития на 2020 г. имаше и множество красиви моменти на велики постижения и незабравими емоции. Имаше ги обаче и големите трагедии, и големия хаос около избухналата пандемия.
Ето основните събития, с които завинаги ще свързваме спорта през 2020:
26 януари: Трагичната смърт на Кобе Брайънт
Не е нужно човек да е голям фен на баскетбола, за да има представа каква фигура беше Кобе Брайънт за този спорт.
Легендата загина в катастрофа с хеликоптер в Калабасас, Калифорния, едва на 41-годишна възраст. За да бъде трагедията още по-голяма, в катастрофата смъртта си намери и една от четирите му дъщери - 13-годишната Джиана.
Глобална спортна икона, Брайънт беше от ранга на Меси, ЛеБрон, Кристиано, Джордан, Марадона, Пеле или Мохамед Али - беше си извоювал статута на фигура далеч извън рамките на своя спорт.
Кобе се отказа от активна кариера през 2016-а след пет титли на NBA и след 20 години изцяло с екипа на Лос Анджелис Лейкърс. Светът ще го запомни като един от най-великите и креативни реализатори в баскетбола.
Март: Прекратяването на спортните събития
Както толкова много други сфери в обществото, спортът беше съсипан от непознатата опасност на коронавируса и през март почти всички спортни събития по света бяха спрени - без яснота кога и как ще могат да се проведат.
В началото на годината заразата изглеждаше ограничена единствено до Азия, но не след дълго навлезе на Стария континент и предизвика смърт, здравна криза, месеци на изолация, както и пълен хаос в спортния календар.
Неохотно и със закъснение, мачовете в европейския футбол започнаха да се отлагат, за да последват месеци на неизвестност и тежки преговори по какъв начин да се играе футбол през пандемията.
Бяха взети неизбежните решения за отлагане на Евро 2020 и Олимпийските игри в Токио, а когато спортът се завърна към края на пролетта и началото на лятото, той вече изглеждаше много, много различно.
Май: Смъртта на Джордж Флойд накара спорта да поиска социална промяна
През месец май големите събития не се случваха по спортните площадки.
В края на месеца в САЩ афроамериканецът Джордж Флойд беше убит от бял полицай, а видеото от случая предизвика вълна от гражданско неподчинение в Щатите и в други точки на света.
Когато спортните събития бяха подновени, множество спортисти не пропуснаха да вземат отношение и да изразят съпричастност към зародилото се движение Black Lives Matter.
Футболисти, тенисисти, играчи по крикет и още голям брой спортни фигури коленичеха, следвайки жеста на Колин Каперник, добил популярност преди 4 години. Люис Хамилтън пък вдигна юмрук на подиума на Формула 1.
Надписът Black Lives Matter стана част от безброй спортни събития и се появяваше на фланелки и банери, както и по седалките на празните стадиони.
Разбира се, не всички бяха на едно мнение. За някои колениченето беше нежелан политически жест и акт на подчинение към идеология, вместо просто знак на солидарност с пострадалите от расизъм. Други се съмняват доколко протестите и призивите могат да доведат до значима промяна.
През декември привържениците на Милуол освиркаха собствените си футболисти, след като те коленичиха преди началото на мача срещу Дарби.
В Шампионската лига пък играчите на Истанбул Башакшехир и ПСЖ напуснаха заедно терена в знак на протест срещу расистка реплика от съдия - още един случай, който показа, че расизмът остава водеща тема в спорта.
22 юли: Първата титла на Ливърпул от 30 години насам
Едно дълго чакано събитие на Острова стана факт, макар и отложено допълнително заради коронавируса.
Когато английското първенство беше внезапно прекратено, Ливърпул на практика вече си беше осигурил първата титла в историята на Висшата лига.
Тя стана факт на 25 юни, рекордните 7 кръга преди края, когато Челси победи втория в класирането Манчестър Сити.
Като цяло, никой в английския елит не можеше да се опълчи на тима на Юрген Клоп през сезона и на 22 юли на "Анфийлд" трофеят вече беше над главите на мениджъра и футболистите му.
Капитанът Джордан Хендерсън получи купата от клубната легенда сър Кени Далглиш и "червените" най-сетне получиха възможността да отпразнуват трофея, който им се изплъзваше цели три десетилетия.
Празненствата обаче бяха лишени от пълния си блясък заради липсата на фенове на стадиона.
