"Тази игра става с взаимна любов и вяра. Колкото повече любов и вяра, толкова повече творческа лудост и радост от процеса. А за това са нужни артисти, емоционално възбудими и заразителни. Актьорството не е за темерути и дебелокожи."
Петата заповед от известните за всеки театрал "10 закона на Крикор Азарян" е подходящо начало за този разговор. Темата се завърта около представление, което ще има своята софийска премиера на 16 март именно в театъра на НДК, носещ името на режисьора, който щеше да навърши 85 години на 15 март. А в самия разговор ще изследваме връзката между театралния режисьор и театралния актьор и това как двамата могат да се допълват. Първоначално започнахме интервюто с актьора, след това помолихме и режисьора да се намеси с отговори и да „режисира".
Става дума за актьора Тодор Дърлянов и режисьора Александра Петрова. На сцената ги събира представлението "Наемателят" на Пловдивския драматичен театър по пиесата "Владимир" на популярния словенски автор Матяж Зупанчич. За Александра сме ви разказвали още когато дипломният й спектакъл в НАТФИЗ се качи на сцената на Сатиричния театър „Алеко Константинов" й донесе ИКАР за дебют. В момента работи по пиесата "Цикадите" от Мирослав Христов, чиято премиера предстои.
Тодор Дърлянов любителите на театъра познават още от годините му на студент в Академията с постановки като "Сако от велур" и "Евридика в подземния свят", а телевизионните зрители от сериала "Седем часа разлика".
В "Наемателят" Тодор влиза в една от водещите роли. Историята разказва за трима приятели (Тодор Дърлянов, Радина Думанян и Димитър Банчев), които делят общ апартамент. Налага се да намерят четвърти човек за последната свободна стая и така се появява персонажът на Добрин Досев. Прилагайки стратегията "разделяй и владей", той ще направи всичко необходимо в този дом да „владее мир".
"Наемателят", снимка: Георги Вачев
С какво Ви привлече пиесата на Матяж Зупанчич и персонажът, който играете?
Тодор Дърлянов: Признавам си, не бях запознат с автора, но ми направи впечатление начинът, по който е написан диалогът в пиесата. Всички диалози са много живи. С колегите коментирахме, че тази пиеса се е "утрепала" за екранизация. В нея няма добър и лош. Зрителят преценява на кого да симпатизира.
Александра Петрова: Мен ме впечатли как Матяж Зупанчич деликатно, но категорично води разказа, който постепенно започва да кърви с истинска кръв и накрая кръвта се оказва нашата собствена...
Как се случи участието Ви в спекакъла на Александра Петрова?
Т. Д.: Предложи ми роля, но в замяна трябваше да й бъда шофьор - да я карам до Пловдив и да я връщам в София. Шегувам се... Ако не ме лъже паметта, Александра ми писа в така безизвестната на всички социална платформа, която аз наричам "лицекнижника". Писа ми, че ще работим заедно. Каза името на автора, пиесата, но нищо повече. Опитах се многократно да си изврънкам електронния вариант на пиесата, за да се запозная, но не ми се получи номерът. Тя държеше да се запознаем с пиесата заедно с всички (под всички имам предвид: Радина Думанян, Димитър Банчев и Добрин Досев). Така и стана!
А. П.: Актьорите многократно ми писаха да им изпратя пиесата, но успях да удържа на натиска. А избрах да работя с Тодор Дърлянов, защото ми беше направил силно впечатление с ролите си в НАТФИЗ. Най-вече в представлението „Повелителят на мухите".
Александра Петрова, снимка: Темелко Темелков
Как се работи с Александра Петрова/ с Тодор Дърлянов?
Т. Д.: Много трудно заради езиковата бариера. Тя говори само испански.
А. П.: Известно време живях и учих в Мадрид, а преди това съм завършила испанската гимназия в София, така че испанският присъства в живота ми. По време на репетициите на „Наемателят" с Тодор често си казвахме, че за по-лесно ще му напиша актьорските бележки на испански. Същински се запознах с него, когато започнахме репетиции. Бях много респектирана от таланта и подхода му към текста. Няма да е преувеличено, ако кажа, че присъствието, което притежава на сцената, е вдъхновяващо за мен.
