За да не остават въпросителни от заглавните думи - българин в Националната баскетболна асоциация на Америка си е невероятно постижение отвсякъде и повод за гордост, но повод ли е и за размисъл? Определено - да!
Той е едва вторият наш състезател отвъд океана, а за първия е казано всичко. Но все пак да напомним - Георги Глушков прелита над Атлантика през далечната вече 1985 година, за да играе макар и само сезон за Финикс Сънс, като става и първият въобще източноевропеец, привлечен в Лигата на извънземните.
38 години по- късно с огромни крачки и надежди (съвсем заслужени и реални) Александър Везенков ще опита да остави трайна следа и да прокара иначе немислим досега път към т. нар. баскетбол от друга планета.
Но да се върнем на поводите за размисъл - постижението на скромния наш спортист не бива да ни бъде повод за замъгляване на погледа и да е единствената гледна точка като на нация със спортни претенции, традиции и самочувствие (макар и поизбледнели вече).
Затова нека погледнем успеха от друг ъгъл, а именно от ъгъла, който хвърля светлина върху пътя на Везенков дотам и съответните изводи и въпроси, който този път ще ни накара да си извадим и зададем.
За никого не е тайна, че Саша, както го наричат в Америка, не е проплакал в българско родилно отделение, а ако има случайно хора, дето са били поставени в заслон от медийния шум и не знаят - Везенков е роден и израснал в Кипър.
Баскетболното явление на Европа играе за родината си, която отдавна не играе главна роля на баскетболната карта, въпреки че разполага с гръцко и кипърско гражданство. Силна проява на семейни ценности и патриотизъм - отново повод за гордост за нас.
Но дотук! Поводите за гордост за нас приключват с това, че Александър защитава цветовете на българския трибагреник.
Новото попълнение на Сакраменто Кингс не е направило и една "баскетболна" крачка от развитието си на родна земя и може би именно затова сега е там, където го искаха толкова много - под най от най- световните прожектори, които светят само за избрани и за да си там, значи си нещо специално. Обаче ние не успяваме вече от много лета да създадем нещо специално, тук, на родна земя, нещо за което светът да каже "УАУ"...
Че българският спортен ген и талант са нещо специално, светът отдавна е убеден,но сам по себе си е недостатъчен - специалното нещо има нужда от нещо друго, за да блесне, нещо, което да му начертае пътя към прожекторите с по-особена светлина.
Нещо, което да го подготви, излъска и продаде там, дето е световният спортен престиж. Отговорът е прост - система. Всеки знае каква е нейната дефиниция - взаимносвързани елементи, които работят заедно в определен ред и подчинени на определена концепция и последователност, имат за цел постигането на определен резултат.
Поглеждайки "на ангро" системата, която явно куца, за да създаде елитен български спортист, можем да отделим с лекота нейните основни съставящи я части - учебни заведения, спортни клубове, общини и Министерство на младежта и спорта, разбира се. И тук някъде нишката не само се къса, ами май сме забравили къде, аджеба, сме я скрили и от себе си... Но нека разгледаме системата отблизо, елементите един по един, кратко описани, признавам, че може да има малко ирония :
Спорт в детски градини - търговия с детски мечти и наивност, уроци от по 30 минути и такси от по толкова и нагоре лева.
Училищен спорт (тук описанието може да претърпи някаква дълготрайност) - заметен под килима и с никаква функционална насоченост към спортното, или ако щете, към здравното развитие на учениците. Кратко описание на системата за физическа дееспособност на МОН и малко ретроспекция - допреди 4 години учениците от българските училища имаха в своите нормативи за изпълнение такива от 50 метра гладко бягане за оценка на скоростните качества и 600 метра совалково бягане за оценка на издръжливостта, като за момичетата последното бягане беше 300 метра.
През 2019 година беше създадена нова система за оценка на същата дееспособност, в която съществуват вече нови граници на бяганията, а именно 30 метра гладко бягане и 200 метра (!) бягане за издръжливост. Експертна група изпита студенти (!) от Национална спортна академия, след това седна, извади калкулаторите и сметна по алгоритъм ли, формула ли, неясни за никой, нова система за оценяване от 1 до 12 клас (!).
Какво и колко общо имат един студент от спортен (!) университет и обикновено дете, може би и тук експерти трябва да отговорят.
Удивителните в скоби взеха да стават натрапчиви, но поне тук си има норматив, пък бил той и....какъвто и да е. Снижили сме натоварването на децата, а и с нищо не го увеличаваме през годините, само цифрите се променят, базирани на вече (не)познатите ни алгоритъм или формула...
В спортните игри, които се изучават в училище, нормативи няма (а може и да е за добро) - просто са изброени неща в учебните програми, които ученикът трябва да владее. Една дума и за ученическите игри и състезания - отдавна са се превърнали в такива за амбициозни учители и директори, а в останалата част деца от училища може и да не разберат, че имат право на участие в състезание.
Спортни клубове - търговия на едро и дребно: на едро - такси за членство, на дребно - талант, който има място в представителния отбор. Връзка с училищен спорт - почти никаква.
Общини - през 4 години (!) по няколко топки, екипи, пребоядисване на стари площадки и игрища, кебапче, кюфтенце, лютеничка, пастичка... толкова. Точността на общинското отношение през четири години е изключителна и рядко или почти никога не търпи изменения. Поне минава по- често от Халеевата комета.
Министерство на спорта - може би "най-неветровитото" министерство от всички на родна територия. Какъвто и скандал да стане, в каквото и състояние да е спорта и младежта, спортното перпетуум-мобиле си се "движи"....Министри служебни, министри редовни - всички идват с гръмки цели, но посоката рязко се променя след определено количество служба, може би несходство с кормилната уредба.
При автомобилите, кормилната уредба се ремонтира най- често като се подменят "накрайниците" на определени километри или години, новите такива минават "реглаж" и автомобилът отново се връща на пътя...
Успех на Везенков, той си е "УАУ", ама ние колко имаме за мислене.....и ако нищо не измислим, поне да приемем закон, който да разрешава изнасянето на качествен генетичен материал в съседните ни държави.
