Алджамейн Стърлинг защити безспорната титла в категория петел. 32-годишният американец победи временния шампион Пьотър Ян в дългоочаквана битка на UFC 273 във Флорида през уикенда. В първия им двубой преди година руската ММА звезда доминираше, но вкара непозволен удар и загуби с дисквалификация. Този път всичко беше различно и нямаше забранени удари.
Руснакът се бе подготвил отлично за сблъсъка със Стърлинг, но това не се оказа достатъчно, въпреси че мачът обаче беше изключително равностоен, а според мнозина специалисти и фенове Ян е бил ощетен.
Последният му тренировъчен лагер беше в Тайланд под ръководството на австралиеца Шон Кобер, който е с отлична репутация в ММА средите и работи с редица източни бойци, като Хамзат Чимаев, Рафаел Физиев, Магомед Исмаилов, Дамир Исмагулов, Ярослав Амосов, Майрбек Тайсумов, Анатолий Малихин и др.
Пьотър Ян обаче е голямата му слабост, а чувствата са взаимни.
***
Кобер е бивш ръгбист, след което става военен. Прекарва шест години в австралийската армия и участва в редица горещи конфликти.
"Върнах се от Афганистан през 2011 г. - разказва той. - Армията ме направи дисциплиниран и подреден. Когато осъзнаеш, че смъртта те дебне отблизо, това те учи да използваш времето си разумно. До 25-годишна възраст бях написал три завещания. В Афганистан неведнъж попадах в ситуации, в които животът ми висеше на косъм. Знаех, че сме на опасна територия. Преводачът ни беше убит, някои загубиха крайниците си, други бяха простреляни. Случиха се много неща и често бяхме лице в лице със смъртта. Сега това ме кара да се наслаждавам на времето си и да извличам максимума от всеки ден от живота си. Оттам идва моята дисциплина. А дисциплината - това е свобода. Влязох в армията през 2006 г. и се уволних шест години по-късно. Шест години на командировки, полеви учения, курсове, мисии. Военният живот изигра огромна роля за това какво представлявам сега.
Винаги бичам да контролирам какво се случва около мен.
Ако не виждам цялата картина, тогава търся необходимата информация. Защото ако пехотинецът не разбира намеренията на командира, тогава му е трудно да изпълни задачата. Но ако вижда цялата картина, това му позволява да поеме инициативата за намирането на най-добрия начин за постигането на целта, както и да приоритизира правилно.
В ресторантите автоматично търся място, което ми позволява да виждам цялото пространство, включително входовете и изходите. Седя с гръб към стената, защото това ми позволява да контролирам ситуацията. Когато бях снайперист, една от задачите ми беше да наблюдавам, записвам и докладвам ежедневно за всякакви движения и закономерности. Научих се да "хващам" всичко, дори и най-малките неща.
Точността е от първостепенно значение за мен. Ако имам среща, се подготвям и винаги пристигам по-рано. Неведнъж съм попадал в ситуации, в които даден човек пропуска някакъв срок и това засяга всички. А в армията понякога това води до опасни последици - например налага се да останем на някое място по-дълго от планираното, което позволява на врага да се подготви и да организира атака. Както казва един приятел: "Никой няма право да се е**ва с времето на другите!"
Дадена задача или мисия не може да бъде изпълнена, докато не сте напълно подготвени за нея. След дълги дни на патрулиране, преодоляване на умората, свързана с прилива на адреналин от престрелките, последното нещо, което исках да направя, когато се върнех в базата, беше допълнителната работа. Всеки, който е бил в тази ситуация, ще ви каже, че това те изцежда до последната капка. Всичко, което исках, беше да спя. И тук влиза в действие дисциплината. Почистване и поддръжка на оръжията, ремонт на техника, подготовка на вода, храна, аптечка, амуниции, запознаване с подробности около мисиите, всякакви корекции.. Списъкът може да продължи.
Две седмици след пристигането ми в Афганистан попаднахме на засада, а командирът ни беше прострелян. Животът ни беше заложен на карта и трябваше да направим необходимото, за да поставим ситуацията под контрол. Извадихме късмет, че самоделните взривни устройство не унищожиха и останалата част от четиричленния ни снайперистки екип... На следващия ден отново излязохме на патрул - с изключение на ранения командир, който беше евакуиран. Не знаехме в какво състояние е и дали ще го видим отново жив. И тогава изстрел от картечница разрови земята между мен и другарите ми. Стрелецът пропусна само с няколко сантиметра.
След това не можах да спя добре две-три седмици. Беше ми трудно да се примиря с факта, че не знаем какво ни очаква зад ъгъла и че всяка следваща крачка може да ми е последната.
Една от задачите ми беше да избирам най-подходящия маршрут. Такъв, по който да не загинем или да не останем без крайници. Най-големият ми страх не беше, че мога да попадна под обстрел, а да не направя грешка, която да коства живота на другар.
Тъй като безсънието и безпокойството ме изтощаваха, осъзнавах, че трябва да контролирам ума си, преди той да ме унищожи.
Поех контрола върху мислите си и се съсредоточих върху това, което беше в моя контрол, а не върху това, което е извън него. Тази проста промяна във възприятията ми позволи да остана нащрек, фокусиран и готов за битка. Аз съм човекът, който съм днес, не заради тези събития, а заради начина, по който отговорих на реалните заплахи за живота ми.
Никога няма да забравя датата 4 януари 2011 г. Бях на 25 и на третата си операция в Афганистан. Поради редица обстоятелства нашият снайперстки екип от четирима беше намален до двама стрелци и един инженер. Докато бяхме на наблюдателна позиция, бяхме хванати в капан. Раниха единия от нас, а аз хвърлях гранати и давах указания къде да се прицелят, като същевременно се опитвах да спра кървенето на ранения.
Гледам да не мисля често за моменти като този, но с годините спомените продължават да изникват в главата ми. Някои спомени избледняват, но други ще останат с мен завинаги.
Важно е да си спомням събитията, които ме формираха. Повечето хора в развития свят никога няма да изпитат ужаса на войната, но приятелствата, които се раждат, остават за цял живот. Винаги ще бъда благодарен на воините, с които съм служил, и особено на тези, с които съм воювал рамо до рамо. Веднъж войник - завинаги войник! Никой не е над теб, никой не е под теб. Всички са равни. Всички са братя!"
Такъв човек тренира Ян и доста други ММА бойци.
Специално Пьотър го преследвал дълго, преди да започне сътрудничеството им. "Преследваше ме със скутера и постоянно повтаряше: "Тренер, тренер, искам да работим заедно!" Но тогава имаше десетина хиляди последователи в социалните мрежи, а днес са милиони", смее се ветеранът от Афганистан, спомняйки си миналото.
