След като получи "Оскар" за "Колкото-толкова" през 1997 г., Хънт изостави шумната кариера заради семейството. Сега обяснява защо го е сторила...
Преди десет години Хелън Хънт беше една от най-популярните водещи актриси в Холивуд - класическа калифорниска блондинка с неприкрит интелект, секси излъчване, самоувереност и предразположение към хапливи къси реплики, които убедително укротяваха титани на екрана като Джак Никълсън, Мел Гибсън и Ричард Гиър.
От 2001 г. насам обаче тя е заснела само пет филма - и всички те са относително скромни проекти, често получили спорни оценки от критиците. Ако изключим малкото набези на театралната сцена в Лос Анджелис (в декемврийската постановка на "Много шум за нищо" в Шекспировия център на Лос Анджелис) и Ню Йорк (извън-бродуейската нова адаптация на "Нашият град"), тя изглежда удовлетворена от поредното оттегляне в личния си живот.
Майка у дома, майка и на екрана
Сега на екраните в Лос Анджелис и Ню Йорк излиза "Всеки ден" - кротка драма за човешките взаимоотношения. В нея Хънт играе силно наранена жена, мъчеща се да се грижи за двамата си синове и болния си баща (Брайън Денехи), докато преодолява притесненията, че нейният съпруг - тв сценарист (Лив Шрайбър) има връзка със своя секси колежка (Карла Гуджино).
През април тя участва заедно с Денис Куейд и Ана-София Роб в Soul Surfer, историята на тийнейджъра-сърфист Бетъни Хамилтън, който губи ръка след нападение на акула. А в края на лятото Хънт се надява да започне режисурата на сценарий, автор на който е тя самата - за бурната и все пак комична съпротива на майка, когато синът й отива в колеж.
Облечена в дебел елек и високи до коленете ботуши - облекло, по-подходящо за каньон, отколкото за среща с киножурналисти, Хънт леко настръхва при твърдението, че последният й филм е доказателство за умерено завръщане към водещи роли.
По думите й тя просто е била съблазнена от перспективата да работи с Шрайбър, както и от интимността в сценария на автора и режисьор Ричард Ливайн, базирана на собствените му изживявания като сценарист на драматичното реалити-шоу "Клъцни-срежи".
Хънт вече не се бори за номинации
"Не го приемах като завръщане," казва тя, отмествайки поглед и оправяйки блузата си. "Защото бях направила мой собствен филм и бях играла в "Боби" на Емилио Естевес. А имаше и още един..." Мисълта й поема в друга посока, преди да продължи.
"Знам, че винаги се очаква да искаш повече от всичко," допълва тя с тих глас. "Но всъщност се чувствам чудесно от това да редувам ежедневното присъствие в живота на дъщеря ми с поддържането на ангажименти на едно разумно ниво.
Не съм номинирана за десет хиляди неща във всеки момент, но играя и разказвам истории, които ми харесват. Наистина имам живот, какъвто казах, че исках да имам. Исках да разказвам тези истории, които пожелая - и да бъда със семейството си." Тя прави нова пауза.
След това с усмивка добавя: "Това го казвам шепнешком, защото съм четвърт еврейка и се боя, че може да изгубя всичко това."
На върха на славата като кинозвезда
Хънт беше почти вездесъща през 2000 г., любимка на критиката и наскоро получила "Оскар" (през 1997 г. за "Колкото-толкова"), която тъкмо беше приключила дълготрайната си връзка с актьора Ханк Азария и седемгодишно присъствие в ролята на симпатична невротична рекламистка в сериала на NBC "Луд съм по теб", като се оттегли с $22 млн. спечелени през последния сезон, и поредица от известни кинороли.
През същата година Хънт игра в "Д-р Т. и жените" на Робърт Олтман, мелодрамата "Предай нататък", в "Корабокрушенецът" на Том Ханкс и в комедията на Мел Гибсън "Какво искат жените".
Всичко това изглежда обозначаваше нова ера за актрисата. И тя наистина настъпи - но не по начина, по който повечето фенове я предричаха. Скоро след това Хънт - дете-актьор, която отрано се е научила как да изгражда личното си пространство, се оттегли от шумотевицата по червения килим.
Години по-късно, нейният режисьорски дебют от 2007 г. "Тя ме откри", драматична комедия, в която също участваше, която продуцираше и която беше адаптирала в продължение на десетилетие от роман от 1990 г., й осигури твърдо медийно присъствие и шумно признание от кинофестивала в Торонто - и за кратко отново върна Хънт като гост в токшоутата.
Хънт упорито пази личния си живот от медиите
Този тип медийна слава обаче никога изглежда не е допадал на Хънт. Тя е скромна и често изглежда в интервюта докачлива и реагираща неловко - сериозна черта, която тя твърди, че е развила като дете-актьор.
"Винаги се е налагало да се насилвам, за да изграждам приятелства и да разговарям с хората," заявява тя пред един от интервюиращите в пика на славата си. "Родителите ми бяха тихи и кротки хора - и ми бее необходимо доста време да свикна с факта, че хората разговарят за чувствата си и проблемите си."
Твърди се, че Хънт е имала проблеми с забременяването от приятеля си Матю Карнахан. Едва на 40-годишна възраст тя в крайна сметка забременява и оттогава е особено ангажирана с родителските грижи, като не е склонна да приема проекти, които биха я отдалечили от семейството. Тя стартира разговора с извинение, че проверява колко е часът на своя BlackBerry смартфон. Хънт не иска да закъснее, а държи да прибере дъщеря си от училище.
"Работех, преди да родя, с усърдие, достатъчно за три актриси," споделя тя с иронична усмивка. "Въпреки всичко, имах късмет, че мога вече да си позволя да бъда с нея, да играя в пиеси, да снимам този филм, който не ми е донесъл никаква печалба. От време на време приемам някой ангажимент, защото наистина ми плащат.
И това е чудесно. Но сега изживявам безценни мигове с моята дъщеря, които не желая да пропускам. Така че предпочитам да харча парите си, за да имам това време."
