"Винаги съм смятала, че съм добър човек с лек характер. Та вие не го ли усетихте, когато най-учтиво ви отказах това интервю?".
Бяха ме предупредили, че когато звънна на Татяна Лолова по телефона, ще чуя "приятен ден и довиждане". Но един елегантно написан есемес и възможността тя сама да избира дали да се срещнем наклониха везните в моя полза.
"Първоначално си помислих, че ме каните на кафе... Попитах внуците и те ми казаха: "Бабо, как може да не знаеш Webcafe"...
В навечерието на Деня на лъжата, с Татяна Лолова съвсем наистина отидохме на кафе - на любимото й място - там, където е обсъждала ролите си с режисьора Гриша Островски, където е празнувала премиерите си и където се пресичат линиите на живота й.
В ресторант "Happy" на столичния булевард "Г. С. Раковски" си говорим за усмивките, приятелствата и неразказаните й спомени. Казва, че за нея този ресторант е място за щастие.
Мястото се намира близо до Сатиричния театър - там, където Татяна Лолова е играла от втората си актьорска година в екип от ентусиасти с минимален брой актьори.
"Професор Стефан Сърчаджиев създаде Сатиричния театър с много настроение и голяма увереност. Знаеше, че това ще е нещо, което да се хареса. И наистина така стана - защото това е Сатиричен театър, в който има много смях", спомня си Лолова.
Снимка: Мирослава Дерменджиева
"Когато основахме театъра през 1956 година, това бе нещо ново. Почти всички бяхме непознати. Георги Калоянчев бе наскоро завършил ВИТИЗ и беше актьор в Народния театър. Стоянка Мутафова също бе там. Една прекрасна трупа от Народния театър бяха избрани от професор Сърчаджиев, а друга част - от неговия клас. Аз затова и често казвам, че моят учител ми беше шеф. Така станах част от смеха и забавата".
По това време интересът към театъра е огромен. Зрителите са щастливи, ако успеят да се доберат до билет. Опашките за Сатиричния театър се вият по цялата „Раковска" до площад „Славейков".
Онази, другата София
Мястото, на което се намираме, е ценно и по друга причина - зад гърба ни е „Сълза и смях" - първоначално там се е намирал Сатиричният театър. Наблизо е и бившата първа девическа гимназия (днес 7-о училище), където е завършила. "Наблизо е и любимият и храм - красивата църква "Свети Седмочисленици" с живописната градинка.
"Обичам тази част от София. Има си градинка, където млади и стари се чувстват добре, а ние с вас говорим за смеха. Няма нищо по-тъжно от тъжния човек. Няма нищо по-хубаво от това да имаш желание, настроение, да си усмихнат. Усмихнатият човек е красив човек, независимо от природните си черти. Един намръщен човек, дори да има хубави черти, не проличават", казва ми Лолова.
Разговорът ни прескача от спомен в спомен.
Снимка: Мирослава Дерменджиева
Родена е в София. От руско-украински произход е, губи и баща, и майка си рано. Отгледана е от леля си, а след това, казва, че я поемат учителите й, НАТФИЗ и сцената.
"Актриса съм, откакто се помня, а се помня от 3-годишна. Даже не знаех какво значи думата, когато поисках това да е професията ми", разказва Лолова.
Вярва, че е родена за драматична актриса и се определя като такава, въпреки че по-често я виждаме в широк диапазон на комедийно-сатирични роли.
Това й носи неистова популярност.
Още с влизането в ресторанта ни заграждат тълпа фенове, които искат селфи с голямата актриса. Госпожа "Не", както я наричат в актьорските среди, наистина обича почитателите си и колкото и да не харесва селфита, все пак се снима с тях.
Докато говорим, Лолова се усмихва непрекъснато. Казва, че никога не се е замисляла какво я кара да се усмихва и може би затова го прави много.
Усмивката на младите мъже
"Много обичам, когато вървя по улиците да се разминавам с млади, красиви, усмихнати мъже. Ще си кажат сега: "Аууу, виж я тази. Защо мъже, да не мрази жените?". Защото за да видиш млад, красив, усмихнат мъж, който доближавайки те се усмихва и казва "Добър ден! Благодаря ви за всичко" и те отминава, без да иска да прави селфи с тебе (една мания, която е много мъчителна за популярните лица) - това е много по-различно от това жена да ти каже добър ден. За жените е нормално да те познаят, защото главно те са публиката в театъра", казва актрисата.
