Да кажем, че всичко започва някъде в Холандия, докато Хийт Леджър за пореден път звучи от малкия екран в стаята му.
На практика началото отдавна е поставено, още когато Юлиан е бил дете и е гледал "Матрицата" и "Междузвездни войни" в родната Варна.
Но именно Жокерът на Леджър запалва искрата, която включва двигателя и Юлиан Костов решава да остави бизнес мениджмънта, за да се посвети на киното. Отива в Лондон, където стъпка по стъпка започва да върви към своята мечта. Пътят му е като на почти всички негови събратя по призвание - трънлив, променлив, с редуващи се светли и мрачни периоди.
Започва от късометражни филми, минава през епизодични роли в киното и телевизията и става един от обещаващите български актьори отвъд граница. Днес вече можем да го гледаме в ролята на демона Тимур от сериала "Аз, вещицата" и като младия руския военнопленник Фьодор, спасен от британка по време на Втората световна война в биографичната драма "Син на друга майка". Ролята му в късометражния филм "Разговорът" му донесе награди за "Най-добър актьор" от тазгодишните издания на LA Live Film Festival, Lucky Strike Film Festilval в Лос Анджелис и Next Level Film Festival в Сидни.
Днес се надявам да ми разкаже малко повече за себе си и за ролята си в сериала по HBO "Централа Берлин" (Berlin Station), където играе злодея Сергей Басаров.
От онази нощ в Холандия до днес вече е минало известно време. Надявам се следващите редове да хвърлят повече светлина върху случилото се, върху "Централа Берлин" и върху това, което предстои.
Как си, Юлиан?
Страхотно. За първи път съм така доволен от годината в професионално отношение. В момента работя по един sci-fi проект, който може би от 2011 г. ми е като идея в главата. Отне ми обаче седем години да набера житейски опит, защото осъзнах, че когато си на 21 години, няма как да напишеш добра история, особено ако искаш да е нещо за по-възрастни. Подготвял съм някакви неща, но така и не ги завършвах, понеже това не ми е първата страст, а смятам, че трябва да си много добър и да знаеш много, за да си сценарист.
Аз съм по-скоро по идеите. Наскоро подписах договор с една от най-големите мениджърски компании в САЩ. През октомври се преместих в Ел Ей и имам идея, която трябва да разработя, а после ще седнат продуценти, сценаристи, режисьори и заедно ще я материализират. Концепцията ще бъде създадена от мен и написана от други хора. Това е планът ми за ваканцията - да си почивам и да пиша.
Поводът да се срещнем днес е участието ти в "Централа Берлин". Разкажи на мен и на нашите читатели за участието в този процес.
Ролята я спечелих от кастинг, който си снимаш сам в къщи. Трябваше да изиграя сцената на руски и на английски с руски акцент. Героят дори беше описан като 40-годишен, огромен, здрав с врат като "ствол на секвоя". Беше ми писнало да ходя на кастинги за такива роли, защото знам, че няма да ме изберат, обаче си казах "Хайде, поне ще се забавлявам". Научих текста за 15 минути, но реших да го направя съвсем различно от описанието. И те след по-малко от 5 дена ми казаха, че съм директно избран за ролята. Героят беше предвиден първо за 5 серии, но в крайна сметка го уголемиха до 7, понеже вървеше добре като история. Снимките бяха от началото на юли до октомври. Снимахме основно в Унгария, но прекарахме и малко време в Берлин. Почти цялото лято премина в пътуване. Много преследвания в горите, стрелби, тренираха ме на руското военно бойно изкуство "Система", което използват основно спецчастите на Русия.
Как успяваше да не се влияеш от режисьора на предния епизод, когато след това дойде друг? А ти играеш един и същи персонаж... Как се адаптираше към тези промени?
Най-вече от самия сценарий. Там героят е описан, ти имаш вече някакви идеи и ги споделяш с режисьора. Но специално в телевизията всичко е много бързо. Първите два епизода ги снимах за един ден. Техният режисьор работи много бързо. Снима по един, два пъти максимум. А ти се притесняваш - първи ден ти е, нов колектив, трябва да влезеш в този ритъм на работа. И изведнъж аз трябва да правя сцена на руски език, който не ми е най-добрия, трябва да се съобразявам с много неща, като хореографията на сцената, същевременно мислейки си за героя ми, как той би подходил в тази ситуация.
Има теория, че не можеш да изиграеш персонажа, ако не го обикнеш. В такъв случай как се обиква злодей?
Ами те са най-лесни за обичане. (смее се) Обикновено злодеят не мисли, че е злодей. Той смята, че е прав и е въпрос на гледна точка. На мен основно ми се падат злодеи или протагонисти, но които имат тъмна страна. Въпросът е да умееш да се изразяваш, да бъдеш в чувствата си, в историята, която разказваш, и да живееш в момента, в който се случват нещата. Трябва да използваш партньора си винаги, да му даваш и да взимаш от него. Това, което ти казва той или тя, трябва да го приемаш толкова лично, колкото героят ти го приема. И когато започнеш да слушаш дълбоко, не само с ушите, но и с очите, с енергията, с тялото, няма нужда дори да мислиш нещата или да ги играеш. Някой като каже "Мразя те", а ти виждаш в него любовта на живота си, за тази 10-секундна сцена няма нужда да мисля за моята умряла котка отпреди 20 години, за да стигна до тази емоция, каквито са остарелите методи на актьорско майсторство.
Някои все още твърдят, че Методът е основата на актьорското майсторство, без която не може.