23 август: Требълът на Байерн Мюнхен
Дори по изключителните стандарти на Байерн, 2020-а беше историческа година, тъй като серийните шампиони на Бундеслигата се пребориха за всички възможни трофеи.
Изненадващият протагонист в този успех беше новият старши треньор Ханзи Флик.
Специално в Шампионската лига, триумфът на баварците беше абсолютно безапелационен: рядко се вижда даден тим да доминира така в най-силния клубен турнир в света.
Байерн стана първият отбор в историята, който печели Лигата с пълен актив от победи - 11 от 11 мача, и то със смазващата голова разлика 43:8 и почти по 4 отбелязани попадения средно на мач.
Очевидно нямаше как някой да заслужава купата повече от Байерн, което важи и за останалите две надпревари, в които тимът игра и спечели убедително - Бундеслигата и Купата на Германия.
Уникалното при Флик беше, че той пое отбора в движение след слаб старт под ръководството на Нико Ковач. На 2 ноември Байерн беше направо безнадежден и беше разбит с 5:1 от Айнтрахт в Бундеслигата.
Ковач беше уволнен, а досегашният асистент Флик беше назначен на пожар като временен вариант. От него се очакваше просто да стабилизира разклатения състав преди някой далеч по-именит и опитен наставник да бъде назначен като постоянен избор на ръководството.
Кой можеше да предвиди, че мюнхенци ще се възродят толкова бързо и ще постигнат толкова много още в същия сезон?
25 август: Лионел Меси официално поиска да напусне Барселона
В един от най-поразяващите мачове в историята на Шампионската лига, Байерн Мюнхен отнесе Барселона с 8:2 в Лисабон и изхвърли каталунците от турнира.
Историческата катастрофа нямаше как да мине без последици и съвсем очаквано доведе до края на краткия престой на Кике Сетиен като старши треньор.
Голямата бомба обаче дойде с новината, че клубната икона Лионел Меси иска да напусне чрез клауза в договора си, позволяваща му да стане свободен агент в края на сезона.
Отчаян от лошото управление на президента Джосеп Мария Бартомеу, Меси информира официално клуба за желанието си с прочутия бюрофакс - 11 дни след разгрома от Байерн.
Последва вълна от емоции, реакции и спекулации къде може да продължи кариерата си най-великият съвременен футболист. Клубът обаче оспори искането на играча с твърдението, че Меси е закъснял да подаде своята молба и трябва да изпълни и последната година от своя договор - а откупната му клауза от 700 млн. евро още важи.
Капитанът не се появи на тренировката на 31 август, но след няколко дни преговори потвърди, че остава за новия сезон. Той категорично отказа да влиза в съдебен спор с клуба относно договора си: "Това е клубът на живота ми, Барса ми даде всичко, аз също съм дал всичко на клуба. Никога не ми е минавала мисълта да дам Барса на съд".
Целият футболен свят очаква да види как ще се развие сагата и дали Меси ще напусне в края на настоящия сезон, когато каталунците вече ще имат нов президент.
15 ноември: Великолепната седморка на Люис Хамилтън
Това беше монументална година за звездата на автомобилния спорт.
Хамилтън се превърна в статистически най-успешния пилот в историята на Формула 1, като подобри рекорда на Михаел Шумахер от 91 спечелени състезания. Британецът взе седмата си световна титла, с което пък се изравни на върха с Шумахер и разпали с нова сила споровете кой от двамата заслужава да стои по-високо във вечната ранглиста.
Шампионски трофей №7 за Хамилтън дойде в особено важен период за него, в който той редовно призоваваше за борба срещу расизма и беше водещ глас на движението Black Lives Matter.
В година като никоя друга, британецът успешно комбинира ролите на спортна суперзвезда и публична фигура със силно изразена гражданска позиция.
25 ноември: Смъртта на Диего Армандо Марадона
Геният, обожествяван поне на няколко места по света, почина на 60-годишна възраст и потопи в скръб цялото земно кълбо.
Влиянието на Марадона далеч надхвърляше футболните му постижения - той беше много повече от гений с прилепена до крака футболна топка. Беше и неповторима личност, борила се десетилетия наред с вътрешните си демони и със зависимостта от алкохола и наркотиците.
Трагичното събитие беше последвано от дни на траур в Аржентина и в Неапол, а Наполи официално преименува стадиона си от "Сан Паоло" на "Диего Марадона".
И до днес не са престанали вълненията около последните часове от живота на Диего и трагичния край.
