Стоунхендж, кралицата, Биг Бен, футболните фенове и, разбира се, тълпи от имигранти. Този обвит в мъгла и опръскан с дъжд остров край Европа вече усърдно брани бреговете си, сякаш чака второ нашествие от римски легиони.
Великобритания изглежда по-различно за едно българско момиче, доказало се пред нейната образователна система, спечелвайки пълна магистърска, а след това и докторантска стипендия от Университета в Нотингам.
Тя е Елена Генова, дипломиран политолог от СУ "Св. Климент Охридски" и магистър по социология от Нотингам. Винаги се е интересувала повече от човешката страна на политически понятия като "държава", "институции", "народ"... Такива като нея, които успяват сами да си спечелят образование, не се срещат често.
Още по-голяма рядкост е темата на изследването й - българската висококвалифицирана миграция във Великобритания. Звучи странно на фона на общата представа за нашенците на Албиона, но има смисъл - защото нещата не стоят така.
Митове и реалност
За повечето британци представата за България е през евтина почивка на Черноморието, гарнирана със здрави запои, ски почивка или купен в Банско апартамент във времената на строителния бум.
"Колкото и емблематични да са, не мисля, че тези места представят България такава, каквато е. Много британци не познават културата и обичаите, още по-малко историята на България. А има и такива, които не са много сигурни къде точно се намира", резюмира впечатленията си Елена за времето, прекарано на Острова.
Живяла е със съквартиранти от Индия, Китай, Литва, Франция и куп други държави, разбира се прекрасно и с британци. Южняшката й натура помага в комуникацията, а приготвянето на баница и сладкиши, неин основен специалитет, определено трупат точки. За разлика от България, студентите на Острова живеят основно в типичните двуетажни къщи, което предполага сериозно сборище от народности.
Българите минават под общия знаменател "източноевропейци" - група, често асоциирана с нискоквалифициран труд, трафик на хора, проституция, корупция.
Елена се възмущава от скорошна статия в британския печат за "нова вълна пришълци от България и Румъния", след като паднат трудовите ограничения през 2014 г. Подобни публикации са редовни и просто поддържат огъня по темата.
"Сякаш Великобритания ще бъде наводнена от чума", казва тя, докато си говорим по Skype - прорязък от време между университета, работата и организацията на две конференции.
За нея източниците на това неразбиране и подценяване са два - манипулативните медийни публикации, които намекват, че едва ли не цялото население на двете най-бедни страни в ЕС ще се пресели на Острова, и политическите съперничества, чиято първа жертва стават чужденците.
Това поставя в сянка способните и образовани българи, което ни води към същината на проблема.
"Има голяма спекулация с броя на мигрантите, включително от България и Румъния. Най-интересното е, че този страх се предава и на останалите мигранти, които вече са се установили на Острова. Това подкопава една предполагаема солидарност между хора, намиращи се в тяхното положение", твърди докторантът.
Тази пропаганда създава едно много удобно разделение и прави хората по-уязвими.
Плевели в градината
Лондон се опари през 2004 г., когато ЕС прие 10 нови страни-членки. Само 2 милиона имигранти пристигнаха от Полша - те се ползват с реномето на добри водопроводчици и шофьори в обществения транспорт.
Като цяло, пришълците от Източна Европа са подценявани във Великобритания, но не по национални или етнически причини. Логиката тук е чисто икономическа - за онези работни места, които британците не искаха да вземат преди кризата.
"Много малка част от негативното реноме на източноевропейската миграция се дължи на нелегалните или на хората, търсещи само социални придобивки. Повечето от източноевропейците тук работят по-усърдно от бритнаците и плащат данъци", открива Елена, изследвайки процеса.
Тя описва ситуацията с метафоричната теория на известния социолог Зигмунд Бауман, прочут с изследванията си върху глобализацията.
"Той разграничава две общества - на пастирите и на градинарите. Пастирите се грижат за стадото - всяко едно животно да расте и да се развива по собствен тертип. Това е мултикултурното общество. При градинарите обаче, картината е по-различна. Всеки един градинар има собствена представа за това как трябва да изглежда неговата градина- засажда точно тези растения, които иска, а нежеланите биват категоризирани като плевели", обяснява Елена. Вече се досещате от коя страна на барикадата се намираме.
"Глобализацията предизвиква усещане на несигурност и страх, който засилва градинарския комплекс. Ние сме плевелите в британската градина и макар растенията да са много, те облагородяват почвата, т.е. стимулират икономиката и плащат данъци", казва Елена Генова.
Що е то мултикултурализъм?
Доскоро Обединеното кралство бе издигнало мултикултурализма като своя официална доктрина. Бившата световната империя отвори врати за поданиците на бившите си колонии. Получи се наводняване. Този модел не издържа и миналата година премиерът Дейвид Камерън обяви, че мултикултурализмът е мъртъв.
Елена има различна позиция: "Камерън и Тереза Мей (бел. р. - вътрешен министър) просто се опитват да спасят коалиционното правителство, натискайки умело една много чувствителна империалистическа жилка, а именно, че да си британец (или да имаш такова гражданство) е привилегия".
"Можем да разграничим поне две различни явления, които това понятие обозначава", допълва Елена Генова, изтъквайки общественото неразбиране и по този въпрос.
"На първо място, мултикултурализмът е социо-културно явление, чиято проява е националното, етническото и религиозното многообразие в дадена държава. Смея да твърдя, че във Великобритания това е дори начин на живот.
На второ място, мултикултурализмът е конкретната британска политика, която подкрепя, насърчава и институционализира многообразието в дадена страна. Имайки предвид империалистическото минало, това е подход, който осигурява целостта на държавата и мирното съжителство с цел избягването на социални напрежения".
Първата идея съвсем не е мъртва - даже напротив, тя е неизбежна на фона на глобализацията, категорична е бъдещият доктор по миграция.
Дори в Европа, благодарение на създадения от ЕС статус "европейски гражданин", някои изследователи искат преразглеждане на европейската система за мобилност на надционално равнище.
Икономическата криза и рецесията обаче нанесоха силен удар, който накара европейските правителства да предприемат ограничителни мерки, включително по отношение на миграцията.
"В такива условия е много важно да се намери виновник, който да бъде линчуван публично. Най-лесно е да това да се случи с тези, които са видимо различни и поради мигрантския си статус- уязвими. Не казвам, че миграцията не е проблем, който правителствата трябва да решат, но смятам, че вината й се преекспонира", заявява Елена.
Предстоят й още почти три години в разбиване на митове за българските "плевели", които растат в британската градина. Остава и "градинарите" да видят цветята сред тях.