Тя може да се нарече така, но трябва първо в нея да се изчистят грешните неща, които не работят. Опасните за здравето на актьора неща. Много хора се самоубиха или умряха от свръхдоза... Това не е нормално. Трябва да е безопасно на първо време. И няма как да използваш стари емоции и спомени.
Ти в момента присъстваш на две места в каталога на HBO GO. Участваш и в сериала "Аз, вещицата". Когато започна да снимаш сериала, и сега, след като си минал през "Централа Берлин", как ти се стори работата в телевизията в сравнение с тази в киното?
Моят опит като актьор винаги е бил или в главни роли в нискобюджетни филми, или в късометражни филми. Затова съм свикнал да няма много време за мен. Или пък когато играя във филми с големи звезди, на които се правят по много близки кадри, за мен остава много малко време. И имам точно един дубъл, защото денят приключва. Затова в началото трябва да си много подготвен. Трябва да свикнеш, че имаш много малко време. Така че при мен няма много разлика между киното и в телевизията, защото трябва да съм винаги готов.
Какво според теб прави телевизията толкова успешна днес, на моменти дори по-успешна от киното?
Героите могат да се разгърнат много повече. Имаш десет часа вместо два. Затова вече и кинозвездите се снимат в телевизията. Преди това беше табу. Освен това в момента хората предпочитат да гледат сериали вкъщи, вместо да ходят на кино. И самите актьори са много по-щастливи от това да направят сериал, в който да имат повече контрол върху продукта. Това е начинът, защото за да накараш един актьор да играе четири сезона, трябва да му дадеш някаква гаранция, че ще бъде както той го вижда. Че ще се запази креативната насока. И затова има такъв възход на телевизията. Тя превръща сериалите в големи пиеси.
А ти задавал ли си си въпроса кино или театър?
В началото бях много уплашен от театъра, а и все още съм. Но винаги съм харесвал много повече киното и телевизията като формат. От малък съм киноман. Израснал съм с "Междузвездни войни", "Матрицата", "Властелинът на пръстените", "Гладиатор" и винаги съм се вдъхновявал от киното. Докато театър не съм гледал толкова много като малък. Сега в Лондон по-често гледам, но все още намирам пътя си към това изкуство. Всеки си има собственото време, в което стига до това. В последните две години вече се чувствам достатъчно подготвен като актьор, за да вляза там. Даже тази година направих първата си пиеса. Беше в Лондон. Определено е съвсем различна емоция. Много се сближаваш с човека, с който си на сцена, защото трябва да се спасявате един друг.
От какво се страхуваше в началото? Когато смени мениджмънта с актьорството...
Ами аз преди това бях доста срамежлив. Имах проблеми в училище и израснах доста срамежлив по тази причина. Не исках да се чува гласът ми. Докато бях в университета, не можех да направя презентация дори пред 5 човека без да ми пресъхне устата и да умра от срам. Докато бях в Холандия, в депресия, учейки бизнес мениджмънт, без да излизам от стаята си с дни, много гледах Жокера на Хийт Леджър. И в един момент си казах: "А, ами то актьорството е професия. Това май ще ми се удава". И отидох в Лондон да проверя. Ходих на кастинг в Националния младежки театър и ме приеха. После направих 3 късмоетражни филма, но и в трите бях ужасен. Помня как седях зад вратата и гледах с едното око (смее се). Тогава беше наистина много зле, но си казах, че ще се науча. "Кефи ме, ще стане". С практика, с желание, с подготовка, с учене, със следване на мечтите и с положително мислене се получават нещата. Никога не съм имал съмнение, дори когато гледах онези три филмчета. Никога не съм се съмнявал, че това ще е животът ми. Какво да очаквам тогава? Че няма да стане ли?
Как дефинираш успеха за актьора?
Да може да си плаща сметките, да е щастлив и сравнително разумен. Да си пази здравето. И да има достатъчно свободно време.
Има ли достатъчно свободно време?
О, има много свободно време! Актьорът, особено в началото, винаги има. Защото ти сам ходиш по кастинги, ако имаш този късмет. Аз например съм минал, мисля, през четирима агенти от различни нива и по-слабите ти намират кастинг веднъж на два месеца. Има доста тежки моменти. Не мога да скрия, че понякога не съм имал пари да взема метрото да отида на кастинг, затова съм ходил с колело или пеш. Друг път имаш много пари и ходиш на почивки, после се чудиш защо след три месеца не можеш да си платиш наема (смее се). Точно това е - ден година храни. Не знаеш кога ще е следващият ти проект. И това е страхът на всеки актьор. Аз, честно казано, вече нямам този страх. Преди го имах.
Късметлия ли си?
Мисля, че да. Да, определено.
Кой е най-големият комплимент, който си получавал?
Най-хубаво е, когато някой друг актьор с много повече опит от теб, на когото се възхищаваш, ти каже, че си наистина много добър, че си екипен играч, и че е рядко да си готин като човек и да се работи лесно с теб. Това не искам да губя никога. Едно от основните неща при мен е да съм около добри хора и самият аз да бъда добър и да правя добро. И да се държа с всеки като с равен. Въпросът е да си човечен и да си професионалист.
За да приключим с нещо като пожелание към теб... Ако можеше да избереш един филм, чий би бил той - на Нолан или на сестрите Уашовски?
Ааа, много гаден въпрос! Може ли и тримата?
Не! Единият или двете.
Добре. Ще кажа Нолан. Макар, че и с тях много ми се иска.
Можете да гледате новия сезон на "Централа Берлин" всеки вторник вечер по HBO. Епизодите са 6, от по 50 минути. В онлайн стрийминг платформата HBO GO вече са достъпни първите четири епизода, както и всички серии от първите два сезона на шпионската сага.
