Джордж Флойд. Ахмад Орбри. Бреона Тейлър. Ерик Гарнър. Стивън Кларк. Филандо Кастил.
И това са само няколко от имената.
Неведнъж още едно име можеше да бъде добавено към гореспоменатите. Кое ли? Това на Гари Шефилд.
Първият път, в който се сблъсках с полицейското насилие бе през 1986-а, когато бях на 18. Бях с чичо си Дуайт Гуудън - тогавашния Майкъл Джордан на бейзбола, и с няколко негови приятели, с които гледахме баскетболен мач в университета в Южна Флорида. Мачът свърши и ние си тръгнахме с общо три коли. Тогава ни спряха без никаква видима причина. Полицията задържа чичо ми, сложи му белезници и го просна на земята по лице.
В онзи момент не виждах полицаи, виждах мъже в униформи, които безпричинно тормозят чичо ми. Инстинктивно, се затичах към тях с пълна сила. Бяха петима или шестима. Няма смисъл да ви казвам, че не приключи добре за мен, нали?
Можеше да бъда убит.
Продължиха да ме налагат безмилостно, биеха ни с фенерите си. Но явно не бяха задоволени, затова ни натовариха в патрулката, заведоха ни на изоставен колодрум, където продължиха с побоя, докато синьото не изби под черната ни кожа. Едва след това ни арестуваха. После ни лепнаха и пробация. Полицаите се отърваха без последствия. Впоследствие се чувствахме толкова отвратително в Тампа, че трябваше да се преместим в Сейнт Пийт.
В доста по-скорошен случай, през 2015-а, карах белия си Ролс-Ройс от Тампа до Маями - пътувах с приятелите си Уинки Райт и Стив Монро за благотворителен турнир по голф. Пушех пура и помахах на полицай, когато минавахме покрай патрулката му, след което той ни спря.
Полицаят ме разпозна и ми каза, че ми бил фен, но скоро изчезна. На негово място се появиха пет полицейски коли и екип К-9.
Претърсиха всичко.
Ровичкаха из целия ни багаж насред магистралата. Тъй като смятах това за незаконно, започнах да снимам с телефона си. В един момент ми казаха, че не съм можел да снимам, защото това било "криминално разследване".
Един от полицаите беше толкова настоятелен, че ме хвана за ръката, и двамата застанахме на сантиметри един от друг. Казах му: "Ще броя до три и по-добре да си ме пуснал дотогава." Той го направи, след което ни каза, че сме свободни да си вървим.
Отново - можех да бъда убит.
Тъжната реалност е, че моите истории не са уникални. Те не са специални, нито съм аз. Това, което се случи на Джордж Флойд, съвсем спокойно може да се случи на мен и на други. И то доста често.
Нещото, което направи смъртта на Джордж Флойд повратен момент в историята на тази страна - това, което го различава от останалите безброй убийства на безименни чернокожи, беше, че този път се случи пред очите на цялата безчувствена нация.
Видяхме как един човек поема последната си глътка въздух. Всички ние станахме свидетели на един съвременен линч.
По време на 22-годишната си професионална кариера са ми казвали, че много говоря и че изказвам противоречиви тези. Никога не съм се срамувал от това. Не съм се притеснявал и да покажа расизма, когато го видя, дори и никой да не застане до мен.
Затова сега ви питам: Вече вярвате ли ми?
Защото тогава бях сам. Но сега сме заедно и затова споделям историята си.
Тези неравенства не са нищо ново за чернокожите. Но за белите, за привилигированите, това си е цяло откритие. Изведнъж бяха принудени да отворят широко очите си и да погледнат на живота през тези на цветнокож.
Сега е нашето време - нашето време да довършим божията работа. Сега не е време за празни обещания и заучени фрази. Това е моментът да превърнем трагедията в триумф. Наша отговорност е да сложим край на годините системен расизъм, потисничество и дискриминация.
Всичко приключва сега. Приключва с нас. С всички нас.
*Гари Шефилд е бивш бейзболист (1988 - 2009 г.), шампион от Световните серии през 1997 г. с отбора на Флорида Марлинс. Шефилд е и деветкратен участник в Мача на звездите. В момента работи като агент.
