Достатъчно е да отворите стария дрешник в бабината къща, за да ги видите. Шевиците, които сме забравили. За кажи-речи три поколения тази красива емблема на фолклора се превърна в отживелица. А от днешните гардероби надничат китайски йероглифи, шотландски карета, Ин и Ян, лога на нахапани ябълки и какво ли още не.
Къде изчезнаха шевиците? Въпросът среща Гергана Станкова типично по български - в една мелнишка механа. Оглеждайки се наоколо, й хрумва да съживи преплетените нишки, които вековете са превърнали от масов занаят в изчезващо изкуство.
"Замислих се какви шевици биха носили хората днес - със сигурност не в същите цветове, не върху дрехи, но защо не върху аксесоари", разказва тя. Така един арт директор в рекламна агенция поема назад във времето.
Гергана Станкова не помни много от часовете по шев и кройка в гимназията, но за сметка на това я бива в компютърните илюстрации. С тяхна помощ съживява мотивите от дрехите на старите българи върху шалове, а бъдещите й планове включват етноорнаменти върху чанти.
"За мен този проект е поклон към самия занаят. Защото в моите очи всички останали занаяти са слагали хляб на масата и затова са много по-известни. Но нашите баби са правили невероятни неща, които са отнемали месеци ръчен труд", изтъква Гери.
По скринове и антиквари
Търсенето на народни бродерии продължава над година, а тя признава, че е изцяло погълната от новата-стара вселена, която открива. Шегува се, че 5-месечният й син проявява достатъчно спокойствие, за да продължи със същата енергия.
"Започнах да ровя в интернет, да търся книги по антиквари и установих, че има десетки шевици с всякакви мотиви, които са много интересни, много красиви и нито един бод в тях не е случаен. Всеки елемент има място", допълва Гергана.
Някогашните българки са вплитали в платовете стилизирани хора, растения, животни и символи, но освен за красота и против уроки, шевиците имат и символно значение.
Като триъгълните калпаци на мъжете, както са изобразени в тях. Значението им Гергана открива в книга от 1951 г. Авторът й Иван Коев прави връзка с Древен Рим и Древна Гърция, когато такива триъгълни шапки са слагани върху главите на освободените роби.
В друга книга от 1913 г., написана от Стефан Костов и Евдокия Петева, четем, че традиционните занаяти са на изчезване заради масовото производство. Сега Гергана Станкова открива, че има желание у българите да се върнат към своите корени. Доказва го най-вече интересът към работата й - възрастни хора, тинейджъри, емигранти, хора от малките населени места.
Шевици да искаш
"Шевиците са неизчерпаеми, защото всяка една жена е добавяла по нещо от себе си. Не са копирали едно към едно. Вечер, след като приключат с цялата друга работа, нашите баби са правили тези неща на свещ. Те не са знаели какво значи думата дизайн, но са се справяли много добре със стилизирането на света около тях", изтъква Гери.
Самата тя, а и повече от нас, трудно биха намерили нерви и време да ушият дори малка част от украсата на някоя риза. Само преди сто години обаче жените са сътворявали истински чудеса с игла и конец - първо са рисували контурите на шевиците с перо, потопено в мастило, обшивали са ги и след това е започвало безкрайното запълване. А преди края на 19 век са изработвали ръчно и платовете, и боите за тях.
Любими на Гери са шевиците от Самоков и Македония: "Просто можеш да се изгубиш. Те са невероятно сложни и са отнемали зими, за да бъдат завършени". Нейната работа отнема по-малко време, но е изцяло дигитална: „Редя квадратчета до замайване - всяко едно от тях отговаря на един бод. После ги изпечатвам върху плат, а за ушиването съм заела шивачка".
Дигитален фолклор и етно мода
За своите шалове Гергана Станкова избира сублимационен печат, подходящ за оцветяване на големи ролки текстил за шиваческата индустрия. "При този вид печат мастилата преминават веднага от твърдо в газообразно състояние, тъй като се използва много висока температура. Затова и платът трябва да бъде полиестер, за да издържи на пресата. Мастилата попиват в самата нишка на плата", обяснява тя.
Гергана признава, че най-трудната част е била да намери подходящ плат. След три месеца обиколки из столичните магазини и складове, тя намира заветния корейски полиестер, който върши чудесна работа, защото прилича на коприна и пада много меко, когато се сложи около врата.
Ликвидирайки и този проблем, графичният дизайнер хваща мишката: "Първоначално много се придържах към старите шевици, като съм променяла единствено подредбата на мотивите и цветовете. Сега започнах повече да се отпускам и да си позволявам повече свобода, да подхождам по-концептуално. Два месеца прекарах само мислейки върху дизайна".
След първа успешна първа проба - 12 шала с геометрични фигури, Гергана Станкова замисля още две колекции със стилизирани хора и животни, а също чанти и 3D бижута. Не знае докъде може да стигне.
Нейната история сякаш идва от народните приказки - опитваш каквото ти харесва, а то вземе, че се получи. И има какво да разказва на сина си.