Как протичаха репетициите на спектакъла?
Т. Д.: Сутрин [Александра] ни будеше с тъпан. Раздаваше ни по 200 гр мюсли с някакви плодове на промоция. После ни караше да правим по две обиколки на Гребната база, и когато прецени, че сме претоварили далака, вече започваха същинските репетиции, които в сравнение със загрявката си бяха много приятна и ползотворна работа.
А. П.: За тренировки на Гребната база не се бях сетила (почвам да се замислям дали да не ги включа), но сутрин традиционно пиехме плодови фрешове на промоция. Имахме двойни репетиции, така че от 10 сутринта до 5 следобяд времето ни беше изцяло посветено на персонажите от „Наемателят" и обстоятелствата, в които действат. Беше интензивно и ситуацията, която изследвахме, тотално ни погълна. Дори сме имали репетиция в 10 вечерта.
Тодор Дърлянов, снимка: Личен архив
Кое е актуалното в пиесата на Матяж Зупанчич?
Т. Д.: Има един наболял проблем, който се насажда от поколение на поколение. Така нареченото изтръгване на личността. Определен брой от населението е с ясно изградени правила за живот, които всяват в хората по един много фин начин с претекста, че всичко е за добро. Проблемите на младото поколение също са на лице в представлението. Но най-добре е всеки да се запознае със спектакъла и да извлече от него каквото му е нужно.
А. П.: Пиесата по майсторски начин изследва процеса, чрез който един човек се самопоставя като „авторитет" и от тази позиция незабелязано, но постъпателно иззема свободата ни да правим избори и да отстояваме личността си.
Как можем да се предпазим от негативното въздействие, което определени хора могат да упражняват върху нас, без да го съзнаваме, само защото то не е видимо? Как можем да го разпознаем на първо място?
Т. Д.: Сутрин на гладно се пие по една супена лъжица "АнтиНегативин". Може да го приемате и превантивно напълно безобидно е. Лекарството е на билкова основа. Става както за възрастни, така и за кърмачки и деца. Но не е заместител на храна!
А. П.: Не е лесна задача и усилията са всекидневни. Може би рецептата е съвест и постоянство в упражнението да мислиш със собствената си глава, без да се поддаваш на сугестиране от тълпата.
"Наемателят", снимка: Георги Вачев
Какво ново открихте за себе си, докато репетирахте?
Т. Д.: Открих, че не мога да ходя на ръце и да правя салто.
А. П.: С всяка пиеса, която правя, откривам нови неща за себе си. Трудно ще е да го формулирам накратко, но работата конкретно върху тази пиеса промени начина, по който гледам на човешките взаимоотношения. Не преувеличавам, и мисля, че хората, които ме познават, могат да го потвърдят.
Авторът на музиката на „Наемателят", Милен Апостолов, е номиниран за ИКАР. Каква е ролята на музиката в представлението?
Т. Д.: Милен е композитор на представлението ни. Вероятно той се е сдобил с пиесата преди нас... Запознал се е с нея, седнал е и е започнал да пише музика. Това нямам идея как става...
А. П.: Музиката в този спектакъл не е контрапункт на действието или илюстрация за подсилване на емоциите, а част от действието. Тя фино развива линията на скритите пластове в нагласата на персонажите (съквартирантите) един към друг, които са като бомба със закъснител. Отправна точка за работата върху музиката бяха драматургичните конфликти, заложени в пиесата - идентичността и взаимодействието на Аза със заобикалящата го среда.
Каква за вас самият е стойността на една награда за изкуство?
Т. Д.: Ами... мисля, че лев - турска лира. Някъде 1 към 0.32.
А. П.: Трудно е да се измери, но има стойност.
Помогна ли телевизията на работата ви в театъра и обратното? Как?
Т. Д.: В началото основите на театъра ми помогнаха в киното. После киното помогна на театъра. И сега мисля, че умело взимам и от едното, и от другото.
