На 1 юли Абусупян Магомедов (25-4) ще се изправи срещу Шон Стрикланд (26-5) в главното събитие на вечерта на турнира на UFC в Лас Вегас.
Това е доста невероятно, като се има предвид, че Абус е прекарал само 19 секунди в октагона в най-престижната ММА дивизия през последните пет години. Освен това не е популярно медийно лице, няма тлъсти спонсори и т.н.
Дори самият той не може да обясни адекватно как се е стигнало до битката с толкова известно име като Стрикланд. Магомедов не е звезда дори в родния си Дагестан, който е напуснал още като ученик, за да заживее в Германия.
"За мен самия това беше голяма новина. От една страна мога да разбера тези, които бяха недоволни, че получих такъв шанс. Но от друга проведох три подготовки за нищо - разказва Абус. - Единият съперник се отказа и не можаха да му намерят заместник, а после същата случка. И тогава ми се обади Али Абделазиз и ми каза: "Аз съм в този бизнес от толкова много години и никога не съм виждал нещо подобно. Искат да ти организират битка със Стрикланд в основното събитие на вечерта във Вегас. Готов ли си за това?". Естествено, че бях. И на следващия ден целият свят говореше за това.
Не знам точно какво са видели в мен, но аз общувам директно с Мик Мейнард (един от мачмейкърите на UFC - б.пр.). В добри отношения сме, защото независимо кого ми предлага, аз винаги се съгласявам в много кратък срок. Мисля, че той оценява това по достойнство. Като цяло след тези две-три битки, които се провалиха, ми обеща да ми намери противник. А сега, за да изкупи вината си, вероятно, ми предостави такъв огромен шанс."
Дагестанецът е известен с дългите си ръце, които достигат до коленете му. Обсегът му е около 213-214 см, което го прави много труден опонент и за най-опитните бойци.
"Моят план за битките винаги е приблизително един и същ - споделя за тактиката си срещу Стрикланд той. - Трябва първо да накараш съперника да влезе в бой, да осъществиш натиск и след това да изчакаш и да се възползваш от момента си. Същевременно трябва да го направиш и зрелищно за публиката."
В интервюто си Магомедов говори и за живота в Германия и колко строги са законите в страната.
"Смятам, че тук има един проблем. У нас ако имаш връзки и ти трябва някакъв документ, можеш бързо да се сдобиеш с него. А тук каквито и връзки да имаш, какъвто и тигър да си, трябва да се движиш по техния план. И всичко е само на хартия. Вече четири пъти съм се местил тук - на всеки две-три години - и изхвърлям по 50-60 килограма хартия. Просто е, не знам... Обичат хартията, а дори само хартиените им рекламни листовки сигурно са няколко килограма за месец. Това е сред основните минуси тук, макар че колкото повече живееш в Германия, толкова повече недостатъци забелязваш.
Тук можеш да излезеш от затвора, да не платиш 10 евро данък и да се върнеш в пандица за осем години, да речем.
И тогава няма да те пуснат нито предсрочно, нито за добро поведение. Ще си седиш и ще гниеш до последно. Който се опита да мами с данъци тук, накрая го закъсва. Веднага щом започнеш да печелиш сериозни пари, всички започват да те притискат с данъци. И започваш да се чудиш дали да останеш или е по-добре да заживееш някъде другаде, за да спестиш малко пари. В Дюселдорф, ако си сам човек, можеш да живееш нормалто с около 3000 евро.
В Германия държавата първо ти помага, а след това, като започнеш да печелиш, идват при теб и те притискат максимално: "Дай ни 45%, брато!" И няма мърдане. Общо взето в Германия няма да те оставят да забогатееш, но няма и да те оставят да умреш от глад. По-добре е да не разклащаш лодката, да си ходиш на работа по осем часа, да се прибираш у дома и да знаеш, че ще отидеш на почивка веднъж годишно. Германия е идеална страна за пенсионери. Като остарее човек, трябва да отиде да умре там."
Историята с българина.
"Бия се в Бундеслигата, немското отборно първенство. Бяхме на гостуване и първата битка беше при 57-килограмовите. Срещу нашия - латвиец или литовец - беше един българин. И българинът победи доста по-младия от него съперник. След като спечели, започна да се перчи и да го унижава все едно е купчина тор. Целият ни отбор скочи, а той се огледа точно в мен - в най-големия от всички. И идва този дребосък, гледам го надолу, а той ми крещи: "Ей сега го закъса!"
Исках да го попитам защо се държи така. Нашият беше младо момче, което заслужаваше повече уважение. Само това исках да направя, но той се нахвърли върху мен толкова злобно, че даже се изплю на брадата ми. Тогава вече щях да го изям с парцалите. Направих крачка назад и го ударих в лицето.
Започна съдебен процес, но дори не се явих в съда.
Понеже едно време исках да отворя охранителна фирма, проучих добре алинеите на закона. Ако в Германия те наплюят, значи си нападнат и можеш да отговориш. А ако са те обидили словесно, можеш да отговориш и ти така, но без да се биеш. Затова се надявах на съдията, че ще прояви разум. В крайна сметка платих глоба, болничния му за три дни и разноските по делото. Това се случи през 2015 г. Иначе след шамара го изнесоха на носилка. Този българин се биеше в Бундеслигата от 15 години и вече беше плюл съперник, за което го бяха вадили за два сезона. Надявах се, че съдията не е глупав и ще види това, но той просто е бил бесен от неявяването ми и аз го отнесох."