Според нея жените обичат театъра повече от мъжете, а вярва, че да си театрална публика е повече от професия. Публиката е тази, която обича, взира се, разбира, следи театъра. Избира на кое представление да отиде, оценява го след това. Разговаря за него или го предлага на приятели. Публиката познава авторите, търси другите им пиеси, другите творби.
Снимка: Мирослава Дерменджиева
"Когато играя, колкото и да ми е било тъжно, отивайки към театъра, когато се срещна с публиката, осъществявам човешкия контакт. Няма нищо по-хубаво от тази връзка. Това е да присъстваме на нещо, на което ни е приятно на нас на сцената и на тези, които са решили да посветят вечерта си на театъра", разказва тя.
Лолова подкрепя мнението на актьора Камен Донев публиката да не крещи "Уау" в залата. "Макар да е като нашето "леле", "олеле", то е чуждо, от друга страна. Смятам, че колкото и да се уеднаквяват хората, трябва да запазим нещо уникално и различно, като езика си. Дори във възклицанията. Нека да се обичаме като един народ в целия свят, но да имаме своите разлики, които ни правят богати. Иначе еднаквото е скучно".
Днес Татяна Лолова е едно от най-разпознаваемите имена в българския театър. Обратно на разбирането, че в България всичко се случва с връзки, тя подчертава, че всичко е постигнала сама, но с подкрепата на учителите си. Благодарение на тях попада в Драматичния театър в Русе - „Сава Огнянов". Макар че актьорът, на когото е кръстен театърът, е починал преди раждането й, той й е толкова любим, че на него кръщава сина си, а после това име носи и внукът й.
„Тъжното на актьорската професия е, че ти си, докато си. Когато изчезнеш, полека-лека те забравят и те няма. Но ето на - един актьор, тръгнал си преди да се родя, живее в имената на моето поколение", казва Лолова.
"Валерко, ти си кон гениален"
Татяна Лолова обича морето. Това е и една от най-силните връзки между нея и големия преводач, поет и драматург Валери Петров.
"Една от най-хубавите ни срещи беше на едно празненство на фондация, в "Албена". Той беше един от поканените и се прочу, защото всички го търсеха. "Аууу, никъде го няма", казваха всички. Тогава дойде един човек и ни заведе до брега на морето - една малка точка се виждаше в дъното на хоризонта. Главата на Валери Петров, който се оказа страхотен плувец", разказва Лолова.
Това колко обожава Валери Петров си личи по думите и погледа й, когато говорим за него. Четял пиесите си напевно, а не като актьор. А когато бил в тежък период от живота си, направилнай-хубавите преводи на творчеството на Шекспир. "Когато го видях му казах "Валерко, ти си кон гениален" във връзка с преводите на Шекспир. И той ми каза "Да, аз съм коня".
За тази смешка се сеща години след последния й разговор с Валери Петров.
Снимка: Мирослава Дерменджиева
Мястото, на което се намираме, я връща и към други спомени. Точно тук се срещнала с режисьора Гриша Островски, след като той се върнал от Париж.
„Отивам на срещата, той закъснява много. Казвам си: "Ей, отиде в Париж и се самозабрави". Отсреща гледам един студент с една чанта през рамо ми маха и си казвам: "Тия студенти, какво е това лудо самочувствие? Къде се намира, че ми подмахва". Вглеждам се и гледам Гришата! Аз не помръднах, той идва гледам Гриша в лудо настроение и младост", разказва Лолова.
Малко след това тя предлага на професор Пламен Марков да работи под режисурата на Гриша Островски в пиесата на Самюел Бекет "Щастливи дни".
"Бекет е писал тази пиеса за мен. И наистина има едно описание, в което съм описана абсолютно. "Около 50 година с едра гръд, с руса коса...", шегува се Татяна Лолова.
С всяка нейна дума имаш чувството, че си на представление, в което тя играе поредната слънчева роля.
А сега, готова ли сте за драматична роля? - питам Татяна Лолова. "Много е тъжен света и вече не знам дали ми си играе много тъжна, драматична роля. Искам хубава роля", казва тя и ме хваща под ръка. А пред нея изскача поредната непозната: "Познах Ви още в гръб, госпожо Лолова, обожавам Ви!