А. П.: В „Наемателят" работихме върху „кино присъствие" на театралната сцена, така че опитът, който и четиримата актьори имаха от киното и телевизията, беше желан и необходим.
"Наемателят", снимка: Георги Вачев
Как попаднахте в Пловдивския театър?
Т. Д.: На лотариен избор. Падна ми се участиe в ТВ жребий. И така ме поканиха.
А. П.: Работих там, защото Пловдивският театър е един от най-добрите театри в България и не правят компромиси с постигането на естетиката, която режисьорът има за цел да създаде.
Към коя драматургия имате най-голямо лично пристрастие?
Т. Д.: Към абсолютно всичко съм отворен и чакам да се удавя в жанрове и автори.
А. П.: Към пиесите, които мога да определя като стойностни.
Как минава един Ваш ден?
Т. Д.: Преди ставах рано и лесно... Сега не мога да отлепя от леглото. Програмата е много гъвкава. Почти ден за ден. Зависи от заетостта ми в театъра. Ако не съм в театъра, ставам, пия едно късо кафе и започвам надомна работа. Подготвям изложба. Ще ви информирам, когато ми се изясни цялата ситуация. А през останалото време се занимавам с ръчно правени бижута: DURLY HOUSE Atelier. Може да ги намерите в Пловдив, в Галерия 28 в квартал Капана, там имам постоянно изложение.
А. П.: Запълвам си графика доста плътно и прекалено се изнервям, когато се налага да завися от хора, които постоянно „влачат" професионалните си задачи. Търся начин да свикна с това, и да не го приемам толкова навътре.
С какви спомени се връщате към времето на студент в Академията? Как се промени ъгълът на възприятие?
Т. Д.: Бяха ме остави на поправка по актьорско майсторство. В Академията бяхме може би общо 6 човека. Без да искаме, наводнихме един от етажите. Беше реално приключение да попиваме водата с каквото намерим, за да не стигне до портиера. С опита се изменя и ъгълът на възприятие.
А. П.: Имам два много вълнуващи и хубави спомена - репетиционният процес на „Федра" по Жан Расин и Марина Цветаева и репетиционният процес на „Хамелин" от Хуан Майорга. Ъгълът на възприятие неминуемо се изменя спрямо количеството и разнообразието от житейски преживявания, постоянството в това отношение е непостижимо.
Какво ви мотивира да продължавате да работите в театъра?
Т. Д.: Обратната връзка с публиката ме зарежда с горивото, с което да продължа.
А. П.: Със сигурност не е само едно нещо, затова - животът. В момента работя върху нова българска пиеса - „Цикадите".
По какво се познава добрият театрален актьор?
Т. Д.: Най-вече по външния вид. Ако е добре изгладен, значи е добър актьор.
А. П.: Добрият театрален актьор се познава по силното си присъствие на сцената, и по това, че е всеотдаен към работата си във всякакви обстоятелства.
Какво Ви изкарва извън зоната на комфорт и колко често излизате от нея?
Т. Д.: Нищо не може да ме изкара от комфортната ми зона, тъй като съм си изградил много здрава стена срещу подобни недоброжелатели.
А. П.: И аз бих искала да знам, но нямам еднозначен отговор. Като цяло не се притеснявам да изляза извън комфортната си зона и често умишлено се провокирам в тази посока. Това винаги ми е по-интересно, а в много случаи се оказва и градивно.
Какво е последното, което си казвате, преди да заспите вечер и първото, щом се събудите сутрин?
Т. Д.: На себе си си припомням какво имам да свърша на следващия ден, тъй като много забравям. А сутрин си ги повтарям, за да не забравя. Иначе на приятелката си казвам "лека нощ" и "добро утро" сутрин.
А. П.: Преди да заспя най-често слушам музика, а сутрин първо си припомням какви имейли имам да пиша и гледам бързо да ги отметна.
На 16 март (събота) от 20:00 спектакълът "Наемателят" ще бъде игран на сцената на "Театър Азарян" (НДК) като част от "Софийския театрален салон", благодарение на номинацията за ИКАР на композитора Милен Апостолов, който е автор на музиката в спектакъла.
