"Знаеш ли, моето момче, че един ден слънцето ще избухне?", попитал преди доста време един дядо внука си някъде из полето в Пловдивско, докато подвиквал на овцете.
Георги казва, че точно тоя въпрос го подпалил по небето, звездите и планетите. Следват детските енциклопедии, олимпиади, Физическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски".
Георги Латев днес е докторант по астрономия към едноименния институт на БАН, изучава близки и далечни звезди по снимки от Обсерваторията в Рожен. 26-годишен, още следва детската си мечта и е съвсем убеден, че ще остане да прави изследвания в България. Срещаме се с него, защото се чудим какви са тия хора, които изучават звездите в България и всяка година се разправят за едни никакви пари с вицепремиера Дянков.
Работното му място се намира в научния комплекс на БАН почти в началото на София. Ако влезете там, ще се изненадате - по нищо не личи, че тук се прави наука. Сиви, неприветливи сгради. За да пият кафе, астрономите събират пари в касичка с тематичен надпис - "Фонд Научни изследвания". Коридорчето до кабинета на Латев тъне в мрак - почти като в Космоса.
От столицата звездите трудно се виждат, но няколко пъти в месеца астрономите пътуват до Обсерваторията в Рожен - на лов за обитатели на Космоса. Наблюдателната нощ продължава около 14 часа, а през зимата дори повече.
Водещият телескоп, с който съоръжението разполага - двуметров рефлектор с оптическа система Ричи-Кретиен-Куде, вече е от среден клас и е на 80- 85-о място в света. Далечината, до която може да стигне, зависи от яркостта на обекта и проникващата способност.
"За да бъде покрито главното огледало на телескопа, са нужни около 40 000 човешки зеници. Това значи, че 2 милиона пъти по-слаби звезди от тези, които се виждат с просто около, могат да бъдат наблюдавани от телескопа на Рожен", обяснява Георги.
Това значи, че телескопът може да не забележи обекти на прага на Земята, които са много малки и не излъчват достатъчно силна светлина.
Най-далечната звезда, която български астрономи са измервали, се намира на 9.6 милиарда светлинни години разстояние, казва Георги, докато колегата му д-р Кирил Стоянов преглежда разрез от снимка на звезда, подобна на компютърната томография в медицината.
За сравнение, най-далечния обект, който е възможно да се види въобще, е на 13.7 милиарда светлинни години.
Най-успешната наука в България
Българската астрономия има успешна история и традиции, а Обсерваторията в Рожен се е превърнала в нещо като национална гордост. "Ако ние изчезнем навън, няма кой да наследи цялото това знание. Каузата трябва да е за България", убеден е Георги.
По външна оценка астрономията е водещата наука в страната ни, допълва Кирил Стоянов, показвайки диаграма, изготвена от Научната фондация на САЩ, която докладва пред Сената на всеки2 години как се развиват науките по света. Българската астрономия заема 37-о място от 195 държави, включени в изследването.
"Горд съм за това, че българската астрономия е на много прилично ниво. Тя е първа от науките в България, но през годините нивото спада, защото финансирането намалява, дори бих нарекъл това зловредно. Интересът към точните науки, за съжаление, намалява като цяло, а астрономията продължава да държи първенство", казва Георги.
Реалността
Основното притеснение на младите учени е телескопът в Рожен да не спира работа. "Ето защо се съгласихме да си намалим заплатите - за да има за ток", казва Кирил. В противен случай това би било удар както за апаратурата, така и за астрономията.
"Това означава, че ние няма да можем да следим историята на даден обект, не можем да допълваме картината, а продължителността на наблюдението е водеща за добро научно изследване. Иначе ще пишем популярни статии", казва Георги.
"Всеки месец се получават фотометрични точки на някоя звезда. Можем да си позволим лукса да се спрат наблюденията за половин година - материал за обработка има достатъчно", казва той.
Другият проблем идва от вредата, която ще бъде нанесена на големия телескоп, който работи при постоянна температура от 17 градуса. Дори най-малката влага може да увреди финните му компоненти.
През 1997 г. е правен опит телескопът на бъде спрян заради икономии, като се прави частична консервация. Отстраняването на насените щети по техниката и пускането на телескопа в експлоатация е излязло в пъти повече от спестените пари за ток, разказва Кирил.
Когато комплексът на звездобройците в Рожен е открит през 1981 г., е струвал 12 млн. долара - колкото един самолет МиГ-21, включително с пътя и съпътстващата архитектура на Обсерваторията. За сравнение, мемориалният комплекс на Бузлуджа струва 20 млн. лева.
Днес парите, от които Обсерваторията има нужда, за да продължи да работи, са 250 000 лева. Издръжката за една година е 1 млн. лева.
Най-много средства не достигат за наблюдение, командировки и участие в международни конференции, казва Ана Борисова, която има "удоволствието" да администрира проекти от Фонд "Научни изследвания", с които астрономите могат да намерят допълнително финансиране.
"Един учен не може да се изгради, когато е затворен в кабинета си и чете статии в интернет", категорична е тя.
"Искаме да не ни се налага да правим футболни отбори, но диалогът е много труден", казва Георги, който щеше да е ляв бек в отбора на "Роженските мечки". Кирил, централният нападател, изтъква бюрократичните процедури, които отнемат огромна част от времето на изследователите.
И въпреки тома младите учени не се отказват от науката. Георги се шегува, че астрономите имат доста работа - все пак, едва 4% от Вселената са познати на човечеството. 23% са черна материя, а останалото, съвсем мистериозно, но съществуващо, тъй като има гравитационно поле, е т.нар. тъмна материя.
Защо са ни астрономи?
Опасността от закриване на Обсерваторията в Рожен моментално отекна в социалните мрежи. Имаше и мнения, че трябва да бъде закрита, защото... нищо не произвежда.
"Все едно да закрием националния стадион по футбол. Астрономията е наука, която привлича децата и тяхното любопитство, увлича ги по пътя на науката", казва Ана Борисова. Повечето й колеги са превърнали детската си страст по Космоса в професия.
"Когато човек е притиснат от кризата, той не намира смисъл да се гледат звезди, струва му се, че се прави едва ли не за кефа на едни петдесетина учени". Така Георги си обяснява негативизма.
Пряка връзка с реалния живот не се вижда, а и навсякъде по света има хора, които не разбират значението на тази наука. "Но ето, вижте календара - годината за нас е една обиколка на Земята около Слънцето, това е най-елементарният пример", отговаря Георги.
Той разказва как преди години в Ню Йорк спрял токът, а мракът открил чудесна гледка към Млечния път. Хората започнали да се обаждат, за да питат какво е това странно сияние и дали не ни нападат извънземни.
Трябва ли да дръпнем шалтера, за да забележим, че има и звезди?
