"Game over", пише с големи букви върху екрана на телевизора. Това е новината на деня. Най-после е арестуван "Бандитът от "Супер Марио" - престъпник, чийто прякор идва от навика му да обира банки, дегизиран с бутафорен мустак и каскет.
В този момент 13-годишната Моли Бродак седи на дивана в дома си и не може да повярва - от телевизора я гледа тъжното лице на собствения й баща. Джо Бродак е заловен след серия от обири, при които просто влиза в банката, подава на касиерката бележка с надпис "Имам оръжие" и заповядва да му предадат наличните пари.
Никой не гледа на престъпниците през гледната точка на децата им. Стереотипът е ясен: щом някой обира банки, значи е лош човек по определение. Но истината е по-сложна, казва порасналата Моли, която днес вече е на 36 г.
Едва на 13 години тя е принудена да осъзнае, че човекът, на когото се е възхищавала цял живот, е възприеман от всички останали хора като подъл и опасен престъпник, който трябва да бъде изолиран от обществото.
Джо Бродак е роден в Полша, в общежитие, в което са настанявали оцелелите от концентрационните лагери. Емигрира в САЩ, след което е изпратен на фронта по време на Войната във Виетнам. Проблемите му са предопределени от трудностите и мизерията.
Подобно на много други деца на затворници, Моли живее в икономически, социален и емоционален хаос години преди баща й да бъде арестуван.
В училище децата я гледат подозрително: всички знаят чия дъщеря е тя. И Моли е наясно с недоверието им.
Когато Джо Бродак е осъден на 10 години затвор, бъдещето й изглежда предначертано. Най-вероятният сценарий за дъщерята на затворника е да изпадне от училище, а след години сама да се замеси в престъпна дейност. Склонността към прекрачване на закона често се предава от поколение на поколение.
Само че не се случва нищо подобно. Вместо това Моли се затваря в себе си.
"Нямах кой знае колко приятели, не се занимавах със спорт. Прекарвах повече време в библиотеката. Зарових се в книгите си", разказва тя.
Момичето се справя отлично в училище и когато влиза в колежа, изглежда, че е преодоляла рисковете, съпътстващи децата на престъпниците. По всичко личи, че й предстои успешно бъдеще.
Тогава обаче Моли започва да краде продукти от магазините. Студентските й разходи са големи, баща й лежи в затвора, а майка й няма почти никакви пари. Също както Джо, тя краде, за да се справи с финансовите си затруднения. Малките кражби минават незабелязани в продължение на месеци, но Моли осъзнава, че рано или късно ще я хванат. Точно както се случва с баща й.
"Знаех си, че е въпрос на време да допусна грешка и да се окажа с криминално досие. Успях да се измъкна от този начин на живот достатъчно рано. Точно този престъпен модел съсипа семейството ми", пише тя в мемоарите си.
Днес Моли е писател и преподавател по английски език в Университета Кенесоу в Джорджия. Спомените й са хронология на едно мизерно детство. Израснала е в Мичиган, като семейството й се мести от една евтина квартира в друга.
"Спомням си мръсните килими и опушените стълбища. Бяхме семейство от работническата класа, татко беше комарджия. Понякога имаше пари, понякога гладувахме", разказва тя.
Майка й живее със стигмата на жената, която е разбила семейството на Джо.
Когато се запознава с него, той има брак с друга жена. В продължение на години обаче пази в тайна факта, че има още един дом. По-голямата сестра на Моли се ражда, преди баща им да се разведе с първата си съпруга.
Новото семейство се създава на базата на измамата. Баща й е потаен, загадъчен, неподатлив на нормални взаимоотношения.
"Никога не ни казваше истината и ни подлудяваше, когато се опитвахме да разберем какво се случва. Никой не знаеше и какво става с парите му. В единия ден запорираха колата му, на следващия ден се прибираше у дома със златен часовник. Един ден не можехме да си платим сметките, на другия ден се държеше като Тузаря", пише Моли.
Мемоарите й са силни и разтърсващи, хладен поглед към най-мрачните моменти от детството й. Като онзи момент, в който баща й обявява, че напуска семейството заради изневярата на майката.
"Татко ни попита дали разбираме какво означава това. Говореше бавно и на висок тон, така сякаш искаше да ни нарани с думите си: "Означава, че е позволила на друг мъж да вкара пениса си в нея". Свлякох се на земята, сълзите пареха лицето ми. Повръщаше ми се от тези хора, от поведението и говоренето им, от желанията и от глупавата им озлобеност, от безотговорното им отношение към мен и сестра ми", пише в книгата й.
Когато тя разбира от новините, че баща й е арестуван за обир на банки, осъзнава нещо важно. Въпреки шока, въпреки срама и ужаса от случилото се, тя изпитва облекчение.
"Отдъхнахме си, че най-накрая го разкриха. Вече знаехме нещо конкретно. Знаехме, че е банков обирджия".
Джо Бродак прекарва в затвора 7 години от 10-годишната си присъда. Излиза на свобода, прекарва известно време без нарушения, но в крайна сметка отново напада банка, този път с оръжие.
В момента излежава нова присъда от 12 години лишаване от свобода. Единственият член на семейството, който поддържа контакт с него, е Моли.
Когато някой роднина влезе в затвора, най-лесно е да не се занимаваш с него, казва тя. Не обвинява майка си и сестра си за избора им да прекъснат връзките си с него, но за себе си е сигурна, че единственият начин, по който може да живее в мир, е да разбере всичко за баща си.
Джо твърди, че е горд от всички нейни постижения и от упоритостта й да се справя с живота въпреки всичко.
Моли обаче не приема комплиментите толкова лесно. "Вечно се съмнявам във всяка дума, която той изрече", казва тя. Но очевидно това е една от малкото негови клетви, за които тя наистина се надява да са верни.
