"Ето го градът на градовете, ето пулсът на человечеството! Тук се стремят и Ню Йорк, и Лондон, и Берлин, и Петербург!"
Е, Алеко е говорел за Париж в "До Чикаго и назад", но 119 години по-късно думите му могат да се отнесат за едно местенце далеч на изток. Местенце, което засега не е широко известно в България, но за което тепърва ще слушаме все повече.
Ербил е столицата на иракски Кюрдистан, държавата, извоювала си частична автономност преди 6 години. А българинът Петко Зарбов е свидетел и участник в зашеметяващия прогрес на цял един регион, който не след дълго ще се превърне в икономически център не само на Азия, но и на целия свят.
36-милионният Ирак е по-богат на петрол от Саудитска Арабия, Кувейт и ОАЕ взети заедно. Самият Ербил за момента е най-стабилната и благоденстваща област на Ирак и осигурява 60% от иракския нефт.
Но какво прави там един млад българин? Петко Зарбов е главен оперативен директор на фирмата за италиански мебели Levelini, развиваща дейността си в Ербил. Той живее в града от близо година и е убеден, че това е едно от най-перспективните места за бизнес в момента.
"Целият регион мирише на пари, но стъпването на пазара е страшно трудно", предупреждава Петко.
Например, за да си регистрираш строителна компания трябва да депозираш 170 хиляди долара в банката. Тях и българска фирма може крило-ляво да ги събере, или да тегли кредит.
Само че в Ербил се очаква от такава фирма да започне инвестицията си от милион долара, не по-малко. "Тъй че като им кажеш, че идваш с 50-100-200 хиляди, просто не те приемат насериозно. Защото колите им струват толкова".
Повечето фирми на неразвития още пазар започват с желание за бързи пари и последваща продажба, без амбиции да изградят нещо устойчиво. Но пречките са много.
Достатъчно е да се погледне смразяващата инфлация. Само преди година бензинът е бил двойно по-евтин, което е един от големите парадокси в толкова богатата на петрол страна.
Боже, къде попаднах
Петко получил неочаквано предложението да замине за Ербил и признава, че тогава никак не е бил подготвен за това, което го очаква.
Пристигането му през юли 2012 г. съвпаднало с Рамадана и затова първите му впечатления от Кюрдистан били шокиращи. "Местните по цял ден нищо не ядат, не пият вода, всичко е затворено. Казах си: "Боже, къде попаднах!".
Той е убеден, че поне в началото всеки би изживял някаква самоубийствена фаза и криза на личността. "Имал съм много тежки и критични периоди. Казвал съм си: "Майната му, липсва ми семейството, искам да се махна".
Но той е адаптивен по природа. Постепенно започнал да свиква, пък и отчита, че мястото става по-близко до Запада и по-хубаво за живот.
Работата обаче е страшно много. Последните няколко месеца той работи по 7 дни седмично, средно по 12 часа на ден. "На всеки 2-3 месеца си трябва някаква почивка, колкото и да е кратка, иначе не се издържа".
Естествено, заминаването на Петко за Ербил предизвикало уплах в семейството и ахкания в стил "Горкото дете отива на война в Ирак". Но мястото се оказало далеч по-безопасно от София например.
Престъпността е нулева, а войници с автомати охраняват навсякъде и са обичайна част от пейзажа. Тайните служби са си същинска Държавна сигурност, която шпионира навсякъде. Кварталите си имат надзорници, които следят в тях да няма външни лица. Парите пък най-спокойно се дават на ръка, често се разнасят в торби и чували.
Особености на кюрдското житие
Петко се занимава с големите поръчки на мебели, което е основно звено във фирмата. В Ербил има бум на строителството и възможностите са огромни, но в бизнеса постоянно трябва да се съобразяваш със странните привички на местните.
"Та те имат къщи за милиони, а спят в палатка на двора. Някои от тях просто никога не са живели в къща", обяснява Петко.
В кюрдските домове обичайно има по два хола. Единият е рецепция за посрещане на гости и там всичко е пищно, разточително и внимателно подредено. Но другият хол е от семейната част, която обикновено е мръсна и зле поддъжрана.
Има още много причини кюрдите да свикват трудно със западната култура, но тя така или иначе навлиза бясно при тях.
Моловете са най-новата атракция, увеличават се и спортните площадки. Хората са луди по футбола, и по-точно по „Барселона" и „Реал" Мадрид. Вечното дерби между тях е едно от събитията на годината.
Развитието на Ербил обаче води след себе си и много негативи. Петко вижда все повече позьорщина, дребно тарикатство и измами. Доскоро въобще не е имало просяци, но вече се срещат на всеки светофар по двама.
Бъдещето
Въпреки трудните моменти, Петко е щастлив, че има шанса да участва в прогреса на Ербил. „Най-ценното са опитът, контактите и връзките, които натрупваш", казва той. Те ще са от ключово значение, когато дойде време бизнесите да навлязат в самия Ирак.
Багдад (където още обстановката не е напълно безопасна), Басра и околностите са още по-привлекателни места. Смята се, че там са големите пари и се очаква прехвърлянето да започне още след година, година и половина.
Но за целта са нужни силни връзки и познаване на пазара. „Няма какво да се лъжем, целта на всички е да използват Кюрдистан като мост към самия Ирак. В Ербил картите вече са раздадени", казва Петко. А днес Ирак е това, което Ербил е представлявал преди 6-7 години - нива, която чака да бъде разорана.
Българинът планира да остане в региона поне още няколко години и да участва в пробива в Ирак. Оттам нататък, той е наясно, че може да отиде и на други места и да приложи придобития опит на целия континент.
